В проекта на Закон за държавния бюджет за 2015 г. значително е подценена приходната част. Това се казва в становище на БСК, изпратено до вицепремиера Ивайло Калфин във връзка с Проекта на Закон за държавния бюджет за 2015 г.
и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г.
БСК оценява като занижен прогнозния реален ръст на БВП от 0,8% за 2015 г. Отчетеният ръст на БВП за деветте месеца на 2014 г. е над 1.6%, на добавената стойност - около 2.2%, на потреблението - 1,8%, на капиталообразуването – 4.7%. В сегашните външни и вътрешни политически и икономически условия и очаквания, може да бъде заложен ръст на БВП от минимум 1.2-1.4 % през 2014 г. и 1.4-1.5% ръст през 2015 г.
Данъчно осигурителните приходи в КФП за 2015 са занижени с 2,6% спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. Предвиденият ръст на приходите от косвените данъци е двойно по-нисък (1,4%) спрямо очакван ръст от 3,0% през 2014 г. спрямо предходната 2013 г. Това отново потвърждава липсата на амбиции за повишаване на събираемостта, за противопоставяне на сивата икономика и предприемане на реформи. Възприетият изключително консервативен подход за прогнозиране на приходите, ще има демотивиращ ефект за приходната администрация за по-висока ефективност и събираемост при осигурителните плащания, преките и косвените данъци, констатира БСК.
Въпреки предварителните обещания за ненарастване на фискалната тежест, основен инструмент за ръст на приходната част е увеличението на данъчните и осигурителните задължения. Не се отчита, че за този ръст ще допринесат намалената безработица, увеличената средна работна заплата, увеличеният данък върху приходите от лихви, увеличените максимален и минимален осигурителен доход, отмяната на връщането на ДОД за лица с доход, по-малък от 12 МРЗ, ръстът на инфлацията, независимо от ниския й размер и др.
Според БСК, няма политика за увеличение на приходите по отделните пера, съответно – за ДДС, акцизи, социални плащания и т.н. Нереалистична е разходната част, несъразмерно висока спрямо нереформираните администрация и системи, структурни звена, обхват и качество на предоставяните публични услуги, регулативни режими и т.н. Не са адаптирани предвидените разходи спрямо обявените намерения за реформи в административната, пенсионната, здравна, образователна системи, системата за вътрешна сигурност, правосъдната система, енергетиката. Не са посочени индикатори за постигането на целите на тези реформи, с които може да се следи ефективността на разходване на бюджетните средства.
Не се изпълняват заявените намерения за децентрализация на публичните разходи и повишаване на ефективността чрез ориентирани към резултатите програмни бюджети на всички нива – национално, първостепенни разпоредители с бюджетни средства. Не са предвидени разходи за регионална кохезия съгласно европейските изисквания, заявяват от БСК.
Според тях, не е изяснено и разходването на публичните средства за създаване на нови устойчиви работни места, за нарастване на БВП и т.н. Не е изяснена динамиката и политиката на бюджета за 2015 г. по проблемите във финансовата система, в т.ч. връзка между новите държавни заеми, фискалния резерв, заемните средства, предоставени на банки и на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, средствата за покриване на бюджетния дефицит и т.н.
Липсва бюджетиране на проектите за реформи в отделните сфери на общественото ни развитие, в съответствие с Програмната декларация на правителството и управляващото мнозинство. Липсват индикатори за следене на ефективността на разходване на публичните средства – основна слабост на всички предходни бюджети, се казва в становището на БСК.
БСК заявява отново подкрепа за запазване на финансовата стабилност и валутният борд с цел ускоряване на подготовката за присъединяване към Еврозоната и приемане на ясно зададени цели за влизане в ERM – II от 2016 г. Осигуряване на предвидима и сигурна бизнес среда; Задържане на бюджетния дефицит по ДБ и КФП под определените тавани по Закона за публичните финанси; Запазване на преразпределителната функция на бюджета под 37% от БВП; Запазване на бюджетния дефицит под 3 на сто. Програмно бюджетиране с ясно очертани реални цели и очаквани резултати от провежданите политики; стриктно спазване на бюджетната дисциплина от първостепенните разпоредители с бюджети (ПРБ); Нарастването на общия държавен дълг категорично да бъде приоритетно за инвестиционни цели.
В заключение, Управителният съвет на БСК не приема предложения подход при изготвяне на проекта на Закон за Държавен бюджет на Р България за 2015 г., защото не отговаря на Програмната декларация на парламентарното мнозинство и на правителството и предвидените реформи, а единствено узаконява несъразмерно увеличение на разходите.
Вашите коментари