Ако погледнете по време на пълнолуние към естествения спътник на нашата планета, може да видите очертания, които до някъде напомнят на човешко лице.
Тази особеност носи точно такова наименование “Човекът на Луната” (Man in the Moon), и много учени отдавна се опитват да разберат как се е получила.
Всъщност, тази особена “визия” представлява най-голямото лунно море и се казва “Океан на бурите”. Заема площ от над 4 милиона квадратни километра и се простира на дължина от 2 500 километра.
Океанът на бурите заема 17% от повърхността на Луната. Ако я сравняваме с обекти на Земята, площта й е еквивалентна на тази на Северна Америка, Европа и Азия взети заедно.
След анализ на гравитационните данни от космическия апарат GRAILучените са открили убедителни доказателства за това, че Океанът на бурите се е формирал в резултат на мощно вулканично изригване, а не в резултат на падане на астероид. GRAIL се състои от два космически апарата, които изследват повърхността на Луната. Мисията им започна през януари 2012 година и завърши през декември същата година, когато и двете сонди бяха “погребани” на повърхността на нашия естествен спътник.
Проблемността в разгадаването на произхода на Океана на бурите се състои в това, че повърхността на Луната е изпъстрена от многобройни кратери, появили се в следствие на стълкновения с различни космически тела през последните около милиард години. Тези кратери са унищожили доказателства, които биха могли да подскажат произхода на особеността на лунната повърхност.
По време на анализа на данните геофизикът Мария Зубер (Maria Zuber) от Масачузетския технологичен институт използва данните от GRAIL и открива, че басейнът всъщност е с многоъгълна форма, а не е гладък кръг или овал, каквато форма се получава при ударни кратери. Учените от NASA разполагат с достатъчно точни данни за разпределението на лунната гравитация и по тях са успели да съставят карта на скритите под повърхността обекти.
След изследване на плътността на пластовете, екипът на Зубер стига до извода, че Океанът на бурите може да се е формирал от масивен поток лава.
Изследователите са се постарали да моделират какво количество лава е било нужно да се излее на повърхността, за да се създаде толкова обширен басейн.
Моделът показва, че най-вероятно, малко след като Луната се е оформила и започнала да се охлажда, огромен поток разтопени скали се е излял от недрата й. Колосалната разлика между температурите на потока лава и повърхностните скали е довела до деформацията на лунната кора, която наблюдаваме днес и ни прилича на човешко лице.
Научната статия за изследването е публикувана в списание Nature.
Вашите коментари