Защо президентът Радев иска "радиомълчание" по темата за изтребителите

Адвокат за убийството в Русе: Мотивите на убиеца още не са ясни

Илхан Андай: Има вариант ДПС да заеме мястото на „Обединени патриоти“ в управлението

С новата "пазарна реформа" до качествени здравни услуги ще имат само богатите хора

Мартин Минков: Много е вероятно в Македония да има предсрочни избори

Даниела Божинова: Референдумът в Македония е повече успешен, отколкото неуспешен

Панайотис Сотирис: Ако СИРИЗА постигне мнозинство за името на Македония, процесът ще е необратим

Очаква се голяма мобилизация на жени гласоподаватели за междинните избори в САЩ

Андрей Райчев: Съмнявам се кабинетът да оцелее до 2021 г.

Александър Йорданов: В Македония ще гласуват „за” на референдума

Правителството удря малките търговци

А. Бабикян: За транспортен министър се търси човек, който да прокара две сделки, има пари за крадене

П. Симеонов: Трябва да сме наивни, за да смятаме, че протестите биха променили много без външна наме

Георги Марков за неподписания президентски указ: Драма може да има, но няма конституционен проблем

Костадин Паскалев: Очевидно е, че ПГ на ГЕРБ се противопоставя на Борисов

Проф. Радулов: Законът позволява абсолютно всеки да бъде обект на СРС

8.12.2017 г. 17:12
Законът за специалните разузнавателни средства (СРС) позволява абсолютно всеки, без да е извършил престъпление, да бъде обект на СРС. Това заяви в интервю за предаването "Хоризонт за вас" специалистът по вътрешна сигурност проф. Николай Радулов:

Това ме кара да мисля, че този закон, особено част от него – член 13, който определя обектите на СРС, е твърде противоконституционен, защото идеята на Конституцията е, че тези неща не трябва да съществуват – навлизане в личното пространство, подслушване, наблюдение, проверка на кореспонденцията, но може да се направи една отстъпка за малко, временно, по отношение на ограничен кръг хора, за които е важно да бъдат наблюдавани, заради националната сигурност или за противодействие на престъпността. Законът обаче така разширява нещата, че всъщност негласно твърди, че всеки по всяко време може да бъде наблюдаван толкова, колкото заявителят на това наблюдение си поиска. Всъщност законът е проблемният. Докато законът по този начин определя обекта на СРС-тата, всеки може да е обект, без да е извършил каквото и да е престъпление, без дори да си е помислял за престъпление.

Който е чел закона, знае, че законът изисква различни типове отчетност, добави още проф. Радулов:

Когато е използвано СРС, ако се е реализирало веществено доказателствено средство на негова база, което е централната заявена цел в този закон, то това трябва да бъде отразено в специален доклад до разрешаващия орган, до председателя на Окръжния съд и върнато там, за да знае той какво се прави със СРС-тата. Обикновено такива доклади не се изпращат или се изпращат формално. Ако СРС-то не послужи за изграждане на веществено доказателство, когато не става дума за националната сигурност, пак трябва разрешаващият орган да бъде сигнализиран, за да знае колко от дадените разрешения съответстват на веществени доказателствени средства. Тази отчетност липсва или е дългогодишно пренебрегната. Имаше един текст в същия този закон, който беше отменен. Той предполагаше, че бюджетите за СРС-тата ще бъдат бюджети на този, който ги заявява, а това щеше да доведе до яснота кой колко СРС-та ползва и какъв е ефектът от тях. /БНР
Коментари