Президентството на Пенс изглежда неизбежно

Бактън!!!

Димитър Аврамов: Отсъствието на Михаил Миков от листите на БСП е фрапиращо

Каруцата на Андрешко води към блатото

Не й ли се свива сърцето на Нинова какво яде детето й в САЩ...

Тихомир Безлов: Хората ще гласуват за по-малкото зло

Гьонсуратлък

А. Райчев: Отдавна не е било да не знаем предварително кой ще спечели изборите

Походът на поскъпването

Номенклатурата на Топлото

Арман Бабикян: На практика договорът между обществото и държавата е денонсиран

Живко Георгиев: Лявото е по-скоро заплашено от популизма, отколкото от десницата

Разврат на живо: За АПИ тунелът убиец е наред, за Боршош НДК се нуждае от основен ремонт....

Борислав Ангелов: Към днешна дата по-скоро 5 формации ще влязат в парламента

Димитър Ганев: Всички партии обещават каквото си искат, защото знаят, че няма да го изпълнят

Да се надяваме, че Борисов все някога ще разбере, че снегът не е бедствие

6.1.2017 г. 11:13

Сарказмът, който залива социалните мрежи по повoд непохватния опит за пиар на Бойко Борисов, има предостатъчно основания, за да бъде отричан. Уви! Винаги има нещо повече! Защото глупостта никога не е сама! Не е само суетата – имаме си и изначално сбъркана управленска стратегия. Борисов винаги е градил въздушните си кули с бомбастични приказки за магистрали, но населеното място, в което живеем (независимо дали е София, областен град или село) е предназначено на първо място за хора. И едва тогава идва всичко останало, включително удобството на автомобилистите.

По света градовете-еталони са много, но опитът на нито един не е приложен ефикасно в София, например. Тук даже въздухът е отвратителен и затова си има конкретни причини, обусловени от бездейстовето на Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова. И 1000 дъги и тангенти да има, ако няма бус-ленти и не достигат велосипедните алеи – няма нищо! Ако дизеловите двигатели са неотменима част от пейзажа, ако пешеходните зони са рядкост и т.н. откъде, по дяволите, ще се вземе чистия въздух?

Сега, когато сняг се сипе на парцали, неразборията в главата на Борисов стана още по-очевадна! Изведнъж се оказа, че същият този сняг носи радост на алеята в парка и мъка на магистралата. Просто е – повече паркове, повече радост!

Всъщност, никой не отрича, че има нужда от магистрали, но една управленска стратегия би трябвало да включва и радостта на народа. При това тя е много по-важен акцент от пътните неволи на шофьорите. Когато Борисов и Фандъкова направят София удобна за най-уязвимите – деца, бременни жени, възрастни хора, инвалиди и не на последно място пешеходците, едва тогава ще можем да говорим и за пиар.

Трудно е за разбиране, но се налага известно мисловно усилие - да се надяваме, че все някога Борисов ще разбере, че номерът не е в хващането на снежинките във въздуха, а в чистия въздух, чистия сняг и чистия смях на хората!

Тони Стефанов, glasove.com

Коментари
анонимен 6.1.2017 г. 11:22
Важното е, че #ТОЙ си спретна предизборен кризисен щаб.