Имам един приятел, когото ценя много високо. Той е на възраст, на която би могъл да ми бъде баща.
Врял и кипял е къде ли не - във външното разузнаване, външнотърговските дружества, разните търговски и други представителства от Делхи до Лондон през Берлин и Токио. Знае съвършено 4-5 езика. Копае си градината сам. Годините не му личат, защото цял живот е бачкал.
Та днес ме закара до центъра на Варна и по пътя си говорихме за катастрофата "Борисов-Бокова-Георгиева". И той, Наско се казва, ми вика: "Сега е моментът Борисов да бъде изритан. Ама, аз се чудя след това какво ще правим? Кой ще ни стане султан?".
Опитах се да му кажа моето мнение за по-малкото и по-голямото зло. Няма значение кой ще дойде след Борисов. И по-лош да е, и той ще падне. Но такава концентрация на злото, каквато представлява Борисов, едва ли е възможна за трети пореден път. Не може да има трето издание на премиер, който системно унижава народа си и всеки един от нас. Не може да има друг такъв премиер, за когото няма значение какво мога аз, какво можеш ти, какво можем и знаем ние! Не може да има трето издание на премиер, който да презира моята диплома, твойте знания и умения и да прегазва като валяк всичко по пътя си, за да заличи следите от собствените си престъпления и да смаже всяка съпротива, преди още да е зачената.
Наско ме изгледа учудено и каза: "Любо, май си прав!".
Вашите коментари