ЕДИНСТВО НА ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ
Арх. Димитър Стефанов
Не харесвах спечелилия конкурса проект за Главни пешеходни зони Варна заради плакатния подход на авторите. Афишираните тематични кръгове (псевдоплощади), разкъсващи червения фестивален килим, наситени с вградени информационни знаци и QR кодове, претенциозните пластики и парков дизайн са графични ефекти с прилепени послания, нямащи особено значение за очаквания реален резултат.
Какво очаквах от спечелилия проект:
• Да преосмисли и направи адекватни на настоящето главните градски пространства – площад, прилежащи скверове и централна пешеходна улица;
• Да предложи решение за комуникационно и инфраструктурно обслужване на територията;
• Да привърже апендикса на „Дупката” и подходите към термите и другите значими обекти на територията на Централна градска част в единна система за комуникационно и информационно обслужване на гражданите и гостите на Варна;
• Да избере мащабни за средата настилки и да ги подреди в красив и удобен за експлоатация начин.
Продължилата заради многократните демонтирания реализация на първия етап от проекта, за щастие заема един сравнително къс прав участък от трасето на бул.”Княз Борис І” и все още не е нанесла непоправими вреди на Варненската пешеходна зона.
Какво не харесвам в реализацията:
• Калдъръмения подход – профилите на улицата и размера на плочите;
• Ръждивата патина, стояща екстравагантно в една устроена и лъскава западноевропейска среда е неуместна, защото подсилва впечатлението за нашата изоставена саморазрушаваща се материална среда;
• Протяжното изпълнение, като че ли тези работници и техните началници за пръв път редят плочи (а може и така да е) и резултата от това – лошото качество на подреждане.
Ясно ми е, че рестарт е невъзможен. Ясно ми е, че трудно ще се намерят пари да се довърши проекта дори и с това темпо и качество на изпълнение.
Ако аз вземах решенията какво бих направил:
1. Бих ревизирал проекта. Бих поискал, при запазване на изграденото, алтернативни варианти за продължение на пешеходната алея до х-л „Черно море” (могат да се включат като подгласници и другите участници в конкурса). Този участък трябва да се разглежда заедно с „дупката” и връзката с ул.”Преслав” и „Сан Стефано”.
2. Бих обособил като отделни задачи:
• Решението на площад „Независимост” и сквера между двата театъра. Смея да твърдя, че предложението за площада в спечелилия проект е наивно и непрофесионално без никакъв намек за овладяване на пространството.
• Решението на кръстовището на „Княз Борис I” и бул.”Сливница” заедно с градинката на „Севастопол” и пешеходната алея до входа на Морска градина.
3. Бих привлякъл в решаването на проблема по-голяма част от местната архитектурна колегия, много добре представена на огранизирания конкурс чрез поредица от обсъждания, чрез възлагане на контра варианти и на отделни детайли от общия голям проект. Ако спечелилият колектив имаше тези правомощия може би и сам щеше да предложи подобно решение.
4. Поне за центъра на Варна си заслужава да се промени ПРАКТИКАТА за избор на изпълнител на одобрените проекти. Бих събрал шепата фирми с опит в ниското строителство и бих разпределил видовете работи между всички. Всеки да свърши това, в което е най-добър. Изобщо не е трудно, господин Кмете, да го реализирате. Поне това си струва да се направи за Варна.
Накрая искам да припомня един от основните закони в природата – единство между форма и съдържание. В много случаи ни се иска да присвоим форма, свойствена за чужд мечтан от нас опит, на съдържание, изоставащо с десетилетия. Тогава се получава комичен резултат. Време е да го осъзнаем!
Вашите коментари