Борисов и Орбан ще обсъдят развитието на двустранните отношения

България е отказала цяла ескадрила МиГ-29 от Германия за 1 евро

Джамбазки: Най-добре за България е новото име на югозападната ни съседка да бъде Нова Македония

Симеонов иска оставката на Ангелкова

8 села в страната избират кмет

Протести и политически декларации не спряха Луковмарш и през 2018 г.

Бигорският манастир посрещна Радев с камбанен звън и добре дошли

Антикорупционният закон обърка местните парламенти

Контрашествие срещу Луковмарш се проведе в столицата

Радев: Нашата обща цел е възможно най-скоро да видим Македония в НАТО и ЕС

Захариева: Стратегията за Западните Балкани предоставя добра платформа за ускоряване на реформите

ГЕРБ и БСП в спор: "Необходимо правосъдие" ли е Народният съд?

СДС скастри БСП, че реабилитира репресиите на БКП след 9 септември

Втори ден от официалното посещение на президента Радев в Скопие

Радев благодари на Заев за приятелството в двустранните отношения с България

"Екзакта": Една четвърт от българите искат нов дясноцентристки проект

10.1.2017 г. 15:42
Ако в края на миналата година са били проведени парламентарни избори, ГЕРБ биха получили 26,1 на сто от гласовете, а за БСП щяха да гласуват 24,9 процента, сочат данни от проучване на "Екзакта Рисърч Груп". С електорален дял от 10,5 на сто Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4 на сто. В края на 2016-а реформаторите събират подкрепата на 3,5 процента от избирателите, а само на две стотни от тях е партията на Веселин Марешки.

Една четвърт от българите смятат, че на страната е нужен нов дясноцентристки проект със силно гражданско участие.

В края на декември 2016 година 19% от запитаните декларират, че биха гласували за нова партия. Профилът на тези гласоподаватели се гради от мъже на възраст между 50 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти, жители на областни центрове, десни избиратели. Този профил на подкрепата за нови партии според социолозите очертава обществени очаквания за нови формации предимно в дясната част на политическия спектър. Важен ресурс за новите десни са онези избиратели, които се определят като "бивши седесари" (общо 18% от българите). Те представляват по около 40% от сегашните електорати на РБ и на ДСБ, една четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на "Воля".

Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаване на новата политическа формация "Да, България" одобрението към него се измерва на 14%. Категоричното дистанциране на Радан Кънев и ДСБ от РБ и заявката да се работи за нов дясноцентристки проект му носи по-скоро позитиви, сочат данните на "Екзакта". Одобрението за Кънев в настоящото изследване възлиза на 15%, като този дял е значително по-висок в сравнение с одобрението му от периода преди президентската кампания.

11% от българите одобряват евентуално обединение между бъдещите проекти на Радан Кънев и Христо Иванов. 28 от гласоподавателите възприемат негативно подобна възможност, а над 60% не изказват мнение.

В момента не се откроява лидер на политическа партия, одобрението към когото да бележи по-висок дял от неодобрението. Корнелия Нинова е с рейтинг на одобрение от 27% (по-висок дял от електоралната тежест на БСП). Красимир Каракачанов е одобряван от 35%, Георги Първанов печели одобрението на 25 на сто от анкетираните, Божидар Лукарски е одобряван от 17%, а Меглена Кунева от 16%.

Премиерът в оставка Бойко Борисов запазва най-висок рейтинг на одобрение сред лидерите на партии у нас – одобряват го 43% от българите, а неодобрението към него възлиза на 49%. Президентските избори са намалили одобрението към Борисов с около 5%, като с близо толкова се е свил и периферният електорат на ГЕРБ.

Проучването на "Екзакта" е проведено в периода 27-30 декември 2016 година сред 1000 пълнолетни българи в 92 населени места по метода на пряко полустандартизирано интервю лице в лице. /БНР
Коментари