Ако една управляваща партия загуби не парламентарни, а президентски, избори, правилният политически ход, ако има воля и морал за такъв, е подаването на оставката на партийния лидер от председателското място на партията.
Особено, ако неуспешната кандидатура е негов личен или доминиран от неговото мнение, избор. Защо така трябва да бъде?
Защото в случая е налице презумпцията за партийна отговорност, за отговорност пред членовете и симпатизантите на дадена партия. И второ, защото историята познава случаи, когато лидерът на една партия практически със своите действия обслужва интересите на друга партия. За да се пресече подобно съмнение задължително се подава оставка от позицията на председател на партията. След което, ако партията е демократична, тя прави своя анализ, свиква извънреден конгрес/конференция и отново избира председател. Няма пречка той да бъде същият, ако това реши партията и тя всъщност поема отговорността за това свое решение.
В българския случай решението на Борисов да подаде евентуално оставка на правителството, вместо да подаде оставка от поста председател на партията при неуспех на президентските избори на кандидата на ГЕРБ, нарушава демократичните принципи, защото експонира един проблем в зона, която няма отношение към този проблем.
Издигането на г-жа Цачева за кандидат за президент на България не е направено от изпълнителната власт /правителството/, нито от Борисов в качеството му на премиер. Направено е от председателя на партията ГЕРБ Борисов, който освен своите партийни ангажименти изпълнява в момента и функцията на премиер на страната. Но е непочтено да се подменят партийни с държавни отговорности. Оставката от лидерския пост в партията може да създаде сътресения само в партията.Докато оставката на правителството в такава ситуация, без да е имало успешен вот на недоверие към него, рискува да създаде условия за дестабилизация на държавата. Нещо, което един истински държавник не би си позволил. Това по-скоро би било действие на партиен партизанин загрижен за собственото си политическо оцеляване и за своята партия. По този начин някога комунистите подменяха интересите на България с чисто партийните интереси. И дори бяха записали тази подмяна като чл.1 в българската Конституция. Няма как една партия, а още по-малко нейните кандидати за един или друг държавен пост, да са "по-важни" от интересите на България. Когато един партиен лидер е и премиер, и прави определени изявления, и внушения, той трябва да поставя на първо място интересите на държавата, а не чисто партийните съображения.
Днес България не се нуждае от дестабилизация и ако някой я желае, то е логично това да бъде опозицията, а не самото правителство, не премиерът на страната.
Коментарът на Александър Йорданов е публикуван в профила му във фейсбук.
---
Доц. д-р Александър Йорданов е роден през 1952 г. в град Варна.
Политик и дипломат, литературен историк и литературен критик.
Доцент в Института за литература при БАН.
Народен представител в Седмото Велико народно събрание (1990-1991).
Председател на Радикалдемократическата партия в България (1992-1998).
Председател на ПГ на СДС в 36-то Народно събрание (1991-1992)
Председател на Комисията по външна политика в 36-то Народно събрание(1991–1994).
Председател на 36-то Народно събрание (1992-1994).
Народен представител в 37-то Народно събрание (1994-1997).
Народен представител в 38-то Народно събрание(1997-1998).
Извънреден и пълномощен посланик в Полша, Литва, Латвия, Естония (1998-2001) и в Република Македония (2001-2005).
Главен редактор на седмичника за политика и култура „Век 21“ (1990-1998).
Главен редактор на седмичника за политика и култура "Демокрация"(2013).
Автор на: Личности и идеи (1986); В сянката на думите (1989); Своечуждият модернизъм (1993); Надеждата срещу безвремието (1993); Да нарушим Сценария! (2008); Завръщане (2006); Време за опозиция (2008); Днес е хубав ден! (2008); Blogo,ergo sum! (2012), Самотен и достоен. Проф. д-р Константин Гълъбов – живот, творчество, идеи. (2012).
Вашите коментари