Ягуар, Еърбъс, БМВ: Всички си тръгват от Великобритания?

Да асфалтираш на инат

Д-р Николай Михайлов: Борисов е един голям политически анекдот за Европа

Калоян Методиев: Рекапитулацията от Българското европредседателство е негативна

Проф. Филцмайер: ЕС дълго време беше в своята розова фаза на илюзиите, днес се събужда

Бивши дипломати: Гърция и Македония постигнаха целите си, България се провали

Любомир Топалов: Тръмп направи Северна Корея "велика отново“

Иван Гарелов: Името Северна Македония може да бъде използвано срещу интересите ни

Сценарист в "Шоуто на Слави": Медиите, за разлика от майките, системата не ги убива, а вече ги е уби

Момчил Методиев: Неучастието на БПЦ в совалките за македонската църква я поставя в слаба позиция

Иван Портних: Държавата я няма

"Дер Щандарт": В България Русия контролира пристанища, парламент, президент.....

Закон или за кон

Димитър Ганев: Българската външна политика не изглежда консолидирана

Юлий Павлов: ГЕРБ и БСП се състезават в театрални умения на местните избори по селата

ДВ: Председателството на ЕС – трудна задача за България

31.12.2017 г. 17:31
От 1 януари 2018 г. България ще стане председател на Съвета на Европейския съюз. Страната, намираща се под мониторинга на Брюксел, трябва да изиграе важна роля за ЕС във времената на Брекзит и миграционната криза, се казва в анализ на „Дойче Веле“.

Председателството в Съвета на ЕС може да стане тежко изпитание за България. Преговорите за излизането на Великобритания от ЕС, разработването на миграционна политика, подготовката на дългосрочното финансово споразумение от 2020 г. - ето само три от трудните задачи, които фигурират в дългия списък. Според министъра по въпросите на българското председателство на ЕС Лиляна Павлова София смята за най-важна задача в ролята на председател на ЕС поддържането на единството и стабилността на регионалната организация, но има и други приоритети.

Павлова представи на българското правителство и Европарламента списък с най-важните, според София, въпроси. Сред тях са европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, стабилността и сигурността в Европа на фона на миграционната криза, въпросите на общата европейска отбрана и съвместният икономически растеж, единният европейски цифров пазар. Както заяви българският министър, за успешното председателство е необходим политически консенсус, диалог и взаимно разбирателство.

Брекзит и миграционната политика

София на няколко пъти променя програмата за председателството на Съвета на ЕС. Преди всичко, защото българското правителство постепенно нагаждаше своите първоначални амбициозни цели с реалността и съгласуването им със структурите на ЕС. В момента България осъзнава, че на поста председател на ЕС страната ще изпълнява не ръководна, а по-скоро координационна роля. И че основните проблеми на Евросъюза – Брекзит и миграционната политика – ще се решават с посредничеството на София, а не под нейното ръководство.

Своят принос в преодоляването на кризата с бежанците София вижда в това да се опита да отстрани разногласията между държавите от Западна и Централна Европа, и, вероятно, да се постигне компромис още до 1 юли 2018 г. – датата, когато председателството на ЕС ще премине към Австрия, защото Виена е за по-твърда миграционна политика.

Що се отнася до отказа на Великобритания от членство в ЕС, то ръководителят на европейската делегация на преговорите за Брекзит Мишел Барние и българският министър-председател Бойко Борисов се надяват, че по време на ротационното българско председателство страните ще постигнат максимален напредък.

„Необходими са огромни съвместни усилия, защото излизането на Великобритания от Евросъюза е труден процес, в резултат на който в бюджета на ЕС ще се окажат 10 милиарда евро по-малко“, подчерта българският премиер. Барние, на свой ред, благодари на София за усилията, насочени към продължаване на преговорите на ЕС с Лондон, отбелязвайки, че България добре се е подготвила за европредседателството.

Тъмната страна на председателството на ЕС

Страна, намираща се все още под наблюдението на ЕС, става председател на Евросъюза? За Йохана Даймел, заместник-председател на Дружеството за Югоизточна Европа в Мюнхен, това е нещо ново. Последният доклад в рамките на европейския механизъм за сътрудничество и контрол предизвика у мен „дълбока тревога“, заяви Даймел, защото „става дума за директни атаки срещу независимостта на съдебната власт, представителите на съдебните институции и дори за приемането на неконституционни закони“.

В тази ситуация България не може да бъде образец за подражание, твърди Даймел в интервю за ДВ. „Ако в страната, поемаща председателството на ЕС, съществуват такива фундаментални недостатъци, какво може да даде на страните от Западните Балкани импулс за провеждане на реформи в областта на правото, борбата с корупцията и организираната престъпност?“, недоумява Даймел.

Проевропейско мнозинство

Съмненията във възможността на България продуктивно да управлява Евросъюза се споделят и по друг повод. В състава на българското правителство влиза националистическата коалиция „Обединени патриоти“. Даниел Кадик от Фондация „Фридрих Науман“ смята това за доста спорна предпоставка за председателството на ЕС. „Хора известни със своите ксенофобски, националистически и протекционистки възгледи ще станат председатели в различни съвети. Да вземем например вицепремиера Валери Симеонов – той не крие своята ненавист към националните малцинства, публично нарича циганите „диви маймуни“, заяви Кадик.

В същото време бившият председател на Европарламента Ханс-Герт Пьотеринг се надява, че българският премиер Борисов ще успее да дисциплинира партньорите си по коалиция и страната ще „може да продължи проевропейския курс“. В своя стремеж още повече да се сближи с Евросъюза българското председателство може да разчита на подкрепата на мнозинството българи.

Според последните данни на американския институт за обществено мнение Gallup International, обнародвани през декември, 62% от българите вярват на ЕС – този дял е нараснал с 12% в сравнение с декември 2016 г. 55% вярват, че председателството на България в ЕС ще бъде успешно. Жителите на страната също така се надяват, че тази позиция ще донесе на България допълнителни точки, необходими за присъединяването към Шенгенската зона и еврото.

Според мнението на независимите експерти, за присъединяването на България към Шенгенската зона има всички предпоставки, докато за въвеждането на еврото времето още не е настъпило. И макар икономическите показатели на страната да са на доста високо ниво, в еврозоната София няма чак толкова много привърженици, се казва в анализа на ДВ. /БГНЕС
Коментари