Английски, испански, италиански, немски, френски... Езиците, на които говорят полиглотите, директно влияят на личността ни, твърди Кристиан Перего в интервю за френския "Atlantico".
Atlantitco: Починалият през 1941 година американски лингвист Бенджамин Ли Уорф (Benjamin Lee Whorf) защитава тезата, че всеки език носи в себе си различен поглед към света, който неминуемо повлиява на носителите му. Т.е. владеенето на един, два или три езика се отразява на личността на човек. Потвърждава ли се тази теза? Влияят ли пряко на личността ни различните структури на езиците, или промените все пак се дължат на културните разлики?
Кристиан Перего: В хипотезата за лингвистичния релативизъм на Уорф действително се съдържа сложния проблем за формирането на езика на границата между трансцеденталното и земното битие на човека. Днешната миграционна обстановка превърна в притегателни центрове такива държави, където в миналото са разглеждали триптиха народ-държава-нация като естествено взаимно свързани, където езикът е представлявал сам по себе си национална особеност. Въпреки това, и сега връзките между езика и националната или културна принадлежност се отслабват и се умножават.
Не може да се отрече, че в стремежа към чистота на самоосъзнаването – което върви ръка за ръка с остарялото схващане за чистота на езика, някои страни се впускат в търсенето на нов вид национализъм, подразбиращ единен и чист език. Подобна позиция е откровена заблуда или е проява на идеологически инат, защото всяко предвижване на хора или стоки неминуемо води до развитие на езика (в частност, заимстването на чуждици). Т.е. чистотата на езика е просто заблуда, която се използва за постигането на определени цели. Разбира се, родният език е от голямо значение за всеки човек, но това не означава, че той не е готов да приеме и други езици, които да обогатят човешките му връзки. Културният опит на човек се разширява, което пък не означава, че това става без определени напрежения в процеса на тези промени. Владеенето на няколко езика позволява да се разширят социалните отношения, да се разберат и приемат променящите се във времето културни особености и от там – да се диверсифицира чувството за принадлежност на индивида.
— Родният език винаги ли оказва най-голямо влияние, или сме способни да развием и по-дълбоки връзки с друг език и култура?
— При голяма част от хората се формират особени връзки с първия език, или както е прието да се нарича – родния език. Изучаването на други езици не подлага на разрушаване тези връзки, именно защото всеки от нас първо се научава да говори на този език. А това се случва само веднъж. Нашето самоосъзнаване по своята същност е многопосочно, тъй като се състои от различни съставляващи, които се променят и развиват през целия ни живот. Т.е. имаме си работа не със статично и неизменно понятие, а с динамични преобразования на ниво самосъзнание, култура и език.
— Какви са преимуществата за билингвистите?
— От резултатите на изследване, започнало още през 1960 година от канадски учени, билингвистите по-отрано развиват когнитивните и социалните си навици. Билингвизмът помага за формиране на по-гъвкаво мислене и аналитични способности, които играят важна роля в изграждането и защитаването на концепции. Освен това, особеното внимание към езиците води човек до сравнения и придобиването на металингвистични навици. От обществена гледна точка, билингвистите по-лесно общуват с носителите на чужди езици, а задръжките им да комуникират на чужд език са далеч по-ниски в сравнение с ония, които владеят само един език.
През 90-те години на ХХ век е проведено изследване на способностите за четене и обучение на “обикновени” деца и такива, израснали в семейства с родители, владеещи различни езици – деца – билингвисти. В изследването участниците са подбрани и по степента на заможност на семействата. Най-добри резултати показват билингвистичните деца, отгледани в благополучна среда. След тях по резултат се нареждат децата с един език, отгледани също в благополучна среда. После идват билингвистичните деца, израснали в по-обикновена среда, следвани от децата, израснали в по-малко обезпечени семейства и владеещи само родния си език. Това е нагледен пример за ролята на билингвизма върху когнитивните умения.
— Има ли обаче и отрицателни страни билингвизма? Може ли да се превърне в препятствие за пълното усвояване на езика?
— Лошата репутация на билингвизма си отиде преди почти 50 години, а разсъжденията за кашата в мозъка на билингвистите, трудностите при самоопределянето и недостатъчното владеене на езиците отстъпиха място на оптимистичните изследвания. Каквото и да е, билнгвите, на които им се налага в стресови условия да оставят на заден план един от езиците (например, заради миграционен процес), изучаването на втория език ще върви по-трудно заради натиска на външните фактори. Да не забравяме, че за да се овладеят качествено два, три или повече езици, абсолютно наложително е те да се ползват пълноценно и в различни ситуации. Недостатъчната практика или ограничаването й заради определени условия, неминуемо са препятствия по пътя на пълното им овладяване.
— А възможно ли е всички да станем билингвисти или способността да говорим няколко езика е привилегия за онези, живели в многоезична среда?
— Билингвист може да стане всеки в зависимост от потребностите му. Освен това, днес в света по-голяма част от хората говорят повече от един език. Главният въпрос е какво точно следва да разбираме под понятието билингвизъм. Често се смята, че за да си билингвистичен, трябва да владееш два езика като родни. Въпреки това, ние не знаем в съвършенство дори нашият първи език, затова и случаите, когато човек владее два или повече езици на еднакво ниво, са много редки. Например, може да знаем, но може и да не знаем думите, които да използваме в една или друга област на този или онзи език. Дори на собствения си език, нали не всеки от нас е способен да говори свободно по теми като теория на частиците или пък диетологията? Същото се отнася и за владеенето на два или повече езици. Т.е. човек може да владее добре един език и да го ползва свободно в устен и писмен вид, докато друг език може да разбира добре, но да има проблеми с говоренето или свободното писане на него. Единият от езиците може да се развие в условията на професионалната дейност на човек, например, а другият да си е онзи, който ползва в ежедневието.
От тази гледна точка, понятието за вербалния ни репертоар ни помага да осъзнаем какви езици знаем, или пък какви езикови влияния са преминали през живота ни в даден момент. Това включва всички езици, с които сме имали досег и които така или иначе сме използвали в определени житейски ситуации. Т.е. вербалният ни запас се формира от целия ни езиков опит. Разбира се, билингвизмът не е привилегия само за ония, които живеят в многоезична среда, но такива условия способстват изучаването на езици да става на предполагаемо взаимодействие между тях. В този случай може да говорим за “тесен” билингвизъм (няма нищо общо с въображаемият “съвършен” билингвизъм), който ще се развива под влияние на потребностите на дадения индивид и наложените от средата условия.
Вашите коментари