Какво се промени в Германия след изборите за Бундестаг

Нюзуик: Европа печели битката срещу тероризма

И.Николов: Стратегическата цел на Гърция е осуетяването на Коридор №8

Трите лъжи в скандала "Калиакра"

Стратфор: Защо Македония стана по-приятелски съсед

Радан Кънев: Македония, а не Сърбия е геополитическият съюзник на България

Джордж Фридман: Русия е изградена върху илюзии

Люпчо Арсовски: Политиците създават проблемите, София и Скопие да гледат напред

"Путин е демагог, който фалшифицира историята"

Андрей Ковачев: Активираха всички руски агенти да пречат на сближаването ни с Македония

Анализатори: Турция и България са преодолели пречките в двустранните си отношения

Ройтерс: Оставането на Тереза Мей на власт може да е пагубно за Великобритания

Ричард Ран: Смъртоносна спирала погубва България!

Радикалният ислям надделява заради криворазбрана толерантност

Великобритания е раздвоена в навечерието на предсрочните избори

Състоя се ноемврийският преврат срещу Борисов, имитатора на Живков

1.12.2016 г. 09:21

През октомври 1957 г. съветският лидер Хрушчов свиква извънредно заседание на президиума на ЦК на КПСС, на което Жуков е свален от поста министър на отбраната в негово отсъствие, докато е на ( привидно) триумфално посещение в Югославия – на нещо като тур за овации на борда на съветски военноморски флагман ( който всъщност се оказва платформа за неговата изолация докато съдбата му се решава в Москва).

Ден по-късно на пленум на ЦК Жуков е изваден и от състава на президиума на ЦК. Това е неговият край като военен и политик.

За отблязване е, че въпреки върховния си пост в партията и държавата, Хрушчов по-скоро е бил до онзи момент в по-слаба позиция спрямо Жуков на върха на съветската империя, перчещ се от позицията на силата – военната, реалната, с която не веднъж е шантажирал по сталински тогавашното ръководство на държавата.

Доказало се е обаче, че който държи партийните механизми на властта е в състояние да победи танковете ( с контрола над които Жуков обичал да парадира на заседанията на държавно-партийната върхушка).

Не знам какво “мислят” днешните тинк-танкове, но по мое скромно мнение нещо подобно се случи днес в България с други действащи лица.

Вникнете в следния цитат, който ще получи по-нататък в текста допълнение и разяснение:

“Вчера, след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), премиерът в оставка и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов даде да се разбере, че партията му, която има 84 депутати в парламента, би подкрепила Патриотичния фронт или Реформаторския блок, ако решат да правят опит за съставяне на нов кабинет.

Днес в отговор на журналистически въпрос Цветан Цветанов уточни, че Борисов е уведомен за действията на партията си, макар да е на посещение в Унгария”. (Kafene.net)

Уведомен? Как ви звучи това в партията, в която вождът уведомява за волята си своите помощници като свършен факт? А и колко да е бил уведомен? И кога точно?

Много рядко търся вътрешни политически източници за разясняване, но този път го направих в интерес на работата ми като автор на този текст. Трябваше да потвърдя с информация от първа ръка собствения си анализ, въпреки очевидността на случващото се.

Резултатът за мен е следният: в ГЕРБ се осъществи преврат в отсъствието на Борисов.

Какво ще каже утре той, когато се завърне от уж триумфалното си посещение в Унгария ( досущ като Жуков), ще бъде много интересно. Но междувременно от парламентарната трибуна в София беше обявен неговия край на едноличен собственик на партията. Защото Борисов, отгоре на всичко, изобщо не е бил “уведомен”.

Решението за отказ на ГЕРБ да подкрепи т.н. патриоти (разбирай, руски мекерета, без извинение, освен към Валерий Симеонов в този смисъл), е взето днес по времето, докато Борисов е бил в самолета, на път към Будупеща и към още нещо…

”Нещото” е краят му.

Това е краят на Борисов като политик, който ни разиграва ролята на “десен” от десет години. Ако беше останал на власт като притежател на ГЕРБ (което формално и фасадно може и да продължи, нямам представа), следващата му стъпка щеше да бъде да номинира Ивайло Калфин за еврокомисар. Бъдете сигурни. Защото руските зависимости на Борисов са по-големи от всички останали съображения за неговите действия и бездействия в залязлата му днес кариера.

Апропо, ако ви трябва авторитетно потвърждение за случилия се преврат срещу Борисов в ГЕРБ, можете да се запознаете с болката, която изпитва личният му придворен журналист Недялко Недялков в жълтия сайт ПИК, изригнал пръв издайнически чрез една дежурна по възвеличаване на Борисов дописничка със следното заглавие, придружено с илюстриращи снимки на загрижения Борисов и глуповато изглеждащия в своята нахиленост Цветанов (стар жълтурски медиен трик):

ГЕРБ се изложи с нов цирков номер! Кой управлява – Борисов или Цветанов?

Какво следва ли?

Следват избори, разбира се. ГЕРБ ще трябва да ги преболедува като дете, което е прекарало едра шарка, но евентуално е оцеляло благодарение на съвременните антибиотици и антитела на вътрешната съпротива.

Дано “лечителят” Цветанов събере кураж да каже истината, че най-големият враг на ГЕРБ е Борисов. Това, че ще бъде оприличен на Луканов спрямо Живков, е малка цена.

Поетът Недялко Йорданов, баща на Недялко Недялков, иронизира по повод ноемврийския вътрешнопартиен преврат срещу Тодор Живков през 1989 г. : “Хайде братя на превратя”.

По ирония на събдата, първият болезнен вик срещу “превратя” в лагера на двамата братя (Борисов и Цветанов), дойде от страна на Недялков-младши, главен крепител на Борисовата непогрешимост сред оредяващите редици на журналистическите подмазвачи на техния Бойко.

Така преминава селско-стопанската слава за градската легенда, изградена от московската пета колона за един зависим от руските компромати “десен” български имитатор на Александър Стамболийски и Тодор Живков.

Иво Инджев

ivo.bg

Коментари