Brent скочи до 119.50 долара за барел на 9 март, а ден по-късно се върна под 95 долара, но пазарът остава силно нервен заради риска за Ормузкия проток и доставките от Близкия изток.
Войната в Залива вече не влияе само на военната и политическата картина в Близкия изток, а директно разклаща и световния енергиен пазар. Рязкото поскъпване на петрола в началото на седмицата, последвано от също толкова рязък спад, показва, че инвеститорите в момента ценообразуват не толкова текущ недостиг, колкото опасността конфликтът да прекъсне потоците през най-важния петролен коридор в света.
Най-големият риск остава Ормузкият проток, през който според Международната агенция по енергетика през 2025 г. са преминавали средно около 20 млн. барела дневно, или приблизително една четвърт от световната морска търговия с петрол. Именно затова всяка заплаха за корабоплаването там веднага се превръща в глобален ценови шок.
Пазарът вече показа колко чувствителен е към тази опасност. Reuters съобщи, че на 10 март Brent е паднал рязко, след като Доналд Тръмп прогнозира бърза деескалация, но само ден по-рано цената бе достигнала връх от 119.50 долара за барел. Това означава, че в момента цената на петрола се движи основно от новини за ескалация или успокояване на конфликта, а не от нормална пазарна логика.
За потребителите най-важният въпрос е как това се пренася върху цените на горивата. Отговорът е, че бензинът и дизелът обикновено реагират с известно закъснение, но при силен геополитически шок поскъпването може да дойде бързо, защото търговците и рафинериите започват да калкулират по-висок риск, по-скъпи доставки и по-скъпо застраховане на превозите. Затова дори когато суровият петрол временно поевтинее, цените по бензиностанциите невинаги се връщат надолу със същата скорост.
Засега европейските институции не говорят за непосредствена заплаха за снабдяването. На 4 март Европейската комисия съобщи, че ЕС и държавите членки не виждат незабавни рискове за доставките на петрол и газ, но подчерта, че ситуацията се следи внимателно. Паралелно с това страните от Г-7 обсъдиха възможно използване на стратегически резерви, но към 9 март не взеха решение за незабавното им освобождаване.
Точно тук е и икономическият извод: дори когато няма физически недостиг днес, самият риск от продължителна война в Залива е достатъчен, за да държи петрола и горивата под натиск. Ако напрежението около Ормуз отслабне, част от поскъпването може да се окаже временно. Ако обаче конфликтът се задълбочи, следващият удар няма да бъде само върху борсовите котировки, а върху транспорта, инфлацията и разходите на домакинствата.
Вашите коментари