Геополитикал фючърс: НАТО иска да направи Македония свой член възможно най-скоро

Асен Агов: Единственото съгласие е по „фактурата“ за изплащане на помощта за Турция

Експерти: Огромен успех на срещата във Варна ще бъде да не се стигне до конфликт

Борисов и неговият приятел Тайпи

Турция сега – един човек, един глас

Путин и фигурантите: избори по руски

Ето колко струват обещанията на Путин

Андрей Ковачев: Правителството и църквата ни са длъжни да помогнат на Македония

Политическата 2018 – не прекалено спокойна, но и без особени сътресения

От мигранти до Брекзит, България ще играе посредник на кормилото на ЕС

Барселона иска да се отцепи от Каталуния?

Андрей Райчев: Борисов направи много голяма сделка с ДПС, която не е задкулисна

Западните Балкани не бива да са основна тема на българското европредседателство

Атанас Славов: Предложените промени в Конституцията са противоконституционни

Планът „Барселона”

Двойната игра на Белград между Брюксел и Москва

12.10.2017 г. 08:41
Русия ще предаде на Сърбия в рамките на програма за военно-техническа помощ шест изтребителя МиГ-29, 30 танка Т-72 и 30 бронирани разузнавателно-охранителни машини. Това е елемент от двойната игра, която води сръбското ръководство, лавирайки между Москва и Брюксел.

Техниката, която получават сърбите, вече е била в експлоатация. На Белград ще се наложи да плати само за сглобяването на демонтираните самолети. Като плюсове на цялата операция официално се посочват използването на известна технология, защитата на въздушното пространство, която е необходима в преговорите за приемане в НАТО, и, естествено цената.

С укрепване на въздушната отбрана е зает не само Белград. Същата задача стои пред България и Хърватия. Но ако българите не могат да се справят с изпълнението на своите задължения към НАТО и продължават да отлагат покупката на самолети, то хърватите се стараят да не изостават от своя източен съсед.

Обръща ли се Сърбия към ЕС?

Военното сътрудничество на Белград и Москва противоречи на перспективите за интегриране на Сърбия в НАТО. Няма правни норми за това от кои страни държавите-членки на алианса могат да купуват въоръжение, само че съществуват определени стандарти.

Когато поста на министър-председател зае 41-годишната Ана Бърнабич, открито демонстрираща своята хомосексуалност (което е достатъчно необичайно за страна, в която 60% от населението смятат хомосексуализма за болест), се появиха предположения, че една от основните задачи на нейното правителство ще стане сближаването с Евросъюза.

Бърнабич е казвала, че смята Германия за пример за подражаване. Като че ли това не стига, но тя е заявявала, че ако й се наложи да избира между Евросъюза и Русия, тя ще избере Брюксел. За сръбската външна политика това беше рязък завой. Самият статут на кандидат за членство в ЕС не дава особени предимства, поради което през последните години Сърбия можеше да наблюдава (може би примера на Хърватия), доколко страната може да спечели от присъединяване към Евросъюза. Шансът да получи европейските ползи промени традиционните вектори на сръбската външна политика. Едновременно се върна и класическият руски „кошмар“, с който не може да се справи раздираната от противоречия Европа: енергийната сигурност.

Руската имперска мечта

Когато през март 1999 г. войските на НАТО започнаха да бомбардират Сърбия, Русия се почувства обидена. Нейното ръководство дълго не можа да заеме ясна позиция по този въпрос, а в резултат Москва се лиши от голяма сфера на влияние. Само че сега няма и следа от слабостта на държавата на Елцин.

В своята външна политика Руската федерация се отказа от съществуващото по време на студената война разделение Изток-Запад и се концентрира върху оста Север-Юг, стремейки се да играе ролята на експлоатираната част от земното кълбо. Тя също така се върна към идеята на византизма – особена мисия на Русия по отношение на православните народи.

Това, което Русия може реално да предложи на Сърбия, е стабилната доставка на газ. Той ще минава по дъното на Черно море, а след това през територията на България, Сърбия и Унгария към Северна Европа. Ръководителят на сръбското външно министерство (и бивш премиер) Ивица Дачич осъзнава каква изгода може да донесе на неговата страна руско-сръбското военно-енергийно сътрудничество. Преди няколко дни той заяви, че Западът е обзет от „антируска истерия“.

Ключовата за полските държавни интереси перспектива за включването на страни с народна демокрация в орбитата на влияние на Евросъюза започна да се отдалечава от нас. /БГНЕС

----------
Янек Ройевски, „Политика“, Полша.
Коментари