Бивши дипломати: Гърция и Македония постигнаха целите си, България се провали

Любомир Топалов: Тръмп направи Северна Корея "велика отново“

Иван Гарелов: Името Северна Македония може да бъде използвано срещу интересите ни

Сценарист в "Шоуто на Слави": Медиите, за разлика от майките, системата не ги убива, а вече ги е уби

Момчил Методиев: Неучастието на БПЦ в совалките за македонската църква я поставя в слаба позиция

Иван Портних: Държавата я няма

"Дер Щандарт": В България Русия контролира пристанища, парламент, президент.....

Закон или за кон

Димитър Ганев: Българската външна политика не изглежда консолидирана

Юлий Павлов: ГЕРБ и БСП се състезават в театрални умения на местните избори по селата

„Левски” на 104: Празник без настроение

Ще поеме ли България риска АЕЦ „Белене”?

Арман Бабикян: Борисов се научи да се измъква от скандалите

Каква свобода на словото, господин Борисов! Вече сме каймака на утайката!

Огнян Минчев: Идеята на Марешки за референдум за излизане от НАТО е популистки ход

Без Фейсбук онлайн медиите губят 2/3 от читателите си

26.10.2017 г. 12:55

Фейсбук си направил поредния масов експеримент. В пет държави, не запомних точно кои, но и Филипините май бяха вътре, спрели за потребителите си да им показват в лентите чисто новинарски поток. Т.е. в лентата с новини са извеждани само такива публикации от новинарски сайтове, които са с опция плащане за показване или са споделени от приятели на потребителя. Извеждани са постовете на приятели и толкова.


Резултатът е, че журналистите от новинарските сайтове са отчели 2/3 спад в трафика си, или иначе казано, загубили са 66% от читателите си. Вой до небесата, разбира се. И някак новинарите мълчат, че сами си причиняват това - бавно, постепенно и съвсем доброволно новинарските сайтове се превърнаха през последните 4-5 години в "медии", които пишат нещата си така, че да ловят рибите във Фейсбук. Само преди 5 години читателите си търсеха и посещаваха сайтовете по техните си адреси, без да чакат в лентата им с новини във фейсбук да се появи онова, което искат да прочетат. Новинарите сами се поставиха във васално положение на социалните мрежи. И сега, когато Фейсбук им намеква, че се изхранва от реклама и няма нищо против да направи така, че да печели от новинарските публикации, изведнъж новинарите се сетиха за Троянския кон.

Всъщност и Фейсбук не може току-така да се лиши от новинарстването, защото именно разпространението на новини през социалната мрежа я направи известна (покрай кампаниите на Обама) по цял свят. Процесът е взаимен, но същински губещият е обикновеният потребител. Защото, покрай възможностите с по-малко усилия да разпространяват новините си до огромен кръг от хора, медиите се плъзнаха по плоскостта да пишат всякакви глупости, само и само да привлекат читатели, които да им трупат трафик, който да показват пред рекламодателите си и в крайна сметка да печелят повече с по-малко зор.

Ефектът на масовизацията е налице - тотален спад в качеството на новинарските сайтове, като дори реномирани медии се сринаха до нивото на махленски клюкарки. И това е само горният пласт на симбиозата фейсбук-медии. Малко по-дълбокото ниво е, че Фейсбук е финансово надут балон от тази симбиоза. И когато - не ако - този балон се спука, ще гръмнат такива индустрии, за които даже няма как да се сещаме, че имат нещо общо с интернет. Например, селскостопанските производители. Ама как? Ами така! Според някои статистики, 80% от земеделските производители в САЩ притежават акции от Фейсбук или други социални мрежи. Лошо няма, но тези производители не разполагат със свободни средства, които да инвестират в тези акции, затова, за да задоволят алчността си за лесни печалби, ипотекират имущество и с тези пари купуват акциите.

Можеше и просто да цитирам Дъглас Адамс от "Ресторант на края на Вселената".

"....— Ще ви разкажа историята на тази планета. Искате ли да я чуете?
— Ъъъ…
— Преди много години това бе една процъфтяваща, щастлива планета. Имаше си хора, градове, магазини. Изобщо един нормален свят. Само дето на главните улици на градовете имаше малко повече магазини за обувки, отколкото беше необходимо. И бавно, коварно броят на тези обувни магазини започна да нараства. Това явление в икономиката е добре познато, но е истинска трагедия да го наблюдаваш с очите си, защото колкото повече обувни магазини се откриваха, толкова повече се увеличаваше производството на обувки, които пък ставаха все по-некачествени и негодни за носене. И колкото по-негодни ставаха за носене, толкова по-често си ги купуваха хората, за да не ходят боси, и в резултат магазините се множаха. Докато цялата икономика на планетата заработи за решаването на тъй наречения „обувен проблем“ и от икономическа гледна точка стана невъзможно да се строи каквото и да е друго освен магазини за обувки. И в резултат — упадък, разорение и глад. Голяма част от хората измряха. Малцината, които притежаваха нужната генетична неустойчивост, мутираха в птици — вече видяхте една от тях, — които проклеха своите нозе, проклеха и земята, по която са ходили, и се заклеха, че повече никой не ще стъпи на нея. Нещастни създания. Да вървим, трябва да ви заведа в Бездната...."

Така де, колко му е да повтаряш все една и съща грешка, когато има много мераклии да строят Троянски коне и още повече "троянци", които не се научиха да "не вярват на данайците, поднасящи им дарове".

Константин Галинов

Коментари