България и ОАЕ ще подпишат Стратегически договор за партньорство

ОАЕ проявили интереси в икономика и военна ни промишленост

Борисов е на посещение в ОАЕ

Манолова за изказването на Симеонов: То е недопустимо и жестоко

Позиция на президента Румен Радев за гласуването в парламента на Република Македония

Румен Радев призова за засилване на инвестиционното сътрудничество между България и Китай

Китай иска визови и митнически облекчения за туристите си

Миглена Александрова: Срам ме е от Валери Симеонов, трябва да си подаде оставката

Бойко Борисов откри срещата на местните лидери на страните от инициативата "16+1"

Бойко Борисов ще открие Четвъртата среща на местните лидери на страните от Инициативата „16+1“

Майките от инициативата „Системата ни убива”: Искаме оставката на Валери Симеонов

БСП поиска оставката на вицепремиера Валери Симеонов

Единна народна партия: Г-н Борисов, уволнете Симеонов веднага!

Симеонов нарече майките на деца с увреждания „кресливи жени”, премиерът се извини

Бойко Борисов обсъди с Медведев задълбочаването на отношенията в енергетиката и туризма

Ели Юрукова: България ще помогне на ЕС за европеизацията на Западните Балкани

29.12.2017 г. 08:29

Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и Западните Балкани като приоритет са най-силният коз в ръцете на официална София, която ще има ключова роля за обуздаването на политическите и икономическите страсти в региона.

Това е голяма отговорност, но и дипломатическо предизвикателство, защото и преди, и сега Западните Балкани винаги са били "на ръба на бръснача" с много неизвестности, с националистически и лидерски страсти, които Европа много често не разбира.

Поредният парадокс, с който се сблъскахме, беше ясно демонстрираната подкрепа за евроинтеграцията на Албания и Република Македония, дошла на форума в София (7 декември 2017 г.) от сръбската министър-председателка Ана Бърнабич. В това не би имало нищо необикновено, дори би било похвално, но Белград сякаш упорито забравя, че не е в Евросъюза, предстои да извърви дълъг път до своята евроинтеграция и да реши твърде много проблеми със съседите си на Западните Балкани, а и с България. Не трябва да си затваряме очите пред факта, че броени дни преди българското председателство нашата западна съседка иска да заеме лидерска роля в региона, която трябва да й донесе положителни точки както в Брюксел, така и в Москва и Вашингтон.


Договорът за приятелство, сътрудничество и добросъседство между България и Република Македония е трън в очите на Белград, който е наясно, че връзките между София и Скопие станаха горещо близки и сръбското влияние и натиск в Македония вече са минало. Геополитическите интереси на Европа и България, от една страна, и на Сърбия и Русия, от друга, са твърде разнопосочни в икономически и политически аспект. България за 6 месеца председателство едва ли ще има възможност да направи някакъв регионален, глобален или европейски бум по пътя на Западните Балкани към Европа. Но сигурно ще даде тласък на своите съседи за ускоряване на тяхната евроинтеграция.

България трябва да има балансираща, но и водеща роля на Западните Балкани. Трябва да постави като приоритет своите интереси в политическото и икономическото пространство. Сърбия е твърде костелив орех в това разпределение на силите. Мислим, че познаваме сръбската душа като съседни народи. Нещата обаче не се свеждат само до рекламната патетика на белградските медии, че на Вучич и Борисов не им трябва преводач и перфектно се разбират на славянски езици. Белград е получил българската подкрепа за еврочленство и това е политически факт. От двете страни на границата политиците постоянно повтарят постулати за прекрасните и добросъседски отношения, за проекти и сътрудничество.

Сега е моментът България да покаже своите приоритети в глобалните и регионалните проекти, които отварят и пътят на Република Македония към икономическо благоденствие. Не може да гледаме с безразличие декларативната сръбско-руска експанзия на Западните Балкани, играта със скъпо оръжие. В същото време Западните покрайнини в Сърбия и българското малцинство да остават в задния двор на Европа. Не можем да толерираме явното пренебрежение към правата на българите, за които Европейска България на този етап е единственото реално спасение.

В тази Сърбия, за която говорим, денят започва и свършва с президента Александър Вучич. Преди лидер на партия и премиер, Вучич е лицето на Сърбия през 2017 г. и вероятно и през следващите няколко години. Рейтингът на неговата партия сигурно ще пада, но Вучич си и е осигурил президентски мандат още 4 години. Той открива пътни отсечки и детски градини, възторжен и усмихнат от успехи или угрижен и замислен за сръбското бъдеще. Стиска по мъжки ръцете на Владимир Путин и Еманюел Макрон, защото очевидно неговата премиерка Ана Бърнабич може да предизвика някаква сензация единствено в Китай, където беше придружавана от своята официална приятелка. Но очевидно Вучич е доволен от една лесно контролируема, послушна министър-председателка, която често прави политически гафове. Тя е удобен играч, докато Вучич дърпа конците на бъдещата, както казват тук европейска Сърбия.

Бюрото за обществени изследвания е изчислило, че 5 телевизии с национален обхват са посветили на Вучич 18 часа и 47 минути и 3 секунди за 3 месеца. Сръбската премиерка е получила 4 часа, а опозиционният лидер Саша Янкович – само 45 минути. Това беше Сърбия 2017 г., която претендира да бъде лидер на Балканите. Тази формула се е превърнала в лайтмотив и фиксидея на сръбския президент и неговите политици и министри, които го гледат с нескривано обожание. Може би формулировката трябва да бъде друга – без стабилна и демократична Сърбия, няма демократични Балкани.

Социологическите изследвания показват следната картина: 41% от сърбите мислят, че техният най-голям приятел е Русия, но в същото време най-голям процент би искал да работи и живее в Германия. Това кара анализаторите да коментират, че сърцето на Сърбия е на Изток, а джобът на Запад. Сърбия на Александър Вучич завършва годината с визитата на президента в Москва. Това ще задълбочи дилемата Европа или Русия, която реално не съществува, но е част от политическата игра на Путин и Вучич. Поредната хвърлена ръкавица на предизвикателство, която Белград и Москва използват за своите геополитически интереси. Тази кръстословица ще остане нерешена, докато Сърбия не стане членка на ЕС, но дотогава – до 2025 г. има достатъчно време за сръбско-руския експеримент, в който двамата президенти си разменят братски обещания.

Интересно е, че Вучич директно пожела успех на Путин на президентските избори следващата пролет. Закле се във военна неутралност и дистанциране от НАТО. На този фон е и договорът на четири очи между Путин и Вучич за оръжия и военни съоръжения, както и новата руска роля в решаването на косовската неизвестност. Москва директно обеща да се включи в диалога за Косово, ако САЩ вземат участие в европейските преговори. Това е нов елемент в дипломатическата совалка Белград-Брюксел-Прищина. Вероятно ще остане само в рамките на политическите блъфове, защото нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия е ключово условие за приемането на Сърбия в ЕС. Но признаването на Косово от Сърбия със сигурност ще трябва да се случи рано или късно, само трябва да се намери формулата за обуздаването на всички националистически, политически и други претенции и траен мир на Западните Балкани.

В този смисъл България трябва да напипа пулса на Сърбия по време на своето председателство, да види накъде духат сръбските политически ветрове и да помогне на Европа да намери рецептата за европеизацията на Западните Балкани. Защото балканските лидери и болезненият преход носят много изненади, а България вече е научила европейските уроци. /БГНЕС
----------------------------------------------------------------------------
Ели Юрукова, кореспондент на Агенция БГНЕС в Белград.
Коментари