Мигрантите - нежелани във Великобритания

Доналд Тръмп се отправи на първо задгранично пътуване като президент на САЩ

Този път снишаването няма да помогне!

За Турция европейската мечта приключи

Какво означава за Турция победата на Ердоган?

Желязната лейди на Турция може да спре Ердоган да наложи еднолична власт

Хибридните атаки в медиите "вързани" за календара на Кремъл (ГРАФИКИ)

Визитата на Тилърсън – "Кремъл ще го слуша много внимателно

Референдумът на Ердоган разделя турците в България

Защо Асад използва химическо оръжие? Отговорите

Референдумът в Турция като война между кръста и полумесеца

И ето, че Европа се пробуди ...

Юрий Асланов: Избирателите, подкрепящи статуквото, подкрепиха ГЕРБ, а вотът за промяната се разпиля

Пет варианта за управление след 26 март предвиждат от ИМП

Ю. Павлов: Очаквам правителство на малцинството с тихата подкрепа на ДПС или патриотите

Популистки времена

5.12.2016 г. 13:42

Президентските избори в България се оказаха повратен момент за цялата политическа система. Политическата ситуация е нова. Свързана е с масово обществено желание за промяна и завръщане към темата за защита на националното.

Така България се вписа в световната и европейска тенденция на масово отхвърляне на политическото статукво, на традиционните политици и либералните послания. Налице е сериозен популистки и националистически потенциал с дългосрочен хоризонт.

Етническото напрежение, „мажоритарният популизъм“, конституционният екстремизъм, законодателните импровизации – това са част от рисковете на „играта с огъня“.

ГЕРБ в опит да повтори 2013 г.

Сега ГЕРБ се опитват да копират линията от 2013 г. – временно оттегляне, несигурност и хората отново да ги потърсят. Въпросът е доколко вторият дубъл ще се случи в една доста по-различна вътрешна и международна обстановка.

Обстоятелствата, които биха изиграли роля, са разнородни:

Геополитически: дали международният фактор ще подкрепя само Борисов, това далеч не може да бъде прието за сигурно.

Икономически: едрият бизнес – ролята му е ключова;

Конюнктурни: способността да се излъчат адекватни на обществените настроения послания. Това не се случи в хода на предизборната кампания.

Ето защо неизвестните пред ГЕРБ са повече от сигурните неща.

Следизборен тест за „Позитано”

В новата политическа ситуация ГЕРБ и БСП стават политически сили със сходна политическа тежест и значение. Но дали това равенство ще се превърне и в електорано?

Президентските избори показаха наличие на внушителен брой гласоподаватели, които не са твърдо против БСП и могат да я изберат. Но при едно важно условие: само при подходящи послания и кандидати. На частичните избори за кмет на „Младост“, например, се видя, че едни и същи избиратели могат да пуснат бюлетина за Радев и против кандидата на БСП за кмет.


Въпросът е до каква степен БСП ще намери форми на отваряне към обществото и други политически среди.

Пред ръководството на БСП задачата е да не допусне да бъде въвлечено в удобната за ГЕРБ теза, че подкопава стабилността и въвлича страната в криза; да отхвърли опитите върху партията да се прехвърли отговорност чрез съучастие в служебни правителства или общи инициативи; да не излиза с провокативни тези, които биха могли да отдръпнат партии или избиратели и по такъв начин да реактивират шаблона „всички срещу БСП“.


Засега Нинова успява в рисковите начинания за консолидиране. Например, по-малките леви формации изпаднаха в сериозна криза на идентичността след маневрите на БСП. Сега Нинова започва нова рискова игра с промени в самата БСП. Въпросът е дали ще улучи точната мяра.

Национализмът ли е новото нормално?

Европейските процеси, кризата на либералните елити, острите изявления на Ердоган във все по-голяма степен превръщат националистите от „крайнодесни“, „популисти“, дори „фашисти“ (както ги назовават либерални експерти и политици), в представители на мейнстрийма, на водеща европейска тенденция.

Във вътрешен план Каракачанов се възползва от това, че националистите могат да претендират за „по-доброто лице на управлението“ за сметка на Цачева, че не са имали министри, с които да се компрометират,

Централен въпрос пред патриотите е дали и как ще запазят постигнатия електорален потенциал за следващите избори. В техен плюс сякаш е увеличеното етническо напрежение, особено покрай протестите в София и сблъсъците в Харманли. В техен плюс е и увеличената амбиция на ДПС – съвсем закономерно движението се ориентира към създаване на подходяща политическа атмосфера за следващите парламентарни избори.

Истината обаче е, че това беше третият пореден президентски вот, в който подкрепата на ДПС не е била решаваща за победата на съответния кандидат. Сега целта на ДПС е да докаже, че е решаващ фактор в идващия парламент.

ПФ направи умел ход, като декларира, че би приел мандат за съставяне на правителство – не защото шансовете за такъв кабинет са истински, а защото така демонстрира желание за стабилност и укрепване на държавата.

Кратка версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. Пълната 13-странична версия на анализа, под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев, по традиция е предназначена за абонати. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров.

Коментари