Доц. Огнян Боюклиев: Не сме в Съветския съюз, а в ЕС – сега всичко зависи от нашите политици

Т. Безлов: С участието на политиците евросубсидиите създадоха схеми за концентрация на богатство

Арман Бабикян: Борческият контингент от миналото попадна във властта

Проф. Николай Радулов за Митьо Очите: Няма да бъде открит - случаят е аналогичен с този на Брендо

Андрей Райчев: Ако ГЕРБ загуби местните избори, почти сигурно е, че ще има предсрочни

Мира Радева: Истинската причина властта да е стабилна е, че няма политическата алтернатива

Петър Стоянов: Никой американски президент не може лесно да разруши връзката с Европа

Ягуар, Еърбъс, БМВ: Всички си тръгват от Великобритания?

Да асфалтираш на инат

Д-р Николай Михайлов: Борисов е един голям политически анекдот за Европа

Калоян Методиев: Рекапитулацията от Българското европредседателство е негативна

Проф. Филцмайер: ЕС дълго време беше в своята розова фаза на илюзиите, днес се събужда

Бивши дипломати: Гърция и Македония постигнаха целите си, България се провали

Любомир Топалов: Тръмп направи Северна Корея "велика отново“

Иван Гарелов: Името Северна Македония може да бъде използвано срещу интересите ни

Живко Георгиев: Политическият живот се превърна във виц

26.7.2018 г. 14:45

"Цялата съвкупност от управляващи институции не могат да преместят обществото от точка А до точка В. Всичко е на автопилот и инерционни движения, но по инерция се върви само надолу". Това заяви пред БНР социологът Живко Георгиев, който коментира поредните политически скандали:

"Такова е състоянието на политическата ни класа в момента. Стана трайна характеристика от 2010-2012-2015 година, през последното почти десетилетие, т.нар. "политически живот" е точно това, което наблюдаваме – един политически виц, където т.нар. "политици" се занимават не с нещо съществено (което е прерогатив и отговорност на политиците), а с къде по-удачно, къде по-неудачно представяне на частни интереси като всеобщи. Оттам възниква и голямото заболяване на тази политическа система – обвързаността между висшите етажи на политиката и т.нар. "нова бизнес класа", която без политически чадър е обречена на кратко битие. И в двете системи – това е трагедията на България - се задейства, ако използвам метафорите на Чарлз Дарвин, не естествен подбор, а негативен подбор. И това е една удобна схема. И без това ограничените ресурси на държавата да се трансферират от бизнеса в политиката, от политиката да се връщат в бизнеса и едно разширено възпроизводство на просперитет за 4-5% от българското население".

Започвам да си мисля, че политиците не просто не знаят какво бъдеще искат за България, но и не вярват, че има позитивно бъдеще за тази страна, подчерта Живко Георгиев:

"Затова темата за по-далечните перспективи на страната е тема табу. Това е големият страх на всички нас. Това кара и толкова много хора да напускат страната не заради проблемите в настоящето, а заради липса на нормално бъдеще и след като го няма, след като се мисли в краткосрочен времеви хоризонт - най-много до следващите избори, тук и сега, живот изцяло в настоящето, основно занимание на управляващия сегмент, поне от политическата класа, е каквото можем да осребрим от ситуативния си властови статус".

Трупащите се проблеми са безброй и няма обществена подсистема, в която дълбинните тенденции да не са негативни, посочи социологът:

"Като започнем от демографската политика, растящото социално и регионално различие, които обричат българското общество да се развива на три скорости (немалка част дори на задна скорост към деградация), трупащите се проблеми с неконкурентоспособността на българската икономика, трупат се проблеми в образованието, в здравеопазването да не говорим, трупат се проблеми на пазара на труда...".

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.  

Коментари