А. Бабикян: За транспортен министър се търси човек, който да прокара две сделки, има пари за крадене

П. Симеонов: Трябва да сме наивни, за да смятаме, че протестите биха променили много без външна наме

Георги Марков за неподписания президентски указ: Драма може да има, но няма конституционен проблем

Костадин Паскалев: Очевидно е, че ПГ на ГЕРБ се противопоставя на Борисов

Георг Тупарев: На Летище София е балкански хаос

Психиатър с диагноза за трусовете във властта

Бабикян: Оставките на тримата министри са свързани с пренареждане на интереси

Андрей Райчев: Исканите от Борисов министерски оставки са фойерверк

Доц. Огнян Боюклиев: Не сме в Съветския съюз, а в ЕС – сега всичко зависи от нашите политици

Т. Безлов: С участието на политиците евросубсидиите създадоха схеми за концентрация на богатство

Арман Бабикян: Борческият контингент от миналото попадна във властта

Проф. Николай Радулов за Митьо Очите: Няма да бъде открит - случаят е аналогичен с този на Брендо

Андрей Райчев: Ако ГЕРБ загуби местните избори, почти сигурно е, че ще има предсрочни

Живко Георгиев: Политическият живот се превърна във виц

Мира Радева: Истинската причина властта да е стабилна е, че няма политическата алтернатива

Ще поеме ли България риска АЕЦ „Белене”?

23.5.2018 г. 07:57

„Грийнпийс“ – България е против поредното възобновяване на АЕЦ „Белене“. Проект, който 37 години се влачи в политическото пространство, придружен от непостоянни позиции на управляващите партии и множество рискове за обществото и страната. Според нас АЕЦ „Белене“ крие огромни опасности – екологични, социални и икономически. Алтернативата е в енергията от възобновяеми източници и децентрализацията на енергийната система. Редица европейски държави вече са поели по пътя на затваряне на ядрените си централи[1][2] и прехода към възобновяема енергия.

Проектът АЕЦ "Белене" стартира през 1981 г., когато правителството решава да построи 6 ядрени реактора на река Дунав.  През 1990 г. Българската академия на науките (БАН) извършва детайлно проучване на проекта АЕЦ “Белене”. Становището на независимите експерти е: “Проучванията и изследванията като цяло водят до извода, че от енергийна, икономическа, техническа, сеизмична, екологична и социална гледна точка строителството на АЕЦ “Белене” е недостатъчно обосновано или неприемливо”. (“АЕЦ “Белене”, Изследвания и становище на БАН”, София, 1990 г.)

 

Какво се е променило от 1990 г. насам?

Енергийна гледна точка:

И днес, 37 години след началото на проекта липсва обективен анализ, който да докаже нуждите от изграждане на нови мощности от порядъка на 2000 МВт. Напротив, консумацията на електроенергия в страната намалява. Ние се намираме на челните места в Европа по интензивност на потреблението – т.е. за производството на единица продукт ние изразходваме до в пъти повече енергия от средното за Европа. Преди да се инвестира в нови енергийни мощности е необходимо рязко да се подобри енергийната ефективност и да се намали консумацията – а това би направило строежа на ядрен реактор напълно излишен.

 

Сеизмична:

Атомната електроцентрала “Белене” ще се строи в зона с висок риск от сеизмична активност, в която живеят над 140 000 души. През 1977 г. в Свищов – град, намиращ се на 12 км от площадката на централата –  120 души загиват при земетресение с магнитуд 7.2 по скалата на Рихтер, а множество сгради са разрушени. Може ли някой да гарантира, че при едно следващото земетресение, а такива с различен магнитуд и интензитет стават постоянно, конструкцията на централата би издържала?  

 

Техническа:

При предходното рестартиране на проекта през 2003 г. е одобрено предложението за строежа на 2 реактора тип ВВЕР 1000/В 466 от руската компания “Атомстройекспорт”. Няма никакъв опит за това как работи този тип реактор, нито пък подобен модел е бил някога лицензиран в Европа. Ще бъде ли България експерименталното поле за руските ядрени технологии?

Екологична:

Проблемите със съхранението на радиоактивните отпадъци (РАО) от АЕЦ “Белене” не са решени. Всъщност тези проблеми не са решени никъде по света, никой не е открил начин за безопасно и дълготрайно съхраняване на РАО. Кратките периоди на работа на АЕЦ (средно 30 години) оставят след себе си наследство от отпадъци, някои от които с период на полуразпад над 100 000 години. Ако по времето на първобитните хора имаше атомни централи, в наши дни все още щеще да ни се налага да съхраняваме произведените тогава радиоактивни отпадъци.

АЕЦ “Белене” няма план за действие в случай на тежки аварии. Един сериозен инцидент би унищожил района на Свищов, Белене, Велико Търново, Плевен. Никога не може напълно да се изключи вероятността за крупна авария, особено в сеизмичен район.

Социална:

Съществува значителна опозиция в самия район около планираната АЕЦ “Белене”. Районът е известен със своите лозя, органично земеделие и природни дадености. По-нататъшното развитие на селското стопанство в региона след построяването на АЕЦ е под въпрос. Кой би купувал продукция, произведена на 30 км от атомна централа? Развитието на туризма в региона също ще бъде възпрепятствано. Централата е в границите на природен парк “Персина”, който би останал встрани от туристическия интерес при наличието на атомна централа в неговите граници. Идеята, че ще се подпомогне развитието на региона и ще се открият работни места едва ли ще се осъществи – в централата ще бъдат наети само специалисти – около 1000, а за самото изграждане правителството преговаря за наемане на работници от чужбина - например от Виетнам ,Албания и др.

Икономическа:

Изграждането на централата ще струва милиарди евро. С този проект ще се затвърди зависимостта на България от големи монополни енергийни структури. С подобен мега-проект, ще бъде забавено и развитието на възобновяемите енергийни източници. Дори ПП ГЕРБ беше на сходно мнение само преди няколко години. Според Бойко Борисов и други водещи лица от партията тогава, проектът за АЕЦ „Белене“ е скъп, не би могъл да се изплати бързо, не е важен и е желан само от БСП[3][4].

Алтернативата е в децентрализацията на енергийната система

Решението е в малките, децентрализирани енергийни системи, които ползват възобновяема енергия от слънцето, вятъра, биомасата. Навлизането на малките (до 30 кВ), децентрализирани системи за производство на енергия от ВЕИ, ще създаде нови работни места, ще позволи на хората да станат по-енергийно независими и като цяло ще подобри енергийната система в страната./greenpeace.org

 

Европейският парламент е на същото мнение: http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/novini/2018/stanovishte-nacionalen-plan-biomasa-2018-2017/.

Ето как призовахме и Съвета на ЕС да възприеме позициите на ЕП и ЕК: http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/novini/2018/activists-sun-banner-ndk-vei/.

Що е то енергиен гражданин: http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/novini/2017/energijni-grazhdani/.

Възможно решение за енергийната бедност: http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/novini/2017/solarni-instalacii/.

 

Коментари