Да прескочим от една галактика в друга, като използваме тунел в пространството? Идеята може и да звучи безумно, но физиците и до днес не могат да опровергаят подобна възможност. Как това може реално да се осъществи?
Вселената е огромна. Пътешествие със скорост на светлината до най-близката до нас звезда ще ни отнеме повече от четири години. А до другия край на галактиката? Над 100 000 години. И какво ще прави през цялото това време безстрашния пътешественик?
Един от вариантите е да съкратим пътя, като използваме т.нар. „червееви дупки“ - хипотетично съществуващ във всеки момент от време тунел, която прорязва тъканта на пространство-временния континуум и свързва различни ъгълчета на Вселената, отстоящи на огромни разстояния. Именно такъв път избират космическите пътешественици в много фантастични произведения.
Според учените, да се използват „червеевите дупки“ за пътува ще е много сложно, но възможността за такова пътуване теоретически съществува. Все пак, какво ще е нужно за да се реализира подобна идея и какво точно ни спира да я осъществим?
За да онагледим въпросната „червеева дупка“ представете си вселената като лист хартия. В различни краища на листа пробийте дупки и после сгънете листа така, че дупките да застанат една срещу друга. После мислено ги съединете и ще получите тунел с два изхода – въпросната червеева дупка. Само че вместо червей по него ще се движи пътешественик във времето и пространството.
Теоретично може да скочим в „дупката“, да изминем известно разстояние и да излезем, но вече в друга галактика. Входът в „червеевата дупка“ е едновременно и прозорец в пространството, позволяващ да се наблюдават звездите на другия край на Вселената.
Какво казва науката за шансовете да осъществим такова пътешествие на практика?
Съществуването на „червеевите дупки“ по естествен начин произлиза от уравненията на общата теория за относителността на Айнщайн, според която гравитацията поражда деформация в пространството и времето, и така формира тъканта на Вселената , която наричаме „пространство-време“.
През 1935 година Алберт Айнщайн и Натан Розен публикуват статия с описание на „червееви тунели“, наречени по-късно мостове на Айнщайн-Розен. Обаче е установено, че тези обекти изчезват толкова бързо, че дори светлината на успява да премине през тях. За космически пътешествия са негодни.
През 1980 година астрономът Карл Сейгън работи по романа си „Контакт“ (по мотиви от него е създаден едноименния филм с участието на Джоди Фостър). Героинята в романа пътува във Вселената. Опитвайки се да намери научно обоснован метод за космическото пътешествие на героинята, писателят се обръща за помощ към физика Кип Торн.
Торн предлага, като най-удачен вариант „червеева дупка“. Обаче после ученият достига до заключението, че такава „дупка“ за да остане отворена, ще е нужна някаква странна субстанция, която условно нарича „екзотична материя“.
Екзотичната материя е странна работа. Има отрицателна енергия или отрицателна маса, което й позволява да се проявява като един вид антигравитация. Например, ако Земята има отрицателна маса, хвърлена топка няма да пада към нея, а ще лети нагоре. И което е по-странното, ако трябва да ударите топка за тенис с отрицателна маса, ще се налага да замахвате не към топката, а в противоположна посока. Това парадоксално поведение позволява на екзотичната материя да предотврати разрушаването на „червеевия тунел“.
Въпреки че понятието „отрицателна енергия“ звучи странно, то не противоречи на законите на физиката. В безвъздушно пространство малки области от пространство-времето, обвити в участъци от положителна енергия, може да бъдат запълнени от отрицателна енергия. „Гледайте на тях като на океанските вълни. Долната точка на вълната е участъка с отрицателна енергия, а гребенът – участъка с положителна“. Така нагледно обяснява нещата физикът Лари Форд от университета Тафт (Бостън, САЩ).
Обаче, достатъчно ли е да използваме екзотична материя, за да държим тунелът достатъчно дълго отворен? Най-вероятно – не. Форд и други физици са открили закономерности, които предопределят, колко отрицателна енергия може да бъде акумулирана на едно място. Ако се събере много негативна енергия, тя ще може да съществува в съвсем миниатюрно пространство, при това за съвсем кратък период.
„Червеева дупка“, която да се използва за пътуване, трябва да е достатъчно голяма и да съществува достатъчно дълго, за да може през нея да се пренесе нещо или някой на някъде. Проблемът е в това, че за такъв род дейност ще е нужна повече отрицателна енергия, отколкото позволяват законите на физиката.
И дори ако може тези закони да бъдат нарушени, ще е нужно гигантско количество отрицателна енергия. В много грубо приближение, за да създадем „червеева дупка“ с размер на грейпфрут, ще е нужна енергията, произвеждана от Слънцето в продължение на над 100 милиона години. Никой не може да си представи как дори и най-развитата цивилизация би могла да получи достъп до такива колосални количества отрицателна енергия.
И все пак, макар учените да смятат за малко вероятно наличието или създаването на „проходими червееви дупки“ във Вселената, физиците не са доказали, че такива тунели по принцип са невъзможни.
Някои физици са измисляли и други начини за „построяване“ на „червееви тунели“ в пространството, но почти винаги са се опирали на идеи, без да имат подкрепата на реални доказателства. „Те променят коренно правилата на играта. Тези учени използват алтернативни теории за гравитацията, различни от теорията на Айнщайн. Или пък прибягват до някаква странна материя, която вероятно изобщо не съществува. Даже залагат на хитри способи за изкривяване на пространството и времето, което е съвсем сложно да се осъществи.
Основавайки се на това, което ни е известно днес, е трудно да се предположи как точно бихме могли да създадем проходима „червеева дупка“, казва Форд. Това обаче не спира физиците, които продължават да изучава перспективите за реализация на подобен проект.
С две думи, ако сте се наканили да пътувате в междузвездното пространство, най-добре си вземете дебела книга. Пътят обещава да е дълъг.
Вашите коментари