Реставрират червената "чиния"

Залогът в последната фаза на преговорите за Брекзит: четири ключови въпроса

Добре дошли в България, където е важно кого познаваш, а не какво си учил

Кольо Колев: Догодина ще има предсрочни избори

Анализатори: Нестабилността на управляващата коалиция идва от това, че тя не провежда никакви смисле

Христо Казанджиев: „Турски поток“ през България ще остане едно добро пожелание

Боян Чуков: Излизането на САЩ от иранската сделка е първа крачка от сложна стратегия

Защо събитията в Армения са кошмар за Русия

Геополитикал фючърс: НАТО иска да направи Македония свой член възможно най-скоро

Асен Агов: Единственото съгласие е по „фактурата“ за изплащане на помощта за Турция

Експерти: Огромен успех на срещата във Варна ще бъде да не се стигне до конфликт

Борисов и неговият приятел Тайпи

Турция сега – един човек, един глас

Путин и фигурантите: избори по руски

Ето колко струват обещанията на Путин

Ключът за излизането на Македония от задънената улица е в ръцете на Албанските лидери

2.10.2018 г. 12:18

Сбъркахме в предварителната оценка и очакванията от реферндума в Македония - за повечето наблюдатели говоря. Тази грешка беше комбинация от добронамереност и увлечение по факта, че референдумът има жизнено важно значение за бъдещето на Македония. Пропуснахме да съобразим, че ако ние разбираме това жизнено важно значение, не е задължително и всички македонски граждани да го разбират. Македонците гласуваха по класически балкански посткомунистически маниер. Гласуваха - или не гласуваха по партийна принадлежност и симпатия. Гласувалите, очевидно подкрепящи управляващата СДСМ и по-голямата албанса партия ДУИ, подкрепиха почти единодушно с "да" Преспанския договор и произтичащите от него промени. Поддръжниците на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ нарочно не отидоха да гласуват. Техните лидери изчислиха, че участието в референдума, дори с гласуване "не", ще го легитимира от гледна точка на изискването 50 на сто плюс един глас. А да наклонят везните в полза на гласуване "не", те нямаха шанс. Затова - бойкот, изкуствена засада.

За съжаление, както подчертава и наблюдателят на македонската сцена Сашо Орданоски, резултатите от референдума бяха определени не толкова от привържениците на правителството и Преспанския договор, нито от де факто бойкотиралите го фенове на ВМРО-ДПМНЕ. Недостигащият брой гласове до 50 на сто плюс един бяха "осигурени" от ... кибиците, от сеирджиите. От тази неунищожима балканска порода на дебелоглавия примат, който не вярва на никого и на нищо и гледа с подозрение на всяка работа, която изисква сътрудничество, убеждение, вяра в общия успех, отказ от подозрението, че някой се готви "да те прекара". Тези хора не разбраха - за пореден път - залогът, който крие референдумът за бъдещето на тяхната страна, и оттам - за техния живот, за семействата и децата им. Мощната кампания на враждебни външни сили срещу договореностите от Преспа допълнително засилиха недоверието, подозренията и пасивността на решилите да гледат сеир, вместо да заемат позиция.

Оттам нататък всичко останало бе предвидимо. Опиянени от "победата" си да гледат сеир отстрани, активистите и феновете на ВМРО-ДПМНЕ се изсипаха на улицата за да "празнуват". Какво празнуват по-точно не е ясно, но се видя, че размахват знамена със ... знака на Вергина, който бе променен като официален флаг на Македония още в началото на конфликта с Гърция през 90-те години. С това те дадоха добър стимул на опиянения национализъм на юг от македонската граница също да излезе на улицата и отново да се "защитава".

Това, което следва е коректно разписано от Орданоски. ВМРО-ДПМНЕ отказаха да признаят легитимност на референдума и да гласуват в полза на конституционни промени, легитимиращи договора от Преспа. На управляващото мнозинство му липсват 9 гласа за да наложи промените с квалифицирано мнозинство от 80 депутати. Тогава на дневен ред идват предсрочните парламентарни избори. ВМРО-ДПМНЕ е в тежка криза и едва ли може да играе за победа на тези избори. Самото ръководство на партията гледа всячески да ги избегне. Ключът към изборите се държи от основната албанска партия ДУИ на Али Ахмети. Ахмети бе част както от мнозинството на Груевски между 2006-2016 г., така и на Заев след последните парламентарни избори. Засега не е напълно известно какъв дневен ред преследват македонските албански лидери в процеса на промяна на малката република.

От една страна, всички албанци заявяват принадлежността си към европейската и атлантическа интеграция на страната. От друга - макар и средно малко по-висока от македонските секции, активността на гласоводаване в албанските секции бе умерена и също колеблива. Позицията на Албанските лидери ще кристализира и ще стане очевидна в отношението им към призива на Зоран Заев за бързи предсрочни парламентарни избори. Ако подкрепят това искане, албанските лидери ще допринесат за излизане на Македония от задънената улица. Ако поставят условия и бавят подготовката за изборите, ще сигнализират за един променящ се албански дневен ред в развитието на македонската драма.

Анализът е публикуван в профина на Огнян Mинчев във Фейсбук. Заглавието е на nakratko.bg

Коментари