Фермерите по света вече усещат войната в Иран директно по джоба. Цените на природния газ тръгнаха нагоре, доставките на торове се свиха, а Ормузкият проток — един от ключовите маршрути за световната търговия — почти блокира. Проблемът не е абстрактен: през този тесен морски път минава близо една трета от глобалната търговия с торове и голяма част от суровините за тяхното производство.
Най-тежко удари азотните торове, включително карбамида, който фермерите ползват масово за по-силен растеж и по-високи добиви. Причината е двойна — закъснели доставки и скъп втечнен газ, без който производството не върви. Според консултантската компания CRU конфликтът вече е свил с около 30% световната търговия с урея. Reuters допълва, че над 30% от износа на азотни торове в света минава именно през Ормуз.
Най-уязвими са бедните държави, които зависят от внос от Залива и влизат точно сега в сезон на сеитба. Заместник-изпълнителният директор на Световната програма по прехраната Карл Скау предупреждава, че в най-лошия сценарий това значи по-ниски добиви и провалена реколта, а в по-мек вариант — по-скъпа храна догодина. Има и вече конкретни примери: Етиопия получава над 90% от азотните си торове от района на Персийския залив през Джибути, а маршрутът е под сериозен натиск. В Източна Африка фермерите буквално гледат към небето и часовника — дъждовете са дошли, а торът го няма.
Ударът не спира дотук. Саудитска Арабия произвежда около една пета от фосфатните торове в света, а регионът изнася и над 40% от световната сяра — ключова съставка за производството. Дори войната да спре скоро, доставките няма да се отпушат с магическа пръчка. Анализатори очакват по-скъпи застраховки, повече риск за корабите и бавно връщане към нормален трафик.
Ефектът вече стига и до по-богатите пазари. AP и Reuters съобщават, че фермерите в САЩ и Европа влизат в активен сезон на засаждане точно когато торът поскъпва, а цените на зърното не са достатъчно високи, за да поемат удара. Това свива печалбата и може да накара стопаните да минат на култури, които искат по-малко подхранване, или просто да торят по-малко. И в двата случая следващата стъпка е същата — по-нисък добив.
Правителствата вече търсят авариен изход. Индия, например, преговаря за повече внос от Русия, Беларус и Мароко и влиза в сезона с по-високи наличности от урея и DAP спрямо миналата година. Но това не решава големия проблем. Световната хранителна система пак показа колко е крехка: стига да се запуши едно тясно място на картата, и ударът стига до нивата, магазина и семейната трапеза.
Вашите коментари