Според КНСБ ръстът на производителността позволява по-голямо увеличение на доходите
442 евро е средната работна заплата в българската промишленост в последното тримесечие на миналата година. В Германия е 4006 евро, в Чехия - 1078 евро, в Словакия - 1058 евро, в Естония - 1441. Това означава, че българският работник получава 11% от заплатата на германски работник, твърди изследване на КНСБ, което бе представено в края на миналата седмица, съобщава "24 часа".
В България еналице социален дъмпинг и заплати, които не съответстват на производителността на труда, твърдят от синдиката.
“Не е нормално производителността в България да е близо 45 на сто от европейската, а работниците да получават едва 16 на сто от средните заплати на континента. В Чехия например производителността на труда е 67 на сто спрямо немската. Заплащането е 33 на сто от германското”, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Според синдикалистите има условия за по-голям ръст на заплащането на работниците.
БВП още през 2003 г. достигна равнището от 1990 г. и за периода 1990-2016 г. нарасна в реално изражение с 47,6%. В същото време реалната средна и минимална заплата едва през 2016 г. са надхвърлили нивата от 1990 г. - съответно с около 5 и 6%. Това твърди проучването на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ.
То е съсредоточено върху индустрията и заетите в нея, която дава над 20% от БВП на България през 2016 г. Дори данните на Евростат показват, че секторът се е възстановил от кризата и би трябвало да позволи ръст на доходите, отбелязват синдикалистите.
В излседването се посочва, че средната заплата за страната през 2016 г. е 962 лв., което означава номинален ръст от 9,6% и реално покачване с 10,5 на сто.
През миналата година е отбелязано най-голямото реално нарастване на заплащането в България в последните 5 г.
През 2012 г. например при номинален ръст от 6,6%, в реално изражение заплатите са нараснали само с 3,5 на сто. За периода 2012-2016 г. нарастването номинално с натрупване е 31,1% при ръст на наетите лица едва с 0,6%, показва още изследването, направено от КНСБ. Това нарастване обаче не е достатъчно, твърдят синдикалистите, още повече че е съчетано и с намаляване на заетостта.
“Като цяло върви процес на оптимизация и по-рационално функциониране на индустрията. Забелязва се осезаемо намаляване на броя на заетите лица. Това продължава до 2013 г., а възстановяване има едва през 2014 г. - динамика, която е характерна не само за заетите в този отрасъл, но и за целия трудов пазар.
В периода 2009-2013 г. заетите в сектора са намалели с 20%. Нарастването на заетите след този период е по-ниско и не отговаря на първоначалното изходно ниво. В този смисъл заплащането в сектора логично би трябвало да расте с доста по-високи темпове спрямо следкризисните години”, обяви Любен Томев. Той представи и проучване за брутната добавена стойност от труда на един работник в промишлеността, което се позовава на данни от Националния статистически институт.
В началото на 2014 г. брутната добавена стойност на един работник е била 4807 лв. на тримесечие, докато в края на 2016 г. достига 5660 лв. Сумите в левове са приравнени към цени от 2010 г., отбелязват от синдиката в проучването си.
Всъщност в част от индустриалните подсектори заплатите изостават чувствително дори спрямо тези в Румъния, при положение, че догонването на доходите на северната ни съседка е поставено като краткосрочна държавна политика. В добива на нефт например средната заплата в България е в размер на 510 евро, докато в Румъния е 1804 евро. Това означава, че българската заплата е едва 28% от румънската. Най-близки са нивата на заплащане при въглищните миньори. В България към края на 2016 г. заплатата на един миньор е била средно 872 евро, а румънската е 878 евро. Тоест българската е малко над 99% спрямо румънската заплата.
В сравнение с унгарските заплати в добивния сектор обаче българските са между 26 и 45%. Най-голямата разлика отново е в добива на нефт и газ, където унгарският работник получава 1898 евро на месец.
В преработващата промишленост базата, от която тръгват да растат доходите, е толкова ниска, че дори увеличение с над 11 на сто през 2016 г. трудно се усеща от хората, твърдят от КНСБ. Отчетливо нарастване се отбелязва при производството на облекло (+16,2%), но средната сума е 595 лв. Аналогична е ситуацията при производството на дървени материали - ръст от 10,2% до 574 лв.
Независимо от увеличението с 14-15% размерът на средната заплата остава под този за страната и при производството на изделия от каучук и пластмаса (816 лв.), производството на хранителни напитки (747 лв.), посочва изследването на синдиката. Около 140 000 от работниците в промишлеността са ниско платени, тъй като получават под 75% от средната работна заплата за страната, отбелязват още от КНСБ.
Допълнителен проблем в България била изключително отворената ножица между заплащането на работниците и мениджърите. “Разликите са огромни и ужасяващи. У нас работник може да получава до 100 пъти по-малко от висш мениджър. За сравнение това съотношение в Германия е около 22-25 пъти, а във Великобритания достига 35 пъти”, обяви Пламен Димитров.
Вашите коментари