Изкривяване на пространство-времето води до „изчезването“ на пулсар

17:31, 12 Януари 2015

Международен екип от астрофизици съобщава за “изчезването” на пулсара (неутронна звезда, представляваща свръхплътните останки от ядрото на колабирала в миналото свръхнова) J1906.

Обектът, който е част от двойна система звезди и по-рано е бил обект на точни измервания и наблюдения в продължение на пет години, вероятно е изчезнал от полезрението ни в следствие на изкривяване в пространство-времевата структура. Резултатите от изследването учените са публикували в The Astrophysical Journal, а кратко изложение има поместено и на сайта на Института по радиоастрономия на Холандия.

Смята се, че “изчезването” на пулсара се дължи на огромните гравитационни полета в наблюдаваната двойна система, като тъканта на пространство-времето в близост до пулсара се е огънала така, че той става невидим за наблюдател на Земята. Изчисленията сочат, че той отново ще може да се регистрира от Земята около 2170 година.

Пулсарите са свръхплътни неутронни звезди, които се образуват след взривяването на свръхнови звезди. Самият обект се върти много бързо около собствената си ос и излъчва в направление, което е наклонено под определен ъгъл спрямо собствената му ос – нещо като мигащите лампи на полицейски автомобил. Това излъчване ни позволява да регистрираме пулсарите.

През 2004 година учените съобщават, че на разстояние от 7670 парсека ор Слънцето, в посока на съзвездието Орел, са открили пулсар. После става ясно, че това всъщност е двойна система, която се състои от радиопулсара J1906 и неутронна звезда (или бяло джудже, според друга хипотеза). През следващите пет години учените изучават детайлно двата обекта и установяват точните параметри на двете звезди.

По маса те малко надвишават тази на нашето Слънце. Разстоянието помежду им е много малко и не надхвърля диаметъра на нашето светило. Диаметърът на пулсара пък не надхвърля 20-тина километра.

Обектите се въртят един около друг за период от около 4 часа. В същото време J1906 се върти около оста си с честота от 7 оборота в секунда. Самата ос на въртене на обекта всяка година се отмества с около два градуса и именно този параметър дава на учените възможността да изчислят кога отново излъчванията му ще са насочени към Земята и ще могат да бъдат наблюдавани.
 

Вашите коментари

най-ново | най-четени