Петър Стоянов: Никой американски президент не може лесно да разруши връзката с Европа

Ягуар, Еърбъс, БМВ: Всички си тръгват от Великобритания?

Да асфалтираш на инат

Д-р Николай Михайлов: Борисов е един голям политически анекдот за Европа

Калоян Методиев: Рекапитулацията от Българското европредседателство е негативна

Проф. Филцмайер: ЕС дълго време беше в своята розова фаза на илюзиите, днес се събужда

Бивши дипломати: Гърция и Македония постигнаха целите си, България се провали

Любомир Топалов: Тръмп направи Северна Корея "велика отново“

Иван Гарелов: Името Северна Македония може да бъде използвано срещу интересите ни

Сценарист в "Шоуто на Слави": Медиите, за разлика от майките, системата не ги убива, а вече ги е уби

Момчил Методиев: Неучастието на БПЦ в совалките за македонската църква я поставя в слаба позиция

Иван Портних: Държавата я няма

"Дер Щандарт": В България Русия контролира пристанища, парламент, президент.....

Закон или за кон

Димитър Ганев: Българската външна политика не изглежда консолидирана

Проф. Радулов: Законът позволява абсолютно всеки да бъде обект на СРС

8.12.2017 г. 17:12
Законът за специалните разузнавателни средства (СРС) позволява абсолютно всеки, без да е извършил престъпление, да бъде обект на СРС. Това заяви в интервю за предаването "Хоризонт за вас" специалистът по вътрешна сигурност проф. Николай Радулов:

Това ме кара да мисля, че този закон, особено част от него – член 13, който определя обектите на СРС, е твърде противоконституционен, защото идеята на Конституцията е, че тези неща не трябва да съществуват – навлизане в личното пространство, подслушване, наблюдение, проверка на кореспонденцията, но може да се направи една отстъпка за малко, временно, по отношение на ограничен кръг хора, за които е важно да бъдат наблюдавани, заради националната сигурност или за противодействие на престъпността. Законът обаче така разширява нещата, че всъщност негласно твърди, че всеки по всяко време може да бъде наблюдаван толкова, колкото заявителят на това наблюдение си поиска. Всъщност законът е проблемният. Докато законът по този начин определя обекта на СРС-тата, всеки може да е обект, без да е извършил каквото и да е престъпление, без дори да си е помислял за престъпление.

Който е чел закона, знае, че законът изисква различни типове отчетност, добави още проф. Радулов:

Когато е използвано СРС, ако се е реализирало веществено доказателствено средство на негова база, което е централната заявена цел в този закон, то това трябва да бъде отразено в специален доклад до разрешаващия орган, до председателя на Окръжния съд и върнато там, за да знае той какво се прави със СРС-тата. Обикновено такива доклади не се изпращат или се изпращат формално. Ако СРС-то не послужи за изграждане на веществено доказателство, когато не става дума за националната сигурност, пак трябва разрешаващият орган да бъде сигнализиран, за да знае колко от дадените разрешения съответстват на веществени доказателствени средства. Тази отчетност липсва или е дългогодишно пренебрегната. Имаше един текст в същия този закон, който беше отменен. Той предполагаше, че бюджетите за СРС-тата ще бъдат бюджети на този, който ги заявява, а това щеше да доведе до яснота кой колко СРС-та ползва и какъв е ефектът от тях. /БНР
Коментари