Омбудсманът: Новата Наредба на МРРБ не решава проблема с несправедливите сметки за вода

Трите фабрики за алкохол край Карнобат възобновиха работа

Проучване: Здравеопазването ни е по-лошо от това в Македония и Албания

Жители на „Младост” искат да се спре презастрояването в района

Колони от тирове блокираха Искърското дефиле

Таванът на пенсиите остава и догодина

Недоволство срещу забраната на отстрел на диви свине

Започна поетапното възстановяване на дейността в трите фабрики на Миню Стайков

Горанов: Нелегален кран е инсталиран след лицензирането на завода на „Винпром Карнобат“

Близо 9 хиляди случая на превишена скорост по пътищата през почивните дни

Двама рибари загинаха заради силния вятър

Момиче на 15 години зад волана предизвика тежка катастрофа

Разследват как е паднала фасадата на мола в Благоевград

Младен Маринов: Няма данни за умишлени палежи при серията пожари

БАН създава ново научно звено на мястото на НИМХ

И ръководството на БАН излезе с позиция по повод изказването на Путин

25.5.2017 г. 21:57
Българската академия на науките /БАН/ напомня, че през втората половина на IX век Българската държава, представлявaна от цар Борис I, извършва два съдбовни акта - първо, християнството е прието като държавна религия; второ, прогонените ученици на св.св. Кирил и Методий са приети в България и са им създадени условия да продължат делото на своите учители. Това се посочва в съобщение на ръководството на БАН, в което се отбелязва, че е във връзка със засиления през последните дни обществен интерес към Кирило-Методиевото дело и думите на руския президент Владимир Путин.

В резултат на тази подкрепа в България възникват две книжовни школи - Охридската и Преславската. Създадената в тях кирилска азбука се разпространява широко в славянския свят, допълват от БАН. "Учени от много страни са изследвали и изследват делото на св.св. Кирил и Методий. Особено място между тях заема и световноизвестният руски учен акад. Дмитрий Лихачов, чиито научни публикации върху създаването и разпространението на славянската писменост се ползват с широка популярност и днес. Освен това, през 1985 г. по инициатива на ръководствата на БАН и Академията на науките на СССР, в София е проведена академична дискусия с участието на известни учени от двете академии", пише в съобщението.


От БАН отбелязват, че дискусията завършва с официален протокол, в чието заключение е записано: 1. - "Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век; 2. - Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език; 3. - езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици".
Коментари