Когато говорим за медийна политика на едно правителство, особено на един служебен кабинет, трябва да имаме предвид в какъв хоризонт от време разглеждаме тази политика, каква е медийната ситуация в страната и какви цели си е представило служебното правителство.
В случая служебното правителство, което ще управлява 2-3 месеца, по презумпция няма как да направи големи чудеса в сферата на медийната политика по простата причина, че няма особено големи правомощия. То няма законодателна инициатива. Нито може да предприеме мерки за по-нататъшно осветяване на собствеността на българските медии, нито за увеличаване на концентрацията в някои медийни сектори. Защото, за да се извършат такива мерки, трябва да се променят законите. За да се променят законите, трябва да има действащ парламент. Това правителство може да продължи някои добри политики, започнати от двете предходни правителства. Имам предвид да прилага стриктно наредбата, която урежда какъв процент от депозитите на държавни фирми да бъдат облагани в определена банка. Това беше наредба, приета от предишното служебно правителство на Марин Райков и приложена след това от кабинета Орешарски, вследствие на което депозитите на държавни фирми в КТБ рязко спаднаха, което пък трябва да бъде разглеждано в контекста на опасенията, че от тази финансова институция се е финансирал медийният монопол в сферата на печата.
В момента няма банки, в които да има много висок процент вложения на държавни фирми, а това има отношение с работата на медиите.
След това служебното правителство трябва да продължи да прилага политиката на осветляване на финансирането на медиите със средства по оперативните програми на ЕС, която е приложена много активно от правителството на Орешарски. На няколко пъти бяха публикувани всички суми, коя медия, коя рекламна агенция с какви суми е била финансирана от 2007 г. до сега за популяризиране на оперативните програми на ЕС. Ако не се отклони от тези две стъпки, започнати от двете предходни правителства, служебното правителство няма да допусне практическа грешка.
Това правителство дойде със заявка за едно прозрачно управление. Няма нищо лошо, ако то можеше да докаже в рамките на 2-3 месеца, че изпълнителната власт е прозрачна, защото е най-прозрачната институция в една парламентарна република от парламента. Само че досегашните действия на служебното правителство се разминават с предварителните заявки. Може би само заседанията на изборния борд са открити за медиите, по простата причина, че изборният борд няма кой знае колко големи правомощия и няма кой знае какви големи амбиции, защото по закон няма как той да гарантира честността на изборите. Той има някаква придружаваща функция по отношение на действията на ЦИК и изборните администрации. Силно притеснително е, че първото заседание на енергийния борд, който, както казват някои медии е натоварен с почти божествени задачи. Първото заседание беше открито за журналистите само за приветствени слова, въпросът е защо, след като толкова много енергийният борд се лансираше като панацея за изваждане на проблемите на светло. Интересно е защо председателстваният от вицепремиера Захариева енергиен борд реши да работи на тъмно след всички тези заявки. Може би, за да не разберат журналистите какво мислят всевъзможните участници в енергийния борд. Той има много широк обхват. Всички актьори в енергетиката са в него, а там има едно базово противоречие. Експертите оценяват дефицита в енергетиката на 5 милиарда лева, как този дефицит ще се съотнесе с въвеждането на едновременно пазарни и поносими цени, запазвайки равнопоставеността на всички в отрасъла. Това е въпросът, който ако журналистите присъстваха на самото заседание, може би щяха да научат от самите участници, а не след това да търсят допълнителна информация. Личното ми мнение е, че не са допускани журналисти на първото заседание на енергийния борд по простата причина, че той е натоварен с едни нереалистични функции.
Очаква се част от решенията му да бъдат законодателно облечени в следващия парламент, но при наличието на толкова много актьори и играчи в енергетиката, които са представени в него, според мен той ще се превърне в поредната говорилня. Може би това е било опасението на ръководещите енергийния борд, които очевидно са разпоредили журналистите да не присъстват на първото заседание. Но тази случка не е единствена. Вчера по време на кръглата маса за усвояване на средствата от ЕС само официалната част е била на светло. По-голяма част от работата е протекла на тъмно. А това е една важна кръгла маса, един важен проблем, в който са участвали представители на Централната администрация, на общините и на неправителствения сектор. Защо медиите да не участват на едно обсъждане, на което не би трябвало да има нищо скрито-покрито. Въобще тези фалове на служебното правителство влизат в ярко противоречие с предварителната му заявка за прозрачност на управлението.
Бих искал да разгледам и един трети аспект от отношението на служебното правителство към медиите. Като фабула, като амбиции и като личности то показва много работа под светлината на медийните прожектори, независимо дали е давало самото то заявка за прозрачност или не. То не е натоварено със свръх амбициозни и нереалистични задачи от президента Плевнелиев. След това се видя, че тези задачи трябва да бъдат приземени. Няма как по конституция едно служебно правителство да извършва кардинални реформи, каквито му беше възложил Плевнелиев. След това фигурата на министър-председателя Близнашки- видно лице от БСП, възприемано като ренегат в средите на социалистите и на лява България, човекът-лице на референдума, иницииран от президента Плевнелиев, в събирането на подписи, човек, участвал активно в протестите срещу кабинета Орешарски. Няма как да не привлече медийните прожектори.
В това правителство има представител на протестна мрежа. Тя беше овластена за това, че е била на площадите, протестирайки срещу предишното правителство и на министри и водещи функционери, свързани със старото СДС, ГЕРБ. Беше извършено едно изключително спорно назначение, което да реабилитира шефа на митниците Ваньо Танов, забъркан в скандала "Ало, Ваньо". Много бързо премиерът Близнашки забрави за обещанието си, че няма да има политическа чистка, имам предвид уволненията по висшите и средните етажи на държавната администрация. На всичкото отгоре, може би поради неопитност или свръх желание за изява, това служебно правителство влезе в медиите и с куриозни назначения, например на активно протестиращ музикант, който стана заместник-министър на културата. През последните дни изникна и пикантната история с една от съветничките на една от двете вицепремиерки, която стана известна в публичното пространство основно с един еротичен танц и лазенето по пода. /БГНЕС
Иво Инджов, Институт за модерна политика.
Вашите коментари