2014 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция „Икономиката през 2014 г.“.
Каква година ще бъде 2015-а за бизнеса? Какви са очакванията на мениджърите за бизнес средата, пазара на труда, инвестициите, експорта и в какви условия ще работи бизнесът през годината.
Представяме ви очакванията на фирмите за 2015 година през погледа на три работодателски организации – Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Българска стопанска камара (БСК).
Би следвало да очакваме по-стабилна 2015 година, тъй като имаме функциониращ парламент и редовно избрано правителство, смята Васил Велев, председател на АИКБ. В прогнозата си за икономиката на страната през следващата година, направена за Investor.bg, Велев посочва, че отделни събития както във вътрешен, така и в международен план, карат бизнеса да е внимателен в прогнозите си за 2015 година.
Той визира продължаващите санкции срещу Русия и отражението им върху българския бизнес, както и непремерени и несъгласувани със социалните партньори действия във вътрешен план.
Ако приетата на Коледа „реформа“ в пенсионния модел (т.н. „доброволна национализация“) бъде осъществена, тя ще има за последица неизбежно негативно влияние върху капиталовия и финансовия пазар, ще рефлектира върху инвестиционния климат и върху публичните финанси. А това не работи в полза на стабилността, смята Велев.
„Нека да е ясно - всякакви бързи и кардинални изменения, направени без оценка на въздействието, без обществено обсъждане - не са в полза на стабилността. Начинът за осигуряването й е чрез прогнозируеми действия в резултат на предписания от закона режим за социален диалог”, посочи той.
При резки промени в законите, подготвени тайно, без публичен дебат, оповестени и приети за 5 дни по Коледа, при съпротивата на цялата инвестиционна общност – не чакайте сериозни инвеститори, предупреждава Велев.
Относно очакванията за икономически ръст от 0,8% догодина, АИКБ счита, че българската икономика има потенциал за по-голям растеж. Анкетата на асоциацията сред нейните членове също говори за очакван по-голям ръст на продажбите, печалбитe, на заетостта през следващата година. Прогнозата е била за ръст за 2015 г. от 1,2-1,3%, но Велев уточнява, че оттогава мина доста време, през което са се случили редица събития.
Какво се случи? Отношенията ЕС – Русия са проблем за българската икономика, посочва Велев. Ние основно продаваме в ЕС, а европейската икономика забави развитието си в резултат на сбърканата политика на ЕС по въпроса. Това е в допълнение на преките щети от драстичната обезценка на рублата и оттам намаляване на българския износ за Русия и сриналия се експорт за Украйна. Този фактор – украинската криза, ще оказва много силно влияние върху българската икономика и през следващата година, смята Велев. Риск за политическата стабилност, която не можем да сме сигурни, че е постигната за дълго, са и действията на правителството, които постоянно ни изненадват, посочва той. Третият риск са последствията от кризата около КТБ и евентуални кризи при приетите промени по пенсионния модел.
Бюджетът за 2015 г. е консервативно реалистичен, посочва Васил Велев по отношение на основните макроикономически показатели, заложени в Бюджет 2015. Енергично подкрепяме запазването на данъчните ставки за периода, запазването на осигурителните вноски и нивото на преразпределение на БВП, намаляването на разходите в държавната администрация с 400 милиона. Също така считаме, че разходите трябва да се съкратят още повече, особено тези за отбрана и сигурност, казва председателят на асоциацията.
Приходите в Бюджет 2015 са подценени, ръстът на БВП можеше да е по-голям, допълва той. Според него не се решават основни проблеми на бизнеса. Като пример може да се даде проблемът с такса битови отпадъци, която отново няма да се плаща спрямо количеството изхвърлени отпадъци, а остава както досега спрямо активите на компаниите. Бизнесът продължава да е против плащането на първите три дни от болничните от работодателя. Противопоставя се и на административното увеличаване на минималните осигурителни доходи, както и на ръста на максималния осигурителен доход. Волунтаристично и икономически неаргументирано е драстичното увеличение на минималната работна заплата, при това от едно ниво, което вече е изпреварило възможностите на икономиката, допълва Велев.
Анкетата на АИКБ сред фирмите, членуващи в нея, показва очакване за нарастване на заетостта догодина. Но непремереното увеличение на минималната работна заплата (прието след провеждането на анкетата) ще работи в обратна посока, напомня той. Няма как да има работеща икономика, ако има такава административна намеса в нея. Така че през следващата година по-скоро ще продължи да се увеличава безработицата, да намалява заетостта и да се увеличава сивият сектор, прогнозират от АИКБ.
Административното потискане на цените приключи с ръста на цените на електрическата енергия и за следващата година се очаква минимална инфлация, посочва Велев. Прогнозата на асоциацията е за по-голяма инфлация – от порядъка на 0,5%, от тази на правителството - 0,1%. Цената на петрола ще е от съществено значение. Не споделяме политики за административно увеличаване на възнагражденията. Трябва да се насърчават инвестициите и износът, защото потреблението у нас е потребление на вносни стоки. Храним се с 80% вносни стоки, припомня Велев.
Всякакви идеи, които са свързани с увеличаване на производителността, експорта, инвестициите, с ръст в икономиката, и от там – ръст на доходите, намират подкрепата на АИКБ. Всякакви идеи за административно увеличаване на доходите са контрапродуктивни и водят до увеличаване на сивия сектор и до спад на заетостта.
Повече от половината от фирмите членове на асоциацията очакват подобрение на финансовите си резултати и ръст на инвестициите през 2015 г. Но нестабилността и липсата на прогнозируемост в решенията и действията на държавното управление могат да намалят този процент.
Отворените икономики, каквато е българската, понасят по-силно последиците при сътресения в голямата геополитика. Негативно се отразяват на българския бизнес разменените санкции между Запада и Русия. Очакваме активизиране на българските посланици и службите по търговско-икономическите въпроси в чужбина с оглед на защитата на интересите на българските компании в съответната страна и насърчаване на стокообмена, посочва Велев.
Имаме нужда от една по-прагматична външна политика, насочена към интересите на българската икономика, от активизиране на Българската банка за развитие и Българската агенция за експортно застраховане, както и от по-гъвкава подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, казва той.
Ролята на еврофондовете за подобряване на бизнес средата трябва да търсим при проблемите с инфраструктурата, образованието и доброто управление. Въпреки известните неблагополучия, като цяло усвояването на еврофондовете се подобрява, отчита Велев. Той се надява за следващия програмен период да бъде постигнато и ограничаване на ресурсите в скъпоструващи и потъващи в банковата система схеми за финансов инженеринг за сметка на доказалите се като високоефективни и търсени от бизнеса схеми за технологична модернизация, енергийна ефективност, иновации и насърчаване на износа.
Без решение все още на този етап остават проблеми като третирането на МСП като големи предприятия и свързаните с това ограничения, прекомерната изискуемост на банкови гаранции, липсата на бърз и ефективен механизъм за разрешаване на спорове по наложени финансови корекции, заявява Велев.
Оптимистично виждане за развитието на фирмите – за откриването на нови пазари и за разкриване на нови работни места, сочи годишната анкета между компаниите, членуващи в Българска стопанска камара (БСК).
В тазгодишното проучване на Камарата за икономиката през 2015 година единствената промяна спрямо миналата година е слабото покачване на процента на оптимистите – 35% от анкетираните предвиждат позитивно развитие на икономиката през 2015 г. По отношение на икономическите процеси за следващата година се запазват пропорциите от миналогодишното изследване, когато 34% от анкетираните прогнозираха ръст на икономиката, 33% бяха по-скоро песимисти, а 25% очакваха запазване на нивото от предходния период.
Що се отнася до бизнес плановете за 2015 г., най-сериозна активност фирмите планират във връзка с разработването на нови продукти и услуги (61%), търсенето на нови пазари (56%) и увеличаването на обема на производството (49%). Мениджърите са предпазливи по отношение на плановете си за нови кредити (11%) и ръст на работните места (23%). Всеки трети анкетиран планира увеличение на трудовите възнаграждения и изпълнение на европроекти, сочи анкетата на БСК.
Прави впечатление високият процент все още нерешили дали ще кандидатстват за еврофинансиране – всеки трети (35%) има колебания в това отношение. За сравнение, през миналата година този процент беше 16, а готовност за кандидатстване декларираха 59% от анкетираните. Най-честите причини за отказ на фирмите да кандидатстват за еврофинансиране са: тежките процедури, съмнения в обективността на оценяването, липса на авансово финансиране, недостатъчна информация, липса на квалифициран човешки ресурс за изпълнение на проектите.
Почти всеки втори анкетиран декларира, че възнамерява да инвестира в развитие и обучение на персонала, което е показател за осъзнаването на ключовата роля на човешките ресурси за постигането на конкурентоспособност.
Спрямо миналогодишното проучване сериозно намалява процентът на анкетираните, които планират инвестиции в производствени мощности – такива планове за 2014 г. декларираха 39%, а за 2015 г. са 26%. Интересът към инвестиции в иновации, марки и патенти остава непроменен – за 2014 г. такива очаквания имаха 33% от анкетираните, а за 2015 г. са 32%.
Леко подобрение на бизнес средата у нас спрямо предходната година, което предполага възстановяване, макар и бавно, отчита анкетата на Българска търговско-промишлена палата (БТПП).
Oколо една трета (36%) от фирмите очакват да подобрят резултатите от дейността си през 2015 г., 17% прогнозират спад, а почти половината (47%) смятат, че икономическото им развитие през 2015 г. ще остане на нивото от 2014 г. Показателят за бизнес климата у нас през 2015 г. се подобрява спрямо резултатите за 2014 г., но рискове са налице заради нестабилността и крехкото икономическо възстановяване, смята председателят на палатата Цветан Симеонов.
Традиционно фирмите у нас са с по-добри очаквания за продажбите си в чужбина, спрямо приходите от нашия пазар. Близо половината от анкетираните смятат, че ще могат да постигнат по-висок износ догодина. Износът през 2015 г. се очаква да се увеличава, но с бавни темпове, заради геополитическото напрежение и несигурната глобална среда.
Бизнесът не очаква значително увеличение на вътрешното търсене, като малко над половината фирми прогнозират, че приходите им през 2015 г. ще са същите като през 2014 г.
При заетостта за втора поредна година се забелязва стабилизиране, като 64% от участвалите в проучването смятат, че ще запазят броя на служителите си. Намалява делът на фирмите, които прогнозират спад в заетостта (от 11% през 2014 г. на 9% през 2015 г.).Окуражаващите признаци за заетостта обаче са поставени в риск заради възможностите за натиск върху пазара на труда.
Има известно подобрение и по отношение на инвестициите, макар че все още голяма част от фирмите (53%) се ориентират към запазване на нивото им през 2015 г. Намерения за повече инвестиции догодина заявяват 36%. За намаляване на инвестиции мислят около 11%, докато при миналогодишното изследване са били 16%./investor.bg
Вашите коментари