Защо президентът Радев иска "радиомълчание" по темата за изтребителите

Адвокат за убийството в Русе: Мотивите на убиеца още не са ясни

Илхан Андай: Има вариант ДПС да заеме мястото на „Обединени патриоти“ в управлението

С новата "пазарна реформа" до качествени здравни услуги ще имат само богатите хора

Мартин Минков: Много е вероятно в Македония да има предсрочни избори

Даниела Божинова: Референдумът в Македония е повече успешен, отколкото неуспешен

Панайотис Сотирис: Ако СИРИЗА постигне мнозинство за името на Македония, процесът ще е необратим

Очаква се голяма мобилизация на жени гласоподаватели за междинните избори в САЩ

Андрей Райчев: Съмнявам се кабинетът да оцелее до 2021 г.

Александър Йорданов: В Македония ще гласуват „за” на референдума

Правителството удря малките търговци

А. Бабикян: За транспортен министър се търси човек, който да прокара две сделки, има пари за крадене

П. Симеонов: Трябва да сме наивни, за да смятаме, че протестите биха променили много без външна наме

Георги Марков за неподписания президентски указ: Драма може да има, но няма конституционен проблем

Костадин Паскалев: Очевидно е, че ПГ на ГЕРБ се противопоставя на Борисов

Живко Георгиев: Политическият живот се превърна във виц

26.7.2018 г. 14:45

"Цялата съвкупност от управляващи институции не могат да преместят обществото от точка А до точка В. Всичко е на автопилот и инерционни движения, но по инерция се върви само надолу". Това заяви пред БНР социологът Живко Георгиев, който коментира поредните политически скандали:

"Такова е състоянието на политическата ни класа в момента. Стана трайна характеристика от 2010-2012-2015 година, през последното почти десетилетие, т.нар. "политически живот" е точно това, което наблюдаваме – един политически виц, където т.нар. "политици" се занимават не с нещо съществено (което е прерогатив и отговорност на политиците), а с къде по-удачно, къде по-неудачно представяне на частни интереси като всеобщи. Оттам възниква и голямото заболяване на тази политическа система – обвързаността между висшите етажи на политиката и т.нар. "нова бизнес класа", която без политически чадър е обречена на кратко битие. И в двете системи – това е трагедията на България - се задейства, ако използвам метафорите на Чарлз Дарвин, не естествен подбор, а негативен подбор. И това е една удобна схема. И без това ограничените ресурси на държавата да се трансферират от бизнеса в политиката, от политиката да се връщат в бизнеса и едно разширено възпроизводство на просперитет за 4-5% от българското население".

Започвам да си мисля, че политиците не просто не знаят какво бъдеще искат за България, но и не вярват, че има позитивно бъдеще за тази страна, подчерта Живко Георгиев:

"Затова темата за по-далечните перспективи на страната е тема табу. Това е големият страх на всички нас. Това кара и толкова много хора да напускат страната не заради проблемите в настоящето, а заради липса на нормално бъдеще и след като го няма, след като се мисли в краткосрочен времеви хоризонт - най-много до следващите избори, тук и сега, живот изцяло в настоящето, основно занимание на управляващия сегмент, поне от политическата класа, е каквото можем да осребрим от ситуативния си властови статус".

Трупащите се проблеми са безброй и няма обществена подсистема, в която дълбинните тенденции да не са негативни, посочи социологът:

"Като започнем от демографската политика, растящото социално и регионално различие, които обричат българското общество да се развива на три скорости (немалка част дори на задна скорост към деградация), трупащите се проблеми с неконкурентоспособността на българската икономика, трупат се проблеми в образованието, в здравеопазването да не говорим, трупат се проблеми на пазара на труда...".

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.  

Коментари