Технологиите днес са навлезли дълбоко в бита ни. Почти всеки човек се ползва от лесните комуникации, предлагани от интернет. И заради това ни се налага да носим и още една връзка ключове – тези от “дигиталния” ни свят.
Много е важно тия ключове – нашите пароли – да са максимално надеждни, но едновременно с това и лесни за запомняне и удобни за работа.
Какво не бива да правим:
1. Не бива да ползваме една и съща парола за достъп до различните услуги, които ползваме.
2. Не ползвайте лесни вариации на една и съща парола. Ако се казвате Иван, не е добра идея да ползвате за пароли за пощите си ivan1, ivan2 и т.н.
3. Не ползвайте думи, особено такива, които лесно може да бъдат асоциирани с вас. Хакерите лесно могат да намерят информация за вас из социалните мрежи, затова не е добре да ползвате името на децата си или на домашния любимец за ключови думи.
4. Не ползвайте пароли, които може да се открият в речниците. С други думи, стандартни думи не са за препоръчване. Има разработени програми, които са снабдени с огромен речников запас и са способни да преровят за всяка дума, опитвайки се да открият парола. Вярно е, че отнема време, но пък може и да сработи.
5. Не ползвайте български думи, изписани на латиница. Този метод е популярен и на пръв поглед изглежда надежден, но и за това хакерите са се сетили и са разработили собствени методи за “декодиране”. Да не говорим, че с новите таблети и смартфони понякога е голяма мъка да набереш точните символи.
Как се измисля достатъчно надеждна парола:
1. За всяка услуга използвайте различни пароли.
2. Включвайте в паролите си малки и големи букви, добавяйте числа и служебни символи.
3. Измислете си дълги пароли – това е основно правило. Но дългата парола трябва да може да се помни без затруднения. Например, “2BeORnotTobe” е лесно за запомняне, съдържа малки и големи букви, има включена цифра. Да се запомни такова съчетание е по-лесно, отколкото сбор от безсмислено подредени знаци. Има един тънък момент – класическите фрази не са съвсем удачни за използване. По-добре измислете някаква своя, “незабравима” за вас фраза.
4. Давайте си сметка за важността на информацията, до която дава достъп съответният акаунт. За важните неща, касаещи например финансите ви, сменяйте по-често паролите. Например, за достъп до услуга, предлагаща безплатно слушане на музика “2BeORnotTobe2” си е много добра парола. Но за основният си пощенски акаунт, или за онлайн банкирането си, може би е по-добре да предпочетете нещо като “!!25Veni&Vidi&Vici19”.
5. При регистрирането на акаунт много от услугите предлагат възстановяване на забравена парола, срещу отговор на “таен въпрос”. Избягвайте да ползвате шаблонните въпроси с прости отговори. Измислете такъв, чийто отговор да е известен само на вас.
И как да запомните тези пароли?
Когато си създадете метод за измисляне на паролите, трябва да измислите и как да помните къде каква използвате. Спецовете без изключение са на едно мнение – паролите не бива да се пишат на хартия или пък във файл “parolitemi.doc”. Всичко трябва да се запомни. Ако все пак помните трудно, ще трябва да се доверите на специалните програми, които запазват паролите ви в компютъра, но под формата на надеждно криптирани файлове.
Днес вече е на мода и т.нар. двуфакторна оторизация. Достъп до услугите получавате след въвеждане на парола и допълнителен фактор. Най-често това е код, който ви се изпраща под формата на SMS на мобилния ви телефон. Даже и паролата за дадена услуга да попадне в недоброжелател, той няма да получи достъп, тъй като няма нужният му втори фактор.
Вашите коментари