Българите се страхуват от задлъжнялостта, като доказателство за това е, че близо 60 на сто от гражданите при никакви условия не биха прибегнали до кредити.
Динамиката на системата за кредитиране е проследена от представително проучване на Института за икономически изследвания (ИИИ) към Българската академия на науките, в което 1000 българи са разказали за своите задължения към банки.
Макар тежкото икономическо състояние в страната ни, две трети от гражданите заявяват, че "за нищо на света" не биха поискали заем. Една от основните причини за този висок дял е усещането на българите, че те са неравнопоставени с банките в сделката, която трябва да сключат двете страни.
"Това довежда до едно много несилно желание да се теглят кредити", подчерта директорът на Института за икономически изследвания проф. д-р Митко Димитров на пресконференция в БТА.
Именно това е причината от ИИИ да подготвят пакет от мерки, които ще предложат на правителството, с цел премахване на тази неравнопоставеност между кредитоискатели и финансови институции.
Макар, че голяма част от участниците в проучването искат да разчитат на своите средства, 84 на сто от запитаните се страхуват, че вече не могат да си позволят да спестяват. Това е и другият върлуващ страх в населението по отношение задлъжнялостта на домакинствата. Въпреки това, според проучването, през последните месеци сме свидетели на нарастване на спестяванията на домакинствата.
По-взискателни са станали обаче и самите банки, които гледат с недоверие и изготвят голям набор от изисквания за своите потенциални кредитоползватели. Това води до една ситуация на "замръзване" на кредитирането на домакинствата към момента у нас.
Дори и при нарастващото негативно отношение към заемите кредитите все още са част от живота на българина. Очаквано голямата част от ползвателите на кредити са домакинства, които не разполагат с голям финансов ресурс. Около 30% от семействата длъжници разполагат на месец с около 600-1000 лева, а доходите на 20 на сто от кредитодлъжниците са в порядъка на 1000-1500 лева.
"Лошите" кредити обаче не са изчезнали от системата за кредитиране, като те заемат около 19 % от всички заеми. Тенденцията е такава, че през настоящата 2013 година в България има по-малък брой длъжници, които обаче са натрупали по-големи задължения.
Най-големи са забавянията при жилищните ипотечни кредити. Софиянци пък са значително по-съвестни към своите финансови дългове, като 30% от проблемните кредити са в столицата. Всеки 4-ти лош кредит пък идва от малките градове на страната.
"Когато започна кризата през 2009 година и се увеличаваше делът на лошите кредити, съществуваше един страх, че банковата система няма да издържи и това ще повлияе отрицателно на макроикономическата обстановка в страната. Процесът обаче вече е овладян и растежът на лошите кредити е достигнал своя връх", успокои проф. д-р Димитров, цитиран от news.bg.
Вашите коментари