Хибридната Глаголица vs. Кремълската Кирилица

Политолози: Да вървим към френската избирателна система или от смесен тип

Д. Смилов: Ако въведем мажоритарна система, трябва да сме готови за сериозни шокове

Успехът на Макрон е в това, че разбра колко политиканството е досадило на обществото

Стенограмата за КТБ – имаше ли смисъл да се разсекретява, научихме ли нещо, което не знаехме

Френски парламентарни избори: Какво трябва да знаем

Димчо Тодоров: България трудно ще промени имиджа си на дестинация за евтин туризъм

Експерт: Властите в Лондон умишлено крият от хората доста неща за атентатите

Каналджийството е пробив в сигурността, ако не се преборим, ще останем изолирани

Един по-умен свят!

Медиите – удобният виновен при различни политически скандали

Асланов: Бързата реакция на Нинова предотврати по-големи щети от ЦУМ-гейт

Проф. Михаил Константинов: Мажоритарна система в Европа няма, у нас – само при комунизма

Аспарух Панов: 25 години от приемането на България в Съвета на Европа

"Борисов 3" - краят на реформата

Международната общност предаде Алепо

18.12.2016 г. 20:24

Международната общност предаде цивилното население на Алепо. Нещо повече - тя подпечата смъртта на цивилните жертви на Асад и неговите чужди помощници, посочва журналистът от арабската редакция на Дойче веле Самир Матар.

Като журналист всеки ден си задавам въпроса доколко имам право да изразявам собствено мнение в информациите, които публикувам? Мога ли да го правя подсъзнателно? Имам ли изобщо право на това? Случващото се в Алепо превърна този въпрос в абсурд. Вече не мога да бъде неутрален когато гледам как цивилни хора - уж в името на борбата срещу терора - биват гонени като зайци, как биват бомбардирани.

Реакцията на международната общност, на ООН, ЕС и големите неправителствени организации се свежда до това, редовно да изразяват своята загриженост - сякаш шепнат молитва. Това вече сме го виждали: след всяко престъпление по света международната общност тръби, че подобни неща не бива да се повтарят никога. Но те се повтарят отново и отново: в Сребреница, Руанда, а сега и в Сирия. Умишлено не казвам Алепо. Защото цивилните жертви на тази, бушуваща от 6 години, гражданска война в Сирия не са само в Алепо.

Който не се бие за Асад е терорист

Всеки ден в затворите на Асад загиват хора. Те умират пред очите на световната общност. Снимките на 11 хиляди жертви в затворите на Асад, макар и правени преди 3 години, са все още актуални. Броят на жертвите чувствително ще се увеличи, след като към тях прибавим и падналите цивилни жертви, медицински работници и представители на "белите каски" след превземането и на последната сграда в Алепо. Така беше и в много други завладени от сирийската армия райони. Защото всеки, който не подкрепя режима на Асад, който по професия е очен лекар, в очите на същия този режим е терорист. Включително и медицинските работници, помагащи на противниците на режима.

На фона на всичко това от мен се иска да съм неутрален. Тоест - да се въздържам от всякакви оценки за участниците в този кървав конфликт. Разбира се, че един от принципите на журналистиката е този за неутралното и обективно отразяване на събитията. Но може ли човек да остане неутрален, когато пред очите на целия свят режимът на Асад извършва жестоки престъпления? Трябва да признаем, че ръцете ни са вързани и че не можем да предотвратим зверствата. Вярно е и това, че ние също трябва да се борим срещу терора. Но не и като подкрепяме един друг тероризъм. Това би била най-голямата грешка, която можем да допуснем.

Не, журналистите не бива да оставаме неутрални, когато става дума за престъпления срещу човечеството. Ние трябва обективно да сочим тези престъпления. Не можем да допуснем Башар Асад, замесен в зверства срещу цивилното население, да се сдобие с международна легитимация. Това би обезсмислило нашите ценности. Така, както не мога да съм неутрален, когато изнасилят жена, което веднага бих осъдил, по същия начин не мога да съм неутрален и трябва да осъдя и престъпленията на Асад и на "Ислямска държава", както и всяко друго престъпление. Срещу вълната от популизъм не можем да се изправим с компромиси, а само с трудно извоюваните ценности на нашите общества.

Алепо не е краят на войната

Питам се, дали не живеем във време на някаква нова, модерна тирания? С неохота бих се съгласил. Но ако продължим безучастно да наблюдаваме случващото се, ще трябва, за съжаление, да кажа като журналист възможно най-неутрално: да, свободната международна общност предаде цивилното население в Алепо и Сирия. Повече дори - тя подпечата смъртта на цивилните жертви. Повторното завладяване на Източно Алепо няма да донесе обрата в гражданската война, както смятат някои. То само ще възвести нов етап в спиралата на зверствата, вършени от режима на Асад и подкрепящите го чуждестранни милиции.

Пристигнах в Германия през 1990 година по две причини: защото не исках да служа в армията на Асад (баща) и неговите корумпирани генерали, и защото исках да мога свободно да изразявам мнението си - без да рискувам да бъда арестуван. Ако бях останал в Сирия, сигурно щях да бъда принуден да постъпя като запасняк в армията, каквато е съдбата на много мои бивши съученици. И тъй като не бих искал да избивам собствения си народ, щях да дезертирам и със сигурност щях да бъда подложен на изтезания и сигурна смърт. Затова, на фона вършените в Сирия престъпления срещу човечеството - независимо от кого - не мога и не искам да съм неутрален.

Коментари