СТАНОВИЩЕ на Варненска и Великопреславска митрополия, представлявана от Варненски и Великопреславски митрополит Йоан.
Относно: проекта за Наредба за гробищните паркове и погребално-обредна дейност на Община Варна.
Уважаеми Господин Луков,
С дълбоко безпокойство разбрах и се запознах с проекта за Наредба за гробищните паркове и погребално-обредна дейност на Община Варна, отнасяща се до важния за всеки човек естествен завършек на жизнения му път на земята - смъртта и последващото му право на погребване.
Като православен митрополит не мога да отмина този въпрос с мълчание, тъй като за нас - православните християни, същината на Христовата вяра се изразява в това, че човешкият живот продължава и след смъртта.
От гледна точка на православната вяра въпросът за извършването на опело и погребването на нашите мъртъвци, в това число и неотклонната ни позиция за кремацията, е част от същината на вярата.
Всеки един човешки живот по Божий промисъл продължава на земята ограничено във времето и продължава във вечността, така че този завършек на земния живот на православните вярващи, е важно да приключи по православните правила, а именно с опело и погребение чрез полагането на трупа в гроб, защото от пръстта сме сътворени и в пръстта си се връщаме.
Изхождайки от тази принципна християнска позиция съм мотивиран да взема отношение по една от нормите на проекта за Наредба за гробищните паркове и погребално-обредна дейност на община Варна, а именно чл. 28, ал. 1.
Аргументите ни се изразяват в следното:
1. Със съжаление трябва да отбележим, че въпросът за правото на погребване и съпътстващите го дейности като например - правен статус на гробовете, гробищни паркове, погребална дейност и др. не са уредени на законово равнище и може би ние сме една от малкото държави не само в Европа, където тази изключително важна категория първични обществени отношения не са уредени на законово равнище. Това с още по-голяма сила налага с много голямо внимание да се извършва първична регулация на тези обществени отношения на местно равнище в Наредба, на който и да е общински съвет, особено по въпроси, които биха били от категорията на основните права на човека приживе, а именно – правото на всеки човек да бъде погребан, който въпрос не случайно след неговата смърт се решава от кръга най-близките роднини.
2. Като Варненски и Великопреславски митрополит, член на Св. Синод на БПЦ-БП съм запознат с обстоятелството, че в 41- Народно събрание беше внесен законопроект с предметен обхват, който е с близък на този в предложената Наредба в Общинския съвет на гр. Варна. В Народното събрание при обсъжданията на този законопроект участва член на Светия Синод на БПЦ-БП, тъй като този въпрос засяга всички вероизповедания в България, защото правото на опело и правото на погребване е и в известен смисъл част от правото на вероизповед. При обсъждането на този законопроект не се стигна до приемането, защото законодателят е осъзнал, че сложността на материята изисква по-задълбочено проучване и работа, лимитирани в по-дълъг период от време. Да се надяваме, че рано или късно тази важна категория обществени отношения ще бъде трайно уредена със закон. В контекста на това осъзнаване от законодателя, че трябва много внимателност и отговорност по въпросите на погребването и свързаните с това дейности на законово равнище, е подразбиращо се вниманието и отговорността, с която трябва да се подхожда към правната регламентация с локални/местни норми/по въпроси, които са с общонационално и общочовешко значение като например този - относно императивния характер на норми в определени хипотези на кремацията, какъвто е случаят с чл. 28, ал. 1 от проекта за Наредба за гробищните паркове и погребално-обредна дейност на Община Варна.
3. Държа да информирам многоуважаемите общински съветници, че в Народното събрание под ръководството на високоуважавани професори-юристи е извършено законодателно проучване на законовата регламентация на правото на погребване и съпътстващите го дейности, като в част от тях уредбата е като субективно право на погребване, по което има задължени субекти - държавата и общините.
4. В контекста на това, становището ми е, че община Варна не може да приеме локална/местна норма, която по първичен начин да урежда въпросът със задължителния характер на чл. 28, ал. 1, с общата формулировка, че кремация е задължителна на починалия от остри, заразни болести. Това поставя въпросът за тълкуване коя болест е „остра заразна”, по кои критерии се определя това и кой е оправомощения субект да я определя. Този подход в правото може да бъде решен по един възможен начин, а именно легална дефиниция на понятието „остра заразна болест”. На всички юристи е добре известно, че такава легална дефиниция на това медицинско понятие не може да бъде направена в норма с местно значение. Тази норма не може да се тълкува разширително, поради императивният си характер и поради естеството на правото, което засяга. 5. Нормата на чл. 28, ал. 1 от проекта за Наредба за гробищните паркове и погребално-обредна дейност на Община Варна противоречи на чл. 22 от Наредба № 2 на МЗ от 21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници на Министерство на здравеопазването, в която има изчерпателно изброяване на хипотези на болести и точно техническо описание на начина на погребване в тези случаи, в това число и изискване относно ковчезите, но никъде в нормата от национално значение не се разпорежда императивно задължение за кремация. Общ принцип в правото е, че по въпроси, които са уредени от норми с национално значение не може да се уреждат обществени отношения като първично право, различно от националното. Въпросът за погребването в гроб или неговата алтернатива като кремация е въпрос с национално и общочовешко значение, засяга най-интимната сфера на човешката личност и не може да се реши партикуларно с местна норма в Наредба на Община Варна.
6. Вън от случаите на чл. 22 от Наредба № 2 на МЗ от 21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници на Министерство на здравеопазването, която е с национален обхват на действие по място, норма на Наредба, на която и да е българска община не може да урежда този въпрос по различен начин и то първично.
Поради това Общинският съвет на община Варна има няколко възможни нормотворчески подхода:
– да не урежда в местна Наредба задължителната кремация при остри, заразни болести, тъй като такова задължение на национално равнище не се съдържа в нормативен акт, а се съдържат конкретно изброени болести, при които има специални изисквания за погребване, регламентирани в чл. 22 от Наредба № 2 на МЗ от 21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници;
- да възпроизведе буквално нормата от чл. 22 от Наредба № 2 на МЗ от 21.04.2011г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници в местната Наредба на община Варна за удобство на жителите на община Варна
– да бъдат информирани от един и същ нормативен акт или - да се направи изрично препращане към нормата на чл. 22 от Наредба № 2 на МЗ.
Поради изложените съображения категорично се противопоставяме на първичната регламентация в норма с местно действие, която да урежда задължителната кремация при остри заразни болести. За нас са неприемливи също така и чл. 4, ал. 2 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за гробищните паркове и погребално-обредна дейност на Община Варна.
В заключение, бихме казали, че не приемаме предложената нова горепосочена Наредба и считаме, в настоящия момент може да продължи действието на старата такава.
Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,
† Варненски и Великопреславски Митрополит
Вашите коментари