11.08.2016 г. /четвъртък/ - 18.30 часа
„...- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.
- Какво е обред? - попита малкият принц.
- И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой...“ Антоан Сент Екзюпери /Малкият принц/
Не крия, че изпитвам удоволствие и една особена приповдигнатост, когато казвам: ЮЛИ, време е за срещата ни с изкуството на Антон Антонов, АВГУСТ – срещата с живописта на Васил Петров, СЕПТЕМВРИ – срещата с акварелът на Любен Пашкулски... Вярвам в силата на традицията. Тя ни зарежда с очакването. Точно това ме върна към този любим цитат на Екзюпери. И четвъртъкът – ЛЮБИМИЯТ ЧЕТВЪРТЪК! Вече телефонът ми звъни с радостното предчувствие въплътено във въпросът: Кога пристига Васил? Да, той е авторът, който най-дълго спазва традицията, вече двадесет и по-вече години, да представя новата си изложба през август във Варна. Август е месец – символ за многобройните му ценители, превърнали се в годините в приятели.
„Духовни портали“ е условно заглавие обединяващо творбите от новата колекция. Васил Петров обича да създава връзки, препратки от минало към съвремие и обратно. Неговият, понякога нереален, но толкова осезаем художествен свят е изпълнен с различни детайли – символи, кодове, чрез които можем да направим своя „прочит“ на всяка от творбите. Някои са умишлено търсени, като ключова позиция, други се появяват чисто естетически, но и интуитивно усетени, както се оказва в последствие. Специфичният стил на Васил Петров позволява тази мистичност да бъде изключително въздействаща, дори и когато зрителят не е запознат със съдържанието. Драматизмът и дълбочината на изказа при Васил Петров съществуват дори и в най-тривиалните му сюжети. Ако морската повърхност е спокойна /което рядко се случва/, то над нея непременно ще има скупчени облаци, събрали електрически заряд готов всеки миг да излее огнена канонада над повърхността. Струящото огнено - златно на фона на дискретно, тайнствено тъмно кафяво, тъмно синьо или маслиненозелено и лекия раздвижен, велатурен замах на белия цвят, целящ да подсили динамиката, отблясъците или техните отражения, създават внушението за връщане във времето. Макар и изградена динамично, с едри фактури, проследяващи енергичното движение на шпаклата, далеч от изящния, прецизен рисунък на добрата холандска школа, живописта на Васил Петров винаги въздейства по един и същи начин, асоциативно препращайки ни към нея. Вероятно поради неповторимият му начин да укротява и сближава общата тоналност, поставяйки между окото и натурата въображаем лек екран. На моменти това създава почти оптическа осезаемост на емоцията, така, като че ли сме погледнали през лупа.
Тази изложба не прави изключение. Тя започва от там, от където завърши миналогодишният разказ, допълван междувременно с нови картини за сборните изложби. Най-осезателно усещам темата конкретизирана в творбата „Лазурен прозорец“. Символиката на преходът от едно пространство в друго е изведена привидно в привличащия погледа символичен портал, изсечен от природата в скала насред морето. Това, което не виждаме отвъд него с невероятна сила струи в процепа на скупчените облаци над скалата. Извън златното сечение, извън периметъра на зрението, почти в края на платното, този незабележим прозорец към Космоса се превръща в магнетична точка на привличане. Майсторски разнесената струяща от небесния портал светлина, отново създава усещането за движение, в което осъзнаваш, че си присъствал на необикновен миг от вечността, който може да изчезне, защото всека минута очакваш този процеп да се затвори от движещите се облаци. Макар и с не впечатляващи размери, тази картина е в състояние да те накара, да се почувстваш част от вечното движение.
Четвъртък, часът и мястото са известни. До среща!
Вашите коментари