Група археолози, водена от Марти Пярсинен от Хелзинкския университет, работеща в бразилския щат Акри, съобщава за откриването на останки от неизвестна до момента цивилизация.
Подобно откритие не се случва често, но в контекста на общото археологично изследване на Амазония, новината губи малко от сензационността си.
Групата на Пярсинен се занимавала с разкопки на знаменити геоглифи (геометрични фигури, формирани на земната повърхност от ровове и траншеи. Фигурите обаче са толкова големи, че стават видими само от въздуха). Сред находките на археолозите се оказват множество остатъци от глинени съдове. Подобни керамични парчета са единствените артефакти, останали от древните култури в поречието на Амазония. По ония места камъкът е по-рядко обработван и се налага идентификацията на цивилизациите да се извършва на база именно по типа на керамиката.
Откритите от екипа на Пярсинен останки не приличат на нищо, намирано преди това, и този факт дава основание на учените да изкажат хипотезата, че са попаднали на неизвестна до сега цивилизация.
Работата обаче е там, че подобни открития в Амазония се случват не чак толкова рядко, пише Lenta.ru. Цялата история на амазонските цивилизации е една непрестанна борба с буйните джунгли. Хората са полагали неимоверни усилия, за да отвоюват от горите парче земя и да го направят удобно за живеене. Но ако се наложело да напуснат мястото, джунглата само за няколко години поглъщала съграденото от човешка ръка.
Нещо подобно се е случвало и с геоглифите, изследвани от археолозите. Предполага се, че са служили или като укрепления, или като ритуални комплекси на хората, обитавали това място в периода между I и XIII век. Когато хората напуснали тия поселения (някои след идването на европейците, други – далеч преди това), участъците много бързо обрасли и отново се възцарила вездесъщата гора.
Геоглифите са открити през 70-те години на миналия век, по време на масовото изсичане на горите в поречието на Амазонка. След обезлесяването на района гигантските плетеници на земята буквално се набивали в очите на хората, прелитащи над района. През последните 30 години в западния район на басейна на Амазония са открити стотици такива геоглифи. Учените обаче са на мнение, че има още хиляди, които са скрити в гъстите екваториални гори.
Откритието на геоглифите е един страничен ефект от иначе пагубното от екологична гледна точка обезлесяване на джунглата. Този ефект налага и преразглеждането на схващането, че териториите по поречието на огромната река са диви и недокоснати от човешка ръка.
Чергари
Амазонската земя е неплодородна. Докато на нея расте гъстата екваториална гора тя сама се грижи за наторяването си, вследствие на процесите на гниене. Изсичането на дърветата обаче подлага почвата на ежедневното въздействие на екваториалните дъждове и само за няколко години потоците вода буквално отмиват от почвата всички минерали и соли, което пък води до това, че вече нищо не може да расте. Ако участъкът бъде изоставен, гората отново го поглъща, подобрява почвения слой и след още няколко години може отново да се ползва за селскостопански дейности. Още през XVII-XVIII век ранноевропейските пътешественици описват начина на живот на местните индиански племена. Според разказите от онова време, местните изсичали и изгаряли част от гората. На освободеното място в продължение на няколко години племената водят уседнал живот, занимавайки се със земеделие. Когато реколтите спрат да дават нужния резултат, племето се пренася на друг участък, после на трети и т.н. Следващото поколение обаче може да се върне и отново да обезлеси първият участък, и отново да го обработва, защото почвата отново се е възстановила.
Това, на практика, е цивилизация от типа на чергарските. Такива цивилизации не оставят след себе си почти никакви следи за археолозите. Това, че древните амазонски индианци са построили нещо, което да се съхрани до наши дни под формата на геоглифи, вече е голям късмет. Геоглифите са по-скоро не следи от постоянни поселения – липсват останки от културата на хората, обитавали мястото. Тия формирования са може би първият от признаците за уседналост – учените смятат, че това са останки от гробища.
“Черната земя”
През последните 20 години обаче изследванията дават и друг резултат. По поречието на Амазонка все пак е имало и племена, които са водили твърдо уседнал начин на живот. Това се случвало на сравнително не големи пространства (средно от около 20 хектара), където се срещат участъци с много плодороден чернозем. В тия участъци археолозите са открили много древна керамика, което е пряко свидетелство, че там някога са живели хора. Впрочем, исследования последних двух десятилетий свидетельствуют, что в древности цивилизованная жизнь Амазонии не ограничивалась этими полукочевыми племенами. По всему бассейну великой реки в огромных количествах обнаружены сравнительно небольшие (в среднем по 20 гектаров) участки чрезвычайно плодородной почвы, так называемой «черной земли» (по-португальски — terra preta). На этих участках неизменно находят древнюю керамику — то есть некогда тут жили люди.
“Черната земя” (terra preta на португалски) е удивителен феномен. Това е почва от онзи тип, за който се казва, че даже да забиеш изсъхнала пръчка, тя ще се разлисти. Почвата е богата на минерали, соли, азот, фосфор, и буквално кипи от микроорганизми. Дебелината на тоя плодороден слой достига до два метра и не се отмива от дъждовете, а освен това е способен сравнително бързо да се регенерира.
Най-поразителното обаче е, че “черната земя” не е природен феномен. Той е създаден от човека. Векове наред хората се грижили за наторяването на тия участъци и не допускали гората да ги превземе отново. Учените смятат, че добивите от тия участъци са били забележителни по количества и са позволявали да се изхранва внушително население – до милион хора за целият басейн на Амазонка.
Древната Амазония
През 1542 година петдесетина испански конквистадори под командването на Франсиско де Ореляна за пръв път пресичат от запад на изток Южна Америка, плавайки по течението на Амазонка. Капеланът на отряда, монахът домениканец Гаспар де Карвальо оставя много богато описание на тази експедиция. В него той твърди, че пътешествениците почти на всяка крачка се срещат с местни племена, поселенията им и даже градове, с развита пътна структура. Това са атрибути на високоразвита и многолюдна цивилизация. Почти никой обаче не вярва на разказите на де Ореляна и брат Гаспар. Всички смятат, че те преувеличават богатството на страната, за да изкопчат повече пари за нова експедиция.
Половин век по-късно Амазония вече е обезлюдена. Огромна част от племената са изтребени от испанците. Мнозина са взети в робство, а не малка част от индианците стават жертва и на донесените от европейците болести, за които местните нямат изграден имунитет.
Откриването на геоглифите, изясняването на произхода на “черната земя”, както и редица други археологически открития от втората половина на ХХ век, реабилитират поне от части де Ореляна и брат Гаспар. В долното течение на Амазонка са открити останки от погребални глинени урни, които довършват картината – по поречието на Амазония е процъфтявала сложна, организирана културна цивилизация, съществувала почти 1500 години, преди нахлуването на европейците на континента.
Според днешните данни може да се предположи, че тази култура се основавала на няколко градски центъра, свързани помежду си с пътни артерии, покрай които изниквали и по-малки поселения. Всяко такова поселение представлявало пръстен от дървени жилища, а в центъра се намирал един голям, общ дом. Подобни селища са се съхранили и до днес сред племената, населяващи басейна на Амазонка. Там, където днес се виждат геоглифите, учените предполагат, че са се намирали някакъв вид ритуални площадки.
Проблемът обаче е, че тази култура е оставила твърде малко археологически следи – достатъчно, за да се съди за мащабите и размахът й, но съвсем недостатъчно, за да се съди за характера й. Находките на групата на Пярсинен сред геоглифите в Акри са ценни най-малко поради това, че допълват познанията ни за мащаба на древните цивилизации, макар и да не е ясно за какво точно са служили тия съоръжения.
Има и една много смела интерпретация на последните открития в Амазония. Според тази теория, най-голямата следа, оставена от тази цивилизация е… самата амазонска селва. Столетията борба на човека с гората, изкуственото подбиране на плодни дървета, животни и даже някои видове риба, създаването на “черната земя” - всичко това прави най-забележителната гора на планетата колкото природно дело, толкова и достижение на човешката цивилизация. Според тази смела хипотеза долината на Амазонка може да се нарича не просто екваториална гора, а истинска градина. През последните петстотин години обаче, тази градина е доста занемарена.
Вашите коментари