Петър Стоянов: Никой американски президент не може лесно да разруши връзката с Европа

Ягуар, Еърбъс, БМВ: Всички си тръгват от Великобритания?

Да асфалтираш на инат

Д-р Николай Михайлов: Борисов е един голям политически анекдот за Европа

Калоян Методиев: Рекапитулацията от Българското европредседателство е негативна

Проф. Филцмайер: ЕС дълго време беше в своята розова фаза на илюзиите, днес се събужда

Бивши дипломати: Гърция и Македония постигнаха целите си, България се провали

Любомир Топалов: Тръмп направи Северна Корея "велика отново“

Иван Гарелов: Името Северна Македония може да бъде използвано срещу интересите ни

Сценарист в "Шоуто на Слави": Медиите, за разлика от майките, системата не ги убива, а вече ги е уби

Момчил Методиев: Неучастието на БПЦ в совалките за македонската църква я поставя в слаба позиция

Иван Портних: Държавата я няма

"Дер Щандарт": В България Русия контролира пристанища, парламент, президент.....

Закон или за кон

Димитър Ганев: Българската външна политика не изглежда консолидирана

Димитър Ганев: За България събитието на годината е договорът с Македония

27.12.2017 г. 09:25

Събитието на 2017 г. в международен план е обратът на войната в Сирия и виждащият се край на “Ислямска държава” такава, каквато я познавахме в последните 3-4 г. Не казвам с това, че ИД е приключила като организация, но 2017 г. пречупи опита на радикалните ислямисти за държавен тип организация. Именно обратът във войната в Сирия ми се струва като събитие номер едно за 2017 г. в международен план.

Референдумът в Каталуня беляза европейската 2017 г. Решението на този казус е от огромно значение за Европа. Подобни искания за регионална независимост има в много други държави – Франция, Белгия, Италия са само част. Големият въпрос е дали националната държава ще отстъпи преди регионалните желания за автономия или държавните граници такива каквито ги познаваме днес ще удържат победа. Изходът от тази битка ще трасира пътя на Европа за десетилетия напред.

За България събитието за 2017 г. е подписването на договора за добросъседство между България и Република Македония. Ключов пробив във външната ни политика, желан буквално от десетилетия, който искрено се надявам, че ще бъде достатъчна основа за задълбочаване на сътрудничеството между тези две изключително близки държави каквито са България и Македония – с обща история, културно и религиозно близки.

Всъщност, ако забелязвате през 2017 г. се роди новият политически сюжет на Бойко Борисов. Ако си спомняте 2009 – 2010 г. основен политически сюжет беше възмездието, справедливостта. Подчертаната активност на МВР и в частност на Цветан Цветанов в началото на първия мандат на ГЕРБ беше първата по-сериозна политическа линия. След което преминахме през сюжета магистрали във втората половина на първия мандат.

Във втория мандат на Борисов имаше конкуренция между ясни политически линии – това беше от една страна реформите, налагани от Реформаторския блок, от друга страна стабилността, като стабилността недвусмислено взе превес над реформите като политическа линия тогава.

Това трето правителство на Борисов започна своя мандат без нов сюжет. В първите 2-3 месеца нямаше програма, а ние наблюдателите оставахме с впечатлението, че правителството само по себе си няма план, а страната ни дори няма посока. Всъщност тази международна и външнополитическа активност на Борисов, започнала някъде лятото зададе нов политически сюжет на това управление. То е свързано изцяло с външната политика, персонифицирана през министър-председателя, не толкова през външния министър. В този смисъл можем да очертаем тук четвърти, ако щете пети, политически сюжет, който се развива откакто Борисов е министър-председател въобще. Тук трябва да имаме предвид, че този сюжет ще продължава най-малкото в първите месеци на 2018 г., заради предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС. Тази линия със сигурност може да се поддържа още време не за друго, а защото пред България стоят и много важни задачи свързани с предстоящата интеграция в еврозоната и в Шенгенското споразумение и аз лично искрено се надявам тези външнополитически усилия и българското председателство да спомогнат по някакъв начин за по-задълбочената европейска интеграция на България.

Ако трябва да откроим някакво вътрешно политическо събитие с огромно значение, аз бих откроил две. Първо встъпването в длъжност на президента Румен Радев и, разбира се, провеждането на предсрочни парламентарни избори.

Политически годината не винаги съвпада с календарната, защото тази политическа година като че ли започна от президентските избори. Защо казвам, че започна от президентски избори? Защото на президентските избори се оформи много ясен двуполюсен модел в България с доминация на две партии, силно конфронтирайки се помежду си. Този модел се оформи около президентските избори, продължи в предизборна кампания за парламент, впоследствие премина в 44-ото Народно събрание и продължава досега. Тази двуполюсност практически характеризира целия ни политически процес в последните 15 месеца. Забележете, че във фокуса на нашето внимание както на политолози и социолози, така и на журналистите е концентриран около дебата, скандала между ГЕРБ и БСП.

Държа да отбележа, че този двуполюсен, конфронтационен модел е в интерес и на ГЕРБ, и на БСП. Защото по този начин те се консолидират, мобилизират привържениците си, симпатизантите си и в същия момент маргинализират всички останали. Забележете в лявото пространство се говори само за БСП - няма Движение 21, няма АБВ, няма Георги Кадиев, т.е. БСП е абсолютен монополист в лявото пространство. Нещо повече - гигантски успех за Позитано на парламентарните избори, двойно си вдигнаха резултата от 2014 г. ГЕРБ от своя страна тотален доминант в дясното политическо пространство. Практически т. нар. традиционна, автентична, градска десница става все по-малко интересна, въпреки процесите на някакъв тип консолидация, които текат от няколко месеца там. Този конфронтационен и двуполюсен модел доведе до това да останат само двама играчи на терена.

В крайна сметка силният резултат на ГЕРБ на парламентарните избори не се дължи толкова на управлението на Борисов 2. ГЕРБ вдигна резултатът си със 100 000 гласа в сравнение с парламентарните избори през 2014 г. Тези 100 000 гласа в повече са именно защото хората видяха в ГЕРБ единствената спирачка за това БСП отново да се върне на власт. В този смисъл силното БСП формира и антивот срещу себе си, наливайки вода в мелницата на основния й опонент.

И едните, и другите добре си дават сметка, че този двуполюсен конфронтационен модел им носи електорални успехи. Изследователски център „Тренд“, направи три национално представителни проучвания през първите три месеца от годината – там отчетохме електорални данни, които са изключително сходни с тези, които премерихме през ноември и декември. Картината не е променена, въпреки множеството скандали. Това пак се дължи именно на тази консолидация и мобилизация на двата електората вследствие на този двуполюсен модел. /БГНЕС

 


Димитър Ганев, политолог, изследователски център „Тренд”.

Коментари