Скептичен съм, че може да се стигне до справедливост при това ръководство на прокуратурата, което според КС и ВКС е нелегитимно и докато няма някаква кардинална промяна в съдебната система.
Това каза пред БНР журналистът Борис Митов, автор на разследването "Охранителят на Сарафов и едно смачкано дело за катастрофа на пешеходна пътека" на платформата "Извън ефир", като изтъкна, че търговията с влияние в съдебната система е станала всекидневие, а не изключение:
"Дори често не става дума за класическа злоупотреба с пари, а става дума за схема тип "услуга срещу услуга". ... Един от големите проблеми в съдебната система е, че не се провеждат достатъчно често конкурси за повишения и заради това има голям недостиг на кадри на различните инстанции и това се попълва с командироване на магистрати от долните нива, което зависи само от подписа на един административен ръководител, което създава рискове от зависимости и незаконно влияние".
Министърът на правосъдието Андрей Янкулов заяви, че ще бъде направена проверка по представения в журналистическото разследване случай. След приключване на разследването От "Извън ефир" са изпратили въпроси до прокуратурата за причините за прекратяването на делото и за преразпределянето му на нов прокурор непосредствено преди това, но до публикуването му официални отговори не са били получени:
"От прокуратурата има пълно мълчание и липса на отговори на зададени от мен въпроси вече преди 10 дни. Прокуратурата - както обикновено, когато биват изваждани наяве обстоятелства, поставящи под съмнение нейната добросъвестност и законосъобразност в действията ѝ - предпочита да запази пълно мълчание и да остави нещата да отминат от само себе си", коментира журналистът.
Той посочи, че журналистическото му разследване трябва да бъде гледано и в контекста на това, че и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов многократно е заявявал, че за него е приоритет каузата за безопасност на пътя и от години участва в широки обществени дискусии с организации на близки на загинали на пътя. Заявява като личен свой, а и като приоритет на цялата прокуратура - преследването на справедливост по случаи със пострадали или загинали при пътни произшествия.
"Притеснителното по това дело е, че то продължава година и половина и в крайна сметка е внесено от СДВР, която го разследва, в СГП, в същия ден то е преразпределено на нов прокурор и той, въпреки че до този момент изобщо не е наблюдавал това дело, се произнася по него още на следващия ден - прекратявайки го", обясни той и подчерта, че в масовия случай подобни дела с пострадал на пешеходна пътека завършват с осъдителна присъда за извършителя.
Разследването на Борис Митов:
83-годишният адвокат Стефан Димитров е блъснат на пешеходна пътека в София на 5 октомври 2024 г. Месец по-късно той умира от получените травми. Катастрофата е заснета от охранителна камера, но след близо година и половина разследване прокуратурата прекратява делото без да повдигне обвинение. Шофьорът е Деян Димитров – тогава охранител на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Вместо обвинение, той получава повишение и през 2025 г. е назначен за заместник-директор на Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието – структурата, която охранява магистрати и конвоира обвиняеми. Случаят контрастира с публичните изявления на Сарафов, че делата за жертви на пътя са приоритет за прокуратурата и че разследванията трябва да бъдат безкомпромисни. Катастрофата става в дъждовен съботен ден на улица „Иван Димитров – Куклата“ в София. Според показанията на шофьора и съпругата му, която е била в колата, възрастният мъж внезапно излязъл на пътя преди пешеходната пътека. Те твърдят, че видимостта е била ограничена от паркирани автомобили. Въпросът дали ударът е станал върху самата пешеходна пътека или преди нея е ключов. Законът задължава шофьорите да намалят скоростта преди „зебра“ така, че да могат да спрат дори при внезапно появил се пешеходец. Запис от охранителна камера обаче показва, че Стефан Димитров пресича именно в района на пешеходната пътека, след като подминава паркирани автомобили. От материалите по делото става ясно, че една от колите – сребрист „Форд“ – е била паркирана неправилно преди пътеката и е преместена след инцидента. Стефан Димитров е откаран в болница със счупен крак, счупена ключица и травма на главата. Първоначално е изписан, но скоро състоянието му се влошава и той прекарва почти месец в болница, голяма част от времето в реанимация. На 6 ноември 2024 г. е изписан, а на следващия ден умира в дома си. След смъртта му делото е прехвърлено от Софийската районна прокуратура към Софийската градска прокуратура, която разследва смъртни случаи на пътя. През февруари 2026 г. делото е внесено в градската прокуратура. Наблюдаващият прокурор е в кратък отпуск и случаят е преразпределен на друг прокурор. Още на следващия ден разследването е прекратено с аргумент, че няма извършено престъпление. Юристи, запознати със случая, поставят въпроса как делото може да бъде прекратено при наличие на видеозапис, който показва мястото на удара. Според тях остава неясно дали записът е бил игнориран или не е бил използван правилно в експертизите. Случаят повдига и въпроси за връзките на замесените с кръга около бившия следовател Петьо Петров – Еврото, известен от аферата „Осемте джуджета“. Съпругата на шофьора Ралица Мончовска е сестра на адвокатка, която в миналото е работила в столичното следствие по времето на Петров. В съдебната система този неформален кръг често е наричан „Семейството“. За него публично говори и бившата софийска районна прокурорка Невена Зартова, според която магистрати, свързани с Петров, са използвали това название за мрежата си от влияние. Повишението на Деян Димитров на фона на прекратеното разследване поражда съмнения за зависимост – че кариерата му може да бъде използвана като инструмент за контрол.
Това, че Деян Димитров е назначен за заместник-директор на Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието, според Борис Митов може да се използва и като механизъм за контрол, защото тази Главна дирекция отговаря и за охраната на магистрати, които са под заплаха, а ролята на директора ѝ не е маловажна, тъй като той участва в една комисия, която определя кой магистрат с каква охрана да бъде снабден, след като прецени дали има достатъчно данни, че той е заплашен:
"Охраната може да бъде използвана и да докладва къде ходи охраняваният, с кого се среща той. Поставянето под физическа охрана може да бъде и механизъм за контрол".
Вашите коментари