След рязкото поевтиняване в предишната сесия, петролът обърна посоката и отново тръгна нагоре, като пазарите реагираха на засилените опасения за прекъсване на доставките през Ормузкия проток. В ранната търговия на 17 март фючърсите на сорта Брент поскъпнаха до около 104,64 долара за барел, а американският лек суров петрол достигна 97,37 долара. По-късно Reuters отчете движение малко по-ниско, но също с ръст над 2%, което показва колко нервна и волатилна остава търговията.
Пазарният обрат идва само ден след сериозен спад, когато част от корабите все пак успяха да преминат през стратегическия воден път и това временно успокои инвеститорите. Оптимизмът обаче се оказа краткотраен. Новите опасения, че трафикът през Ормуз може отново да бъде блокиран или силно затруднен, бързо върнаха спекулациите за недостиг на суровина и нов скок в енергийните цени.
Причината реакцията на пазарите да е толкова остра е значението на самия проток. Според Международната агенция по енергетика през Ормузкия проток през 2025 г. са преминавали средно около 20 милиона барела суров петрол и петролни продукти дневно, или приблизително една четвърт от световната морска търговия с петрол. Именно затова и всяко сътресение там веднага се превръща в глобален ценови шок.
От Reuters посочват, че допълнителен натиск върху котировките идва и от проблемите в региона около Обединените арабски емирства. Агенцията съобщава за пожар в индустриалната петролна зона във Фуджейра след атака с дрон, както и за значително свиване на добива в ОАЕ, където производството е било намалено с повече от половина заради ограниченията в транспорта. Така опасенията вече не са само теоретични, а са свързани с реални затруднения по веригата на доставките.
Анализаторите все по-открито предупреждават, че пазарът остава на ръба. „Рисковете остават сериозни: достатъчно е само един инцидент с танкер, за да се възпламени отново ситуацията“, коментира пазарният анализатор Тони Сикамор, цитиран от БТА и Reuters. Сходна е и оценката на Приянка Сачдева от Phillip Nova, според която търговците вече следят най-вече колко дълго ще продължи конфликтът, какъв ще е реалният удар върху доставките и колко тежки щети може да понесе енергийната инфраструктура в Персийския залив.
На този фон Международната агенция по енергетика вече задейства най-голямото координирано освобождаване на петролни резерви в историята си. По официални данни на агенцията страните членки са се съгласили да пуснат на пазара 400 милиона барела от аварийните си запаси, за да ограничат шока от войната в Близкия изток. Изпълнителният директор Фатих Бирол определи ситуацията като „безпрецедентна по мащаб“, а американското министерство на енергетиката обяви, че САЩ ще участват със 172 милиона барела от стратегическия си резерв.
Тези мерки могат да донесат временно облекчение, но не решават основния проблем. Докато несигурността около Ормузкия проток остава, пазарът ще продължи да калкулира риск от нови прекъсвания, а това означава натиск върху цените на горивата, транспорта и инфлацията в много държави. Затова и новото поскъпване на петрола не изглежда като еднодневна реакция, а като сигнал, че енергийните пазари навлизат в още по-напрегнат етап.
Вашите коментари