Европейската комисия обмисля нови извънредни мерки срещу скока на енергийните цени, сред които и таван на цената на газа, след като войната в Близкия изток отново разтърси европейските пазари. По информация на БНР, позоваваща се на Politico, в писмо на Урсула фон дер Лайен до европейските лидери от 16 март са очертани варианти за овладяване на кризата преди срещата им в Брюксел. Сред тях са разхлабване на правилата за държавна помощ, компенсации за домакинствата и бизнеса и възможност за национални механизми за ограничаване на цените.
Темата вече не е само в сферата на неофициалните политически сондажи. Още на 11 март председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви пред Европейския парламент, че Брюксел подготвя „различни варианти“, защото е „ключово да се намали ефектът върху цената, когато газът определя цената на електроенергията“. Според Reuters, сред обсъжданите решения са по-широко използване на дългосрочни договори, държавна помощ, както и „субсидиране или таван на цената на газа“.
Натискът идва от рязкото поскъпване на газа в Европа. Reuters съобщи, че още на 4 март холандският TTF — основният европейски газов ориентир — е скочил до 65,79 евро за мегаватчас в рамките на търговията, или над два пъти спрямо нивата от предходната седмица. Ден по-късно агенцията предупреди, че цените са стигнали най-високите си стойности от началото на 2023 г., а рискът вече не е само за сметките на потребителите, а и за запълването на газовите хранилища преди следващата зима.
Причината е ясна: Европа отново плаща цената на геополитическия риск. Според Reuters, войната и ударите по енергийна инфраструктура в региона са прекъснали катарско производство на втечнен газ и са разстроили трафика през Ормузкия проток. Това е особено болезнено за ЕС, който след 2022 г. стана много по-зависим от LNG. Данните, цитирани от Reuters, показват, че тази година втечненият газ се очаква да формира около 45% от европейските доставки, а за лятното нагнетяване на хранилищата ще са нужни около 700 LNG карга — с около 180 повече от миналата година.
Именно затова Брюксел търси бърз политически отговор. Според БНР, в писмото на фон дер Лайен се обсъжда и временно разхлабване на правилата за държавна помощ, така че националните правителства да могат по-лесно да компенсират домакинствата и бизнеса за високите енергийни цени. Споменава се и възможност за преразпределяне на печалби от газови централи в полза на потребителите. Самата фон дер Лайен обаче подчертава, че подобни мерки трябва да бъдат временни и целенасочени, за да не изкривят вътрешния пазар и да не спрат инвестициите в чиста енергия.
Най-спорният елемент остава именно таванът на цената на газа. Подобен инструмент вече беше въведен в ЕС през 2022 г. след руската инвазия в Украйна, като трябваше да се задейства при цена от 180 евро за мегаватчас, но така и не беше активиран и впоследствие изтече. Reuters припомня, че още тогава Германия и Нидерландия се противопоставяха с аргумента, че твърд ценови таван може да направи Европа по-малко привлекателна за доставчиците на LNG точно в момент, когато Азия е готова да наддава по-високо за същите товари.
Съпротивата срещу нова подобна намеса вече се вижда и отвън. Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре, чиято страна е най-големият доставчик на газ за Европа, предупреди, че изкуственото ограничаване на цената няма да реши проблема. „Това не решава предизвикателството, пред което сме изправени“, каза той, цитиран от Reuters, и добави, че подобен ход може само да повиши търсенето в момент на ограничено предлагане.
И вътре в ЕС дебатът вече става остър. Осем държави, сред които Испания, Дания, Финландия, Швеция и Португалия, предупредиха Европейската комисия да не отслабва схемата за търговия с емисии ETS като бърз отговор на ценовия шок. В общ документ, видян от Reuters, те определят подобна стъпка като „много тревожна крачка назад“. Това показва, че в Брюксел не се води само спор как да се свалят сметките, а и как да се направи това, без да бъде ударен целият модел на европейския енергиен преход.
Големият страх е зимата. Reuters изчислява, че европейските газови хранилища може да приключат март едва на 22% до 27% запълване при петгодишна средна стойност около 41%. В същото време държавите от ЕС са длъжни да стигнат 90% пълни запаси до ноември. Ако кризата около Ормузкия проток се проточи, анализатори предупреждават, че цените може да тръгнат устойчиво над 60 евро за мегаватчас, а при по-дълъг срив в доставките дори 100 евро не са изключени.
Точно тук е и истинският политически риск за Европа. След като през 2022 г. континентът преживя рекордни сметки, затваряне на производства и милиарди евро помощи, Брюксел очевидно не иска повторение на същия сценарий. Но колкото повече расте геополитическото напрежение, толкова по-труден става изборът между пазарната логика и политическата необходимост от намеса. Идеята за таван на газа може да изглежда като бързо спасение, но вече е ясно, че тя отваря нов фронт на спор за това кой ще плати цената на следващия енергиен шок.
Вашите коментари