Цената на петрола отбеляза във вторник най-големия си спад от две години насам. Пренасищането със суров петрол, особено в Съединените щати, се среща със слабото търсене в световен мащаб.
А последствията от всичко това за света са сложни: докато спадът на цените заплашва стабилността на някои страни, то за други се превръща в спасителен пояс за икономиките им, пише в свой анализ The Wall Street Journal.
С последния спад на цената с 4,5 на сто до 81,84 долара за барел американският лек петрол WTI отчита понижение на борсата в Ню Йорк с 20% от юни насам. Цената при затваряне на търговията във вторник е най-ниската от юни 2012 г. насам, но някои анализатори смятат, че тя може да падне с още до 10 долара за барел.
Причината за поевтиняването във вторник е същата, която изпраща от четири месеца насам цената на петрола в низходяща спирала и натоварва страни като Русия, Иран и Венецуела. А именно - световното търсене е в застой, докато Международната агенция по енергетика намали във вторник прогнозата си за растежа на търсенето на петрол до най-ниското ниво за последните пет години. В същото време обаче темпото на добива остава високо.
Новата технология за хидравличен фракинг в САЩ отпуши приток от свеж суров петрол, който сега залива пазара. Количеството петрол, произведено в Съединените щати, се очаква да се увеличи още повече през тази година, предсказва Едуард Морс, главният анализатор на суровинните пазари в Citigroup. Въпреки това през следващата година растежът може да бъде по-слаб поради по-ниските цени на суровия петрол.
Въпреки стремглавия спад на цените поне досега Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) все още не показва желание да намали своя производствен обем. Нейните държави членки „са виновни“ за около една трета от доставките на петрол в света.
Саудитска Арабия се фокусира върху поддържането на пазарния си дял, дори и с цената на по-ниски цени. Тази позиция обаче не е еднозначна, показва публикувано във вторник и рядко ясно писмо на саудитския принц Ал Уалид бин Талал до министъра на петрола на страната. Иран, от своя страна, намекна във вторник, че би приела по-ниски цени.
Резултатът от всичко това е, че средностатистическият американец плаща сега на бензиностанцията почти с 15 на сто по-малко за бензин, отколкото в края на юни, според приложението за изчисляване на цените Gasbuddy.com. А анализаторите очакват цените да продължат да падат, което трябва да се отрази добре на покупателната способност. С всеки цент, с който поевтинява бензинът в САЩ, годишните разходи за енергия на американците спадат с 1 млрд. долара, изчислява Брет Райън, икономист в Deutsche Bank.
„Това е нещо като намален данък, който потребителят може да използва, за да излиза по-често да се храни навън, да купува повече стоки, или да спести за нова къща", казва Райън. Въпреки че тези икономии няма да представляват "огромен тласък" за брутния вътрешен продукт, те ще се отразят "положително на американските концерни", които предлагат стоки и услуги, казва анализаторът.
Според Том Клоза, главен анализатор на нефтените пазари в Gasbuddy.com, всяко средностатистическо американско семейство спестява от началото на новия спад на цените през юни по 50 долара всеки месец.
Суровият сорт Брент, глобалният измерител за петролния пазар, се обезцени във вторник с още 4,3% до 85,04 долара за барел. Това е почти четиригодишно дъно. За Брента това беше и най-големият процентуален дневен спад от септември 2011 г.
Други икономисти предупреждават обаче, че цялостният ефект за икономиката на САЩ може да отрицателен – в крайна сметка именно сегашното забавяне на растежа на световната икономика е основната причина за падащите цени на петрола. Същото се отнася в голяма степен и за Европа.
„Ако не разполагаме с пазари, на които да можем да продаваме нашия износ, това ще повлече надолу цялата икономика, дори ако заради спадащите разходи за бензин потребителите ще имат малко повече пари за харчене", казва Джеймс Хамилтън, икономист в Университета на Калифорния в Сан Диего.
Потенциалните икономически и политически последици варират в световен мащаб. Венецуела, която е основен износител на петрол и член на ОПЕК, може да влезе заради драматичния спад в цените на суровия петрол в политическа криза, смятат някои анализатори. Снабдяването на страната с храна, коли и други стоки е силно зависимо от вноса. Но страната разполага с все по-малко твърда валута, за да плати за тези стоки.
И обратно - по-ниските цени на петрола могат да насърчат значително икономиките на страни като Япония, Южна Корея и Тайван, които са силно зависими от вноса на енергия. Това ще се случи дори ако цените на петролния пазар спрат да падат.
Доскоро цените на суровия петрол все още бяха високи въпреки нарасналите доставки. Причината бе, че войните и размириците по света се отразяваха негативно на пазара на петрол. Но сега „има изобилие от геополитическите рискове, но има и още по-голямо изобилие от петрол", казва Даниел Йергин, заместник-председател на компанията за пазарни проучвания IHS.
Причините за сегашното шоково предлагане се коренят от преди едно десетилетие. Тогава за първи път американски компании в Северен Тексас използват хоризонтални техники за сондиране от минното дело и ги комбинират с технологията на хидравличния фракинг. Считаното за немислимо досега постижение се оказва напълно възможно: нефт и газ може да се пресова от скалните пластове.
От 2004 г. насам производството на американския петрол се увеличава с 56%. Това е еквивалентът на 3,1 милиона барела петрол на ден, които идват в допълнение към традиционните американски добиви от места като Оклахома или Мексиканския залив. През миналата седмица Рекс Тилърсън, изпълнителен директор на Exxon Mobil, заяви, че в Северна Америка е започнала "нова ера на енергийното изобилие". Същевременно обаче търсенето на бензин и други горива в САЩ е намаляло за периода от 2004 г. насам с 8%.
Ако цените останат ниски, може да се стигне до силни разногласия в рамките на ОПЕК. Някои държави членки може да пожелаят да насърчат добива на петрол, за да запълнят хазните си. Венецуела, например, се нуждае от поддържане на цените над нивото от 120 долара за барел, за да поддържа балансиран бюджет, показва нов доклад на Deutsche Bank. Държавния бюджет на Ангола пък се основава на цена на петрола от 98 долара за барел.
И докато Съединените щати свиват силно вноса си на петрол, зависимостта на Китай от чуждия петрол непрекъснато расте. През следващата година според официални данни повече от 61 процента от нефта, който се консумира в Китай, ще бъде от внос.
Глобалният спад на цените на петрола се случва на фона на забавянето на икономическия растеж в Китай. Редица икономисти смятат, че страната няма да успее да постигне самоналожената си цел за растеж от 7,5% за тази година. Ниските цени на петрола обаче може да имат положителен ефект - те биха могли да намалят производствените разходи в редица сектори на промишлеността и да задържат инфлацията в страната в разумни граници.
„По-ниските цени на петрола действат като механизъм за отпускане за китайската икономика, докато конюнктурата в страната отслабва", каза Уей Яо, икономист в Société Générale. "За китайските политици новината за падащите цени на суровината е истинско облекчение", казва тя.
И в Индия политиците и централните банкери приветстват спада в цените на петролния пазар - в крайна сметка с това ще се намалят и огромните държавни субсидии за гориво, ще спадне и инфлационният натиск. Страната внася около 75 процента от енергията си. Цените на горивата вече са паднали толкова значително, че държавните бензиностанции вече не понасят загуба от всеки продаден литър дизелово гориво.
Във Венецуела обаче спадът на цените на петрола вероятно ще представлява допълнителни натоварвания за икономиката. Правителството на президента Никола Мадуро се бори с обезценяването на националната валута и ограниченията в доставките, вариращи от такива на бебешки пелени и тоалетна хартия до фармацевтични продукти и автомобилни части. И преди спада на цените необузданите правителствените разходи и други злоупотреби стопиха значително резервите на Венецуела в твърда валута.
Когато преди няколко месеца цената на петрола падна към нивото от 100 долара за барел, хиляди венецуелци излязоха на улиците, за да протестират срещу недостига на доставки. Правителството не успява да контролира икономиката, обвиниха Мадуро лидерите на протестните движения.
„Цените на петрола във Венецуела са високи от няколко години. И въпреки това страната все още има трудности да изплати дълга си“, казва Ръс Далън, партньор в брокерската фирма Caracas Capital Markets.
Венецуела почти няма опции за действие, отбелязва Асдрубал Оливерос, ръководител на консултантската фирма Econanalitica от Каракас. „Венецуела може да вдига колкото си иска шум в рамките на ОПЕК. И все пак Саудитска Арабия определя курса на организацията“. Нито венецуелската централна банка, нито Министерството на финансите, отговарят на исканията на WSJ за коментар.
Миналия вторник и руският президент Владимир Путин призна, че държавният бюджет е "напрегнат" заради падането на цените на петрола. Руската централна банка обмисля „шокови сценарии“, които предполагат спад в цените до 60 долара за барел. Русия обезпечава около половината от своите публични приходи с износа на петрол и газ.
По мнението на редица икономисти падащите цени на петрола биха могли да задушат съвсем и без това падащия икономически растеж на Русия, който се очаква с голяма вероятност да падне до оскъдните 0,5 на сто през тази година. Руската икономика може да започне да се срива към края на тази година, ако цените на петрола останат на ниво от около 90 долара за барел, прогнозира Евгени Надоршин, главен икономист на руския конгломерат „Система“.
Водещи руски политици и топ мениджъри са убедени, че саудитците целенасочено намаляват цените, за да притиснат зависещата от износа на нефт руска икономика и президента Путин - като един вид разширяване на съществуващите санкции срещу страната.
Неотдавна в предаване по руската държавна телевизия бившият руски министър на финансите Алексей Кудрин спекулира, че може да има „един вид споразумение на водещите страни вносители и износители, от САЩ и Близкия изток, за да се увеличи производството и да поддържа ниската цена". Такива твърдения напомнят за руските теории при падането на цените на петрола през 1980 г. Според някои историци и тогавашният спад на цената е сред главните причини за разпадането на Съветския съюз.
В Северна Америка спадащите цени на суровия петрол вероятно ще имат положителен ефект. Най-малко поне шофьорите ще разполагат с повече пари в джоба си, с които ще могат да разполагат по свое усмотрение.
Но ако се свие броят на производствените бази, това може да доведе в някои части на страната до икономически спад - като например Тексас или Алберта, центровете на производството на фракинга.
Разбира се, падащите цени ще принудят компаниите и страните производители в крайна сметка да понижат производството, казват анализатори. Въпреки това не е ясно кой ще направи първата стъпка. „Ние се движим на нестабилна основа", защото през последните години световният пазар на петрол се промени драстично, казва Ричард Малисън, анализатор в изследователската група Energy Aspects.
Когато цените на петрола в края на деветдесетте години преминаха в отстъпление, последва сериозна инвестиционна суша. И когато през 2008 г. финансовата криза настъпи с пълна сила, търсенето на петрол надхвърли предлагането, а цените на петрола се повишиха до нов рекорд от 145,29 долара за барел.
Този път цените на петрола може да се възстановят, ако се стигне до намаление в производството и до подобрение на световната икономика. Според оценките на Йан Пайл, анализатор в Bernstein Research, цените на петрола през следващата година „със сигурност ще са над 100 долара". Много неща обаче зависят от това дали американските производители на нефт от битуминозни шисти или членовете на ОПЕК ще намалят производството. Особено производството на шистов газ може много скоро да стане твърде скъпо начинание, казва той.
Ако цените на суровия петрол се възстановяват бавно, големите западни петролни компании могат също да изпаднат в затруднение. Според оценки на Bernstein Royal Dutch Shell и BP се нуждаят от цена на петрола от над 85 долара на барел, за да покрият разходите си. Всеки спад на цените за по-дълъг период от време може да означава, че компаниите ще бъдат принудени да съкратят част от бъдещата си активност./investor.bg
Вашите коментари