Руската страна очаква от България да изпрати информация за сроковете за изплащане на дълга си за АЕЦ "Белене", който възлиза на 620 млн. евро.
Това се казва в съобщение на държавната корпорация "Росатом" след срещата на нейни представители с министъра на енергетиката Теменужка Петкова, предаде репортер на БГНЕС.
"Руската страна настоява, че е необходимо в най-скоро време решението на Арбитражния съд да бъде изпълнено и българската страна да погаси своя дълг. Руската страна очаква българската страна да изпрати информация за сроковете за изплащане на дълга", се подчертава в съобщението.
Репортерът на БГНЕС припомня, че на 9 септември в България се проведе среща на руско-българската работна група по въпроси, свързани с изпълнението на решението на Арбитражния съд към Международната търговска палата в Женева относно проекта АЕЦ „Белене”.
От руска страна в срещата участваха представители на Държавна корпорация „Росатом” и на Групата компании ASE, а от българска страна - министърът на енергетиката Теменужка Петкова, представители на Българския енергиен холдинг и неговата дъщерна фирма Националната електрическа компания.
Страните обсъдиха по-нататъшните стъпки в рамките на решението на Арбитражния съд към Международната търговска палата в Женева, в съответствие с което българската компания НЕК трябва да компенсира на руския „Атомстройекспорт” щетите, нанесени от прекратяването на строителството на АЕЦ „Белене” в размер на 620 милиона евро. Освен това, до пълното погасяване на цялата сума на щетите ежедневно се начислява неустойка в размер на 167 хиляди евро, припомня БГНЕС.
Едномесечният срок на Борисов стана двумесечен
На днешния ден, 10 септември, се навършват точно два месеца от изказването на премиера Бойко Борисов. На 10 юли той поиска срок от един месец за намиране на решение по казуса АЕЦ "Белене". На 10 август той не съобщи какво ще бъде решението. През този един месец /10 юли-10 август/ акцентът беше поставен върху търсенето на купувач за реакторите и се обсъждаше бъдещето на самия проект. По време на посещението на министър Петкова в Москва стана ясно, че Русия разделя решението на Арбитражното дело, по което сме осъдени за платим стотици милиони евро, от бъдещето на проекта за АЕЦ "Белене". "Росатом" настоя за незабавно плащане, а София й предложи създаването на работни групи. Вчерашната среща още веднъж показа, че руската държавна корпорация твърдо стои зад своето искане за незабавно плащане.
В същото време в България се забеляза постепенно отрезвяване. Българското правителство все по-ясно започна да разбира, че плащането на сумата, за която сме осъдени от "Росатом" е неизбежно. Свидетелство за това са думите на министър-председателя Бойко Борисов от 1 септември. Без да влиза в дълбочината на проблема той призна на 1 септември, че все пак ще трябва да платим сумата, за която сме осъдени от "Росатом", а чак след това да мислим какво ще правим с реакторите и самия проект за втора атомна централа.
Тази негова позиция днес се потвърждава и от думите на вицепремиера Томислав Дончев. Пред бТВ той заяви, че преди да говорим за съдбата на руските реактори за АЕЦ "Белене" трябва да си платим. Вицепремиерът Дончев изчисли, че лихвите по сумата, за която се произнесе Международният арбитраж, са 10 млн. евро на месец. Всеки сам може да направи сметка колко пари сме загубили през последните около три месеца заради това, че сме се забавили да изпълним решението на Международния арбитраж.
Сагата „Белене“
Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.
През лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. "Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на финландска “Фортум“ и френската “Алтран“, като по този начин изпълниха едно от исканията на първия кабинет Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.
Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиарда евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.
На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро. /БГНЕС
Вашите коментари