Пари космични, резултати комични

Кой бяга от истински дебат за Истанбулската конвенция

Казусът „Пирин“ и кой ще спечели от вдигането на цените на имотите в Банско

ГЕРБ източвала държавата чрез Петър Христов. Осемте заговора

Проф. Димитър Димитров: КСНС не разполага с достатъчно експертен потенциал

Връщат се времената на поръчковите убийства

Провал, излъчван на живо

Беше ли Варна - Европейска младежка столица

Пресата в Скопие: Македония е пред вратата, Борисов я отваря

Българите по-богати през 2018 година? Едва ли

ДВ: Председателството на ЕС – трудна задача за България

„Гардиън”: В облак от корупция, България ще председателства ЕС

Драган Антоновски: Къде бе македонският президент, когато пропагандата убиваше информацията

Стефан Цанев: България няма да загине, но ще преживее тежък период от 40-50 г.

Михаил Константинов: Стандартът ни на живот се е увеличил с две трети за 10 години

Нациите ще си отидат. Въпросът е как

5.10.2017 г. 10:43

Ако всяка териториално обособена етно-конфесионална група получи шанс да се еманципира като "независима нация", модерният свят - такъв, какъвто го познаваме от последните 100-150 години, ще престане да съществува.

Процесът на ескалация на общностните претенции започва с "постмодерната" атака срещу националния суверенитет, но парадоксално използва националистически аргументи, за да постигне еманципация на по-малката група от включващата я национална държава. Този "постмодерен трайбализъм" функционира като руската кукла матрьошка - с времето се натъкваш на все по-малки и все по-радикални общностни претенции за "национална независимост"

Тази вълна премина през посткомунистическия свят, разсипа поредица и без това свръхкрехки държави в Африка и другаде в Третия свят и сега се нахвърля върху Европа и други части от доскоро уредения Първи свят.

Нацията е механизъм за унифициране и интегриране на многообразна територия и разнородно население в единен пазар и единна идентичност. Глобализацията разтури националните пазари, а следващите я "постлиберални" орди оспориха въобще правото на националната държава да произвежда партикуларна идентичност в епохата на планетарна интеграция и осветен мултикултурализъм.

Проблемът не е в неизбежното отмиране на националната общност в бъдещия свят на планетарно единство - "всичко родено е достойно да умре" (Гьоте).

Проблемът е, че нетърпеливите сили на "прогреса"

бързат да закопаят нацията и нейната държава,
ПРЕДИ да са произвели институционални и общностни форми,
които успешно да я заменят

Алтернативата на институционално подредената нация днес е глобалният мултикултурен хаос - в който, като в мътна вода, някои се опитват да ловят риба. "Рибарите" са два вида. Първите искат да разтурят разклатените от глобализацията нации, за да възстановят своите славни империи от миналото - вижте само с какво се занимават господата Путин и Ердоган!

Вторите планират "мрежова власт" на интелектуално и финансово потенцирани малцинства, функционираща върху развалините на националната държава. Лошото е, че заедно с нея очевидно си отива и един много важен принцип на общностно устройство - равенството на гражданите.

Днешният свят все повече функционира като състезание на активни и организирани малцинства, а гаранциите за правата на гражданина остават единствено възможни в рамките на една подобна корпоративна защита. Нацията и националната държава все още стоят изправени срещу глобалните "рибари" в огромната мътна вода на глобализма. Но все по-трудно намират както легитимност, така и ресурси за стабилност и оцеляване.

Не оспорвам правото на Каталуня да се бори за своята еманципация.

Но нека всеки "нов" националист знае добре, че зад победата на неговата малка, често бутикова "нация" дебне глобалният хаос.

в който "рибарите" с лекота подхвърлят стръв. И "националистите" я лапат... Не ще и дума - ще си отидат един ден нациите. Въпросът е КАК. Дали като вградят достиженията на модерната цивилизация - гражданско равенство, хуманизъм, индивидуална свобода - в постройката на грядущия глобален свят, който да надстрои потенциала за човешка свобода? Или като бъдат поразени от стратегии на възродено имперско или нововъзникнало технократично средновековие?

Коментарът е публикуван в профила на на политолога Огнян Минчев във "Фейсбук".

Коментари