НАП продава бившето Сержантско училище в Горна Оряховица

Автобус събори навес и повреди 6 коли в Несебър

КНСБ: Решенията в законопроекта за личната помощ се разминават дори с очакванията на протестиращите

Еньовден – празникът на лечебните билки

Ангелкова не откри проблеми след скандала на плаж „Перла”

Близо 200 декара с пшеница са изгорели до околовръстния път Пазарджик-Пловдив

Камион с домати катастрофира тежко в Кресненското дефиле

След 3 години: Електронните гривни за затворниците още са само добро пожелание

И друг заместник на социалния министър – на луксозна командировка тази година

Млад лекар лекува безплатно в селата на Северозапада

Водата в две чешми във Варна е негодна за пиене

Облачността в неделя намалява

Григор Григоров: Групировки се разпореждат на пешеходната зона до Морска гара във Варна

МВР: Качвайте се на горните етажи

Десетки сигнали за паднали клони във Варна

И ръководството на БАН излезе с позиция по повод изказването на Путин

25.5.2017 г. 21:57
Българската академия на науките /БАН/ напомня, че през втората половина на IX век Българската държава, представлявaна от цар Борис I, извършва два съдбовни акта - първо, християнството е прието като държавна религия; второ, прогонените ученици на св.св. Кирил и Методий са приети в България и са им създадени условия да продължат делото на своите учители. Това се посочва в съобщение на ръководството на БАН, в което се отбелязва, че е във връзка със засиления през последните дни обществен интерес към Кирило-Методиевото дело и думите на руския президент Владимир Путин.

В резултат на тази подкрепа в България възникват две книжовни школи - Охридската и Преславската. Създадената в тях кирилска азбука се разпространява широко в славянския свят, допълват от БАН. "Учени от много страни са изследвали и изследват делото на св.св. Кирил и Методий. Особено място между тях заема и световноизвестният руски учен акад. Дмитрий Лихачов, чиито научни публикации върху създаването и разпространението на славянската писменост се ползват с широка популярност и днес. Освен това, през 1985 г. по инициатива на ръководствата на БАН и Академията на науките на СССР, в София е проведена академична дискусия с участието на известни учени от двете академии", пише в съобщението.


От БАН отбелязват, че дискусията завършва с официален протокол, в чието заключение е записано: 1. - "Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век; 2. - Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език; 3. - езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици".
Коментари