Доц. Огнян Боюклиев: Не сме в Съветския съюз, а в ЕС – сега всичко зависи от нашите политици

Т. Безлов: С участието на политиците евросубсидиите създадоха схеми за концентрация на богатство

Арман Бабикян: Борческият контингент от миналото попадна във властта

Проф. Николай Радулов за Митьо Очите: Няма да бъде открит - случаят е аналогичен с този на Брендо

Андрей Райчев: Ако ГЕРБ загуби местните избори, почти сигурно е, че ще има предсрочни

Живко Георгиев: Политическият живот се превърна във виц

Мира Радева: Истинската причина властта да е стабилна е, че няма политическата алтернатива

Петър Стоянов: Никой американски президент не може лесно да разруши връзката с Европа

Ягуар, Еърбъс, БМВ: Всички си тръгват от Великобритания?

Да асфалтираш на инат

Д-р Николай Михайлов: Борисов е един голям политически анекдот за Европа

Калоян Методиев: Рекапитулацията от Българското европредседателство е негативна

Проф. Филцмайер: ЕС дълго време беше в своята розова фаза на илюзиите, днес се събужда

Бивши дипломати: Гърция и Македония постигнаха целите си, България се провали

Любомир Топалов: Тръмп направи Северна Корея "велика отново“

Кой бяга от истински дебат за Истанбулската конвенция

14.1.2018 г. 12:10

Не вярвам някой здравомислещ човек искрено да вярва, че с ратифицирането на „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие“ ще бъде решен въпросът с насилието над жени. Достатъчно е да направим една ретроспекция на прилагането на европейските стандарти за интеграцията на ромите и ще видим какво ще се случи с борбата с насилието над жени. Ще се изпълнят изискванията на Конвенцията за създаване на огромна администрация и развиване на мощна неправителствена мрежа, чрез които ще се усвоят стотици милиони евро при почти нулева ефективност. Същевременно, ние ще трябва да плащаме, освен издръжката на тази нова администрация, и санкциите, които страната ни ще плаща за системно нарушение на Конвенцията. В българското законодателство има предвидени санкции и институционални отговорности за борба срещу домашното насилие и всяка друга форма на насилие срещу жените – имаме добър Законът за защита от домашно насилие. Изключително вредна е наложената у нас практика, когато предвидените в закона санкции не се изпълняват, те да се разширяват. Така политическият елит прехвърля отговорността си за неприлагането на закона върху самия закон. Управляващите партии у нас превърнаха законите в нещо като предизборни програми, в декларации за добри намерения, които никога не се изпълняват. Това води единствено и само до още по-масово неспазване на законите, което засилва законодателния разврат в обществото ни.

Най-същественият въпрос е този, че зад прокламираните в Конвенцията хуманни цели се крият много по-сериозни намерения. Още в рекламната листовка се казва:

„Конвенцията е първият международен договор, съдържащ дефиниция на пола. Така днес се признава, че жените и мъжете са не само биологично разграничени като жени и мъже, но че съществува и социално изградена категория „пол“, която отрежда на жените и на мъжете съответни специфични роли и поведения.“

Предефинирането на пола ще има изключително сериозни последици и опитите за омаловажаването му от защитниците на Конвенцията е груба манипулация! Това е налагане на левичарската идеологическа доктрина за пола като форма на социално самоопределение, която отрича пола като природна даденост и подменя представата за мъж и жена. Това ни връща във времето, когато във всеки учебник и научна публикация основополагащо беше това, което са казали Маркс или Ленин за физиката, химията, математиката, литературата, музиката и т.н. В конвенцията, още в преамбюла, отношенията между жените и мъжете са изобразени подобно на отношенията между пролетариата и буржоазията в Комунистическия манифест:

„Като отбелязват, че насилието над жени е проява на исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете, които са довели до доминация над жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълния напредък на жените;

Като отбелязват структурната природа на насилието над жени като насилие, основано на пола, както и че насилието над жени е един от основните социални механизми, чрез които жените са принудително поставени в подчинена позиция спрямо мъжете;

В тези абзаци от Конвенцията вменяването на склонност от страна на лицата от мъжки пол към насилие по отношение на лицата от женски пол е дискриминационно по отношение на мъжете. Да, в конвенцията има и текстове, които отчитат, че в по-редки случаи и мъжете могат да бъдат жертва на насилие, но те са по-скоро за сведение. Отговорността за всяко престъпление е персонална и всяка форма на вменяване на вина по полова, расова, национална, социална, сексуална или друг групова принадлежност е дискриминационна. Недвусмисленото внушение и опит за нормативно налагане на тезата, че традиционната и религиозна представа за пол е предпоставка за насилие на мъжете срещу жените, е откровено марксистко, а в текста на чл.12, т.1 от Конвенцията е доразвито и в типичната революционна марксистка стилистика:

„Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, трдиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“

Неверни са твърденията, че Конвенцията няма да влияе императивно върху нашето законодателство. Напротив, съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията „ Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ Нещо повече, с предефинирането на пола от природна даденост във форма на самоопределение, чл. 46 от Конституцията, в който се казва, че „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.“ добива нов смисъл защото мъжът и жената вече могат да са такива по самоопределение, както предвижда Чл.4, т.3 от Конвенцията:

„Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.“

Поради всички тези очевидни проблеми защитниците на Конвенцията умишлено бягат от дебат по същество и насочват дебата в друга посока. Необяснимо е обаче защо хора, които се представят за християндемократи, страхливо и конформистки не смеят да се противопоставят на левичарската истерия в полза на Конвенцията, като изразяват готовност да подкрепят ратификацията ?, с което се самоопределят като левичари християндекорати!



От Иван Сотиров

bulgariaanalytica.org

Коментари