След няколко дни на прецизни наблюдения, учените все още се опитват да разберат какво точно се е случило с кометата ISON. Засега е ясно, че ядрото й е забележимо по-малко, след преминаването в близост до Слънцето.
Остава въпросът дали остатъкът, който беше заснет от специалните телескопи да завива покрай нашата звезда, е просто останка от ядрото на кометата, или това все пак е оцеляла част - макар и малка - от първоначалната ледена топка на ядрото.
ISON започва своето пътешествие преди около 3 милиона години, от областта, наричана облак на Оорт.
На 28 ноември тя се доближи на около 1 милион километра от "повърхността" (фотосферата) на Слънцето. С помощта на Solar Terrestrial Relations Observatory (STEREO) на NASA и Solar and Heliospheric Observatory (SOHO), учените наблюдаваха сближаването. Заради близкото преминаване на кометата, за няколко часа тя не можеше да се наблюдава от уредите. Това даде на мнозина основание да твърдят, че кометата е напълно разрушена и изгоряла при преминаването през слънчевата корона. Малко по-късно обаче, "нещо" от нея отново се появи и беше регистрирано от SOHO и STEREO.
Учените сега се опитват да установят без съмнения, дали светещият обект от тези кадри е просто облак от прах от останките на кометата, или все пак малка част от самото ядро е оцеляла. По данни от 1 декември няма следи да са се запазили части от ядрото. С наблюдаване на промяната в яркостта на светещият обект, учените могат да определят дали се касае за леден къс, който се изпарява под действие на слънчевите лъчи, или светлото петно са просто догарящите прашни останки на кометата. Категоричен отговор на този въпрос се очаква да дадат наблюденията с помощта на телескопа "Хъбъл", които ще бъдат направени по-късно този месец.
Независимо какво се е случило с ISON, проведените през последната година наблюдения на звездната гостенка дадоха на учените много нови данни за анализ.
Вашите коментари