Защо президентът Радев иска "радиомълчание" по темата за изтребителите

Адвокат за убийството в Русе: Мотивите на убиеца още не са ясни

Илхан Андай: Има вариант ДПС да заеме мястото на „Обединени патриоти“ в управлението

С новата "пазарна реформа" до качествени здравни услуги ще имат само богатите хора

Мартин Минков: Много е вероятно в Македония да има предсрочни избори

Даниела Божинова: Референдумът в Македония е повече успешен, отколкото неуспешен

Панайотис Сотирис: Ако СИРИЗА постигне мнозинство за името на Македония, процесът ще е необратим

Очаква се голяма мобилизация на жени гласоподаватели за междинните избори в САЩ

Андрей Райчев: Съмнявам се кабинетът да оцелее до 2021 г.

Александър Йорданов: В Македония ще гласуват „за” на референдума

Правителството удря малките търговци

А. Бабикян: За транспортен министър се търси човек, който да прокара две сделки, има пари за крадене

П. Симеонов: Трябва да сме наивни, за да смятаме, че протестите биха променили много без външна наме

Георги Марков за неподписания президентски указ: Драма може да има, но няма конституционен проблем

Костадин Паскалев: Очевидно е, че ПГ на ГЕРБ се противопоставя на Борисов

Нациите ще си отидат. Въпросът е как

5.10.2017 г. 10:43

Ако всяка териториално обособена етно-конфесионална група получи шанс да се еманципира като "независима нация", модерният свят - такъв, какъвто го познаваме от последните 100-150 години, ще престане да съществува.

Процесът на ескалация на общностните претенции започва с "постмодерната" атака срещу националния суверенитет, но парадоксално използва националистически аргументи, за да постигне еманципация на по-малката група от включващата я национална държава. Този "постмодерен трайбализъм" функционира като руската кукла матрьошка - с времето се натъкваш на все по-малки и все по-радикални общностни претенции за "национална независимост"

Тази вълна премина през посткомунистическия свят, разсипа поредица и без това свръхкрехки държави в Африка и другаде в Третия свят и сега се нахвърля върху Европа и други части от доскоро уредения Първи свят.

Нацията е механизъм за унифициране и интегриране на многообразна територия и разнородно население в единен пазар и единна идентичност. Глобализацията разтури националните пазари, а следващите я "постлиберални" орди оспориха въобще правото на националната държава да произвежда партикуларна идентичност в епохата на планетарна интеграция и осветен мултикултурализъм.

Проблемът не е в неизбежното отмиране на националната общност в бъдещия свят на планетарно единство - "всичко родено е достойно да умре" (Гьоте).

Проблемът е, че нетърпеливите сили на "прогреса"

бързат да закопаят нацията и нейната държава,
ПРЕДИ да са произвели институционални и общностни форми,
които успешно да я заменят

Алтернативата на институционално подредената нация днес е глобалният мултикултурен хаос - в който, като в мътна вода, някои се опитват да ловят риба. "Рибарите" са два вида. Първите искат да разтурят разклатените от глобализацията нации, за да възстановят своите славни империи от миналото - вижте само с какво се занимават господата Путин и Ердоган!

Вторите планират "мрежова власт" на интелектуално и финансово потенцирани малцинства, функционираща върху развалините на националната държава. Лошото е, че заедно с нея очевидно си отива и един много важен принцип на общностно устройство - равенството на гражданите.

Днешният свят все повече функционира като състезание на активни и организирани малцинства, а гаранциите за правата на гражданина остават единствено възможни в рамките на една подобна корпоративна защита. Нацията и националната държава все още стоят изправени срещу глобалните "рибари" в огромната мътна вода на глобализма. Но все по-трудно намират както легитимност, така и ресурси за стабилност и оцеляване.

Не оспорвам правото на Каталуня да се бори за своята еманципация.

Но нека всеки "нов" националист знае добре, че зад победата на неговата малка, често бутикова "нация" дебне глобалният хаос.

в който "рибарите" с лекота подхвърлят стръв. И "националистите" я лапат... Не ще и дума - ще си отидат един ден нациите. Въпросът е КАК. Дали като вградят достиженията на модерната цивилизация - гражданско равенство, хуманизъм, индивидуална свобода - в постройката на грядущия глобален свят, който да надстрои потенциала за човешка свобода? Или като бъдат поразени от стратегии на възродено имперско или нововъзникнало технократично средновековие?

Коментарът е публикуван в профила на на политолога Огнян Минчев във "Фейсбук".

Коментари