Концерт с авторски творби на бележития джаз музикант и композитор Анатолий Вапиров, диригент Георги Димитров.
Солисти: Валерий Георгиев (тенор), Иво Йорданов (баритон), Гео Чобанов (бас), Живко Василев (кавал), Милен Кукошаров (пиано), Стоян Янкулов (ударни), Димитър Сираков (бас китара). Хор и оркестър на Държавна опера Варна. В програмата: „Майсторът и Маргарита“ - симфонична поема; „Глад и жажда“ – поема за кавал и симфоничен оркестър; „На гости у дявола – кантата по текст на Христо Смирненски; „Ний сме весели бродяги“ – песен по текст на Христо Смирненски.
Юбилейният концерт за 75-годишнината на една от съвременните джаз икони Анатолий Вапиров ще бъде във Варна – градът, с който роденият в Украйна музикант е свързал житейската си и творческа съдба. А за отношението на варненци към него ясно говори фактът, че в афиша на Държавна опера Варна събитието е планирано на Трети Март, Националния празник на България. В концерта, за който на диригентския пулт пред Оркестъра на Държавна опера Варна ще застане маестро Георги Димитров, най-добрият интерпретатор на музиката на Анатолий Вапиров, ще прозвучат за пръв път нови произведения на юбиляра.
„Фамилната ми история е сюжет за цял филм. Предците на баща ми са родени в българското село Генерал Инзово, до Ямбол. Аз съм вероятно потомък на хайдути. Предците ми са избягали от България през ХІХ в., а по онова време оттук са бягали най-вече хайдутите. В Украйна изселниците основали село Инзовка. Баща ми е роден в Бердянск, както и аз. Украйна е страната, в която съм се появил на бял свят, Русия е страната, в която получих образованието си, а България е страната на моите предци и мястото, където живея и работя“, споделя Анатолий Вапиров.
АНАТОЛИЙ ПЕТРОВИЧ ВАПИРОВ е роден на 24 ноември 1947 г. в Бердянск, Украйна. Баща му е българин, потомък на изселници от Ямболско, които напускат страната в средата на XIX век. Завършва Ленинградската консерватория (1977), в която преподава саксофон (1976-1982). През 70-те и 80-те години се откроява като един от водещите музиканти и композитори на съвременен джаз. Неординерното му музикално мислене се отличава с вкус към малко познати материи, считани за екзотични, сред които и българския фолклор. През 1977 г. в Ленинград и Новосибирск се изпълнява първото му мащабно произведение ”Славянска мистерия” за джаз квартет, мецосопран и мъжки хор. Три години по-късно излиза посветената на Албан Берг творба “Линии на съдбата” за струнен квартет и саксофон. През 1981 г. създава алеаторната творба “Четирите лика на времето” за саксофон и малък камерен оркестър. Следват “Огледалото на паметта”, “Духът на Огдън” по мотиви от сибирския фолклор, “Макбет” – десет джазови сцени по Шекспир и др.
Вашите коментари