Те oтсъстват!

Погребален звън за турско-европейските връзки

"Брекзит": Краят на един брак по сметка, без любов

Е. Йорданов: Трябва да имаме добри отношения с Турция, но и да отстояваме позициите си

Ако демокрацията отнема, тогава кое дава?

Огнян Минчев: Ре-брандират като патриотична икона най-големия бандит в българската политика

Александър Йорданов: Доган е отново разобличен!

Бившият ни посланик в Турция: Позитивите от агресията на Ердоган са съмнителни

Чавдар Червенков: Европа позволи на Ердоган да бъде това, което е в момента

За едно себеуважение

Да се държим с Анкара, както го правят в Европа

Проф. Константинов: НАТО не може да ни защити. Може да бъдем прегазени, като Кипър

Огнян Минчев: Изгонването на сирийците и отец Корнези от Белене е позор за България

Даниел Смилов: Идеята за Европа на различни скорости не е лоша

Първанов разсекрети стенограма още през 2010 г.

Международната общност предаде Алепо

18.12.2016 г. 20:24

Международната общност предаде цивилното население на Алепо. Нещо повече - тя подпечата смъртта на цивилните жертви на Асад и неговите чужди помощници, посочва журналистът от арабската редакция на Дойче веле Самир Матар.

Като журналист всеки ден си задавам въпроса доколко имам право да изразявам собствено мнение в информациите, които публикувам? Мога ли да го правя подсъзнателно? Имам ли изобщо право на това? Случващото се в Алепо превърна този въпрос в абсурд. Вече не мога да бъде неутрален когато гледам как цивилни хора - уж в името на борбата срещу терора - биват гонени като зайци, как биват бомбардирани.

Реакцията на международната общност, на ООН, ЕС и големите неправителствени организации се свежда до това, редовно да изразяват своята загриженост - сякаш шепнат молитва. Това вече сме го виждали: след всяко престъпление по света международната общност тръби, че подобни неща не бива да се повтарят никога. Но те се повтарят отново и отново: в Сребреница, Руанда, а сега и в Сирия. Умишлено не казвам Алепо. Защото цивилните жертви на тази, бушуваща от 6 години, гражданска война в Сирия не са само в Алепо.

Който не се бие за Асад е терорист

Всеки ден в затворите на Асад загиват хора. Те умират пред очите на световната общност. Снимките на 11 хиляди жертви в затворите на Асад, макар и правени преди 3 години, са все още актуални. Броят на жертвите чувствително ще се увеличи, след като към тях прибавим и падналите цивилни жертви, медицински работници и представители на "белите каски" след превземането и на последната сграда в Алепо. Така беше и в много други завладени от сирийската армия райони. Защото всеки, който не подкрепя режима на Асад, който по професия е очен лекар, в очите на същия този режим е терорист. Включително и медицинските работници, помагащи на противниците на режима.

На фона на всичко това от мен се иска да съм неутрален. Тоест - да се въздържам от всякакви оценки за участниците в този кървав конфликт. Разбира се, че един от принципите на журналистиката е този за неутралното и обективно отразяване на събитията. Но може ли човек да остане неутрален, когато пред очите на целия свят режимът на Асад извършва жестоки престъпления? Трябва да признаем, че ръцете ни са вързани и че не можем да предотвратим зверствата. Вярно е и това, че ние също трябва да се борим срещу терора. Но не и като подкрепяме един друг тероризъм. Това би била най-голямата грешка, която можем да допуснем.

Не, журналистите не бива да оставаме неутрални, когато става дума за престъпления срещу човечеството. Ние трябва обективно да сочим тези престъпления. Не можем да допуснем Башар Асад, замесен в зверства срещу цивилното население, да се сдобие с международна легитимация. Това би обезсмислило нашите ценности. Така, както не мога да съм неутрален, когато изнасилят жена, което веднага бих осъдил, по същия начин не мога да съм неутрален и трябва да осъдя и престъпленията на Асад и на "Ислямска държава", както и всяко друго престъпление. Срещу вълната от популизъм не можем да се изправим с компромиси, а само с трудно извоюваните ценности на нашите общества.

Алепо не е краят на войната

Питам се, дали не живеем във време на някаква нова, модерна тирания? С неохота бих се съгласил. Но ако продължим безучастно да наблюдаваме случващото се, ще трябва, за съжаление, да кажа като журналист възможно най-неутрално: да, свободната международна общност предаде цивилното население в Алепо и Сирия. Повече дори - тя подпечата смъртта на цивилните жертви. Повторното завладяване на Източно Алепо няма да донесе обрата в гражданската война, както смятат някои. То само ще възвести нов етап в спиралата на зверствата, вършени от режима на Асад и подкрепящите го чуждестранни милиции.

Пристигнах в Германия през 1990 година по две причини: защото не исках да служа в армията на Асад (баща) и неговите корумпирани генерали, и защото исках да мога свободно да изразявам мнението си - без да рискувам да бъда арестуван. Ако бях останал в Сирия, сигурно щях да бъда принуден да постъпя като запасняк в армията, каквато е съдбата на много мои бивши съученици. И тъй като не бих искал да избивам собствения си народ, щях да дезертирам и със сигурност щях да бъда подложен на изтезания и сигурна смърт. Затова, на фона вършените в Сирия престъпления срещу човечеството - независимо от кого - не мога и не искам да съм неутрален.

Коментари