Теологът Милчо Найденски: Най-високият връх в света не е Еверест, а хълмът Голгота

4.5.2013 г. 15:41

USD/BGN - 1,56780

EUR/BGN - 1.95583

GBP/BGN - 2,47276

CHF/BGN - 1,62633

БНБ Фиксинг за 26.11.2014

Според посочената хронология на събитията в La Bible de Jerusalem „посичането” на Месията е станало на 7.04.30 г. сл. Хр. в петък, по време на пасха, в 9 ч сутринта. Известно е, че всред Райската градина са расли две много специални дървета. Едното е “дървото на живота”, а другото – “дървото на познанието” чиито плодове били единствените, забранени за ядене. Блажения Августин казва, че плодовете на това дърво не били вредни за ядене, а св. Йоан Златоуст пояснява, че то не би дало на човека повече познание, но е трябвало да послужи само за проверка и повод за грях или вярност.


Адам и Ева нарушили забраната и установили, че не умират. Но смъртта била само отложена, защото имало заместник-изкупител, който щял да заеме тяхното място при дървото и да умре на него вместо тях. Също така можем да говорим за духовна смърт, предшестваща физическата. Духовната смърт е свързана с прекъсването на връзката с Бог, който е Дух, а физическата е естествена последица от това.

Също така е вярно и обратното. Възкресението е възстановяването на тази връзка, което води към вечността. Възможно ли е мястото на разпятието на хълма недалеч от Йерусалим (по времето на Иисус), наречен Голгота, да съвпада с мястото на дървото на познанието, където ca паднали в грях първите хора? Никой не знае. Още повече след такава катастрофа, каквато е бил потопът. Все пак да не изключваме Божието всезнание – Той знае, обяснява теологът Милчо Найденски пред viaranews.com.

Хълмът Голгота, на който е била извършена най-несправедливата и позорна екзекуция в човешката история, разпятието на Иисус Христос, се е намирал недалеч от градската стена, а днес на това място, което е в рамките на Йерусалим, се намира голям храм с няколко отделения. Едно от тях се нарича “Пещерата на Адам или Параклиса на св. Йоан Предтеча”. В източната част отворът, в който е бил забит кръстът Христов, е обкован със сребро, а над него има мраморен престол. Съвсем наблизо е и гробът, в който е бил погребан Спасителят, и от който е възкръснал като победител над смъртта. Една победа, извоювана за цялото човечество.

За името Голгота (евр. Гулголет) има няколко теории:

1. Според някои твърдения патриархът Ной пренесъл със своя кораб, известен под името Ноев ковчег, освен семената на живота и определените за спасение хора (семейството на Ной) и животни (различен брой двойки от всички чисти и нечисти видове), също и костите на нашите общи прародители. Ной заровил костите на хълма Голгота.

Според Ориген, древно юдейско предание разказва, че костите на Адам са били заровени точно на това място, от което то получило и името си. Еврейската дума „гулголет” означава череп или място на черепа на Адам. Затова и в изобразителното изкуство художниците, когато рисуват разпятието, често в основата му поставят човешки череп, черепа на Адам, чрез който дoйде смъртта, а над него “разпнатият” победител, вторият Адам (от Римл. 5 гл.), чрез който дойде победата над смъртта и животът бе възстановен в своите вечни измерения.

2. В своето тълкуване на книгата от пророк Исая, в коментара си към пета глава, св. Василий Велики казва, че: „Има предание, запазило се в Църквата по неписана памет, че Юдея е имала за свой пръв обитател Адам, който след изгонването си от Рая бил заселен в тази страна като утеха за загубите му. Затова тя първа приела и мъртъв човек, когато над Адам се изпълнило осъждението. На тогавашните хора тази гледка – череп, върху който плътта е изгнила и се е разпаднала – им изглеждала нова; и те, като положили черепа на това място, го нарекли лобно място. Вероятно гробът на родоначалника на всички хора е бил известен на Ной и затова след потопа тази легенда им била предадена. Затова Господ, като издири наченките на човешката смърт, прие страдание на така нареченото Лобно място, та там, където тлението на хората получило начало, да започне животът на царството, и смъртта, както стана силна в Адам, така да се обезсили в Христовата смърт.” [1]

3. Съществува и друго мнение, което обяснява названието Голгота с особената форма, която хълмът имал. Когато бил гледан отдалеч, той приличал на човешки череп, затова хората го нарекли Голгота – череп, черепно място или хълм на черепа. Фактът, че хълмът бил наблюдаван отстрани и отдалеч, е доказателство, че се е намирал извън Йерусалим.

4. Голгота било място за екзекуции, на което се намирали човешки черепи и кости, т.е. лобно място, което се свързва с лоб – череп, черепно място. Евангелистите в своите разкази го наричат също лобно място: Мат. 27:33; Марк 15:22; Лука 23:33; Йоан 19: 17..

Всъщност теориите не си противоречат и би могло да се приеме, че взаимно се допълват. Можем да обобщим: „Мястото, където Иисус от Назарет бил разпънат върху crux immisa, носи евангелското название Голгота (Мат. 27:33; Марк 15:22; Йоан 19:17 – от арам. Gulgulta’ – череп) – ‘място, наречено Лобно’ (Лука 23:33). Тази местност се намирала извън град Йерусалим (Евр. 13:12), и то недалеч от него (Йоан 19:20), в близост до пътя (Мат 27:39). Това навежда на мисълта, че се касае за място, което служило за публични наказания, или пък става дума за малко възвишение с формата на череп.”[2]

Името Голгота едва ли днес щеше да вълнува някого или да бъде толкова известно, ако на това място не се бе случило събитието, разтърсило целия свят, даже цялата вселена; събитието, което нарекохме в началото най-позорното, но също така можем да го окачествим и като най-славното в човешката история. Според посочената хронология на събитията в La Bible de Jerusalem „посичането” на Месията (Дан 9:26) е станало на 7.04.30 г. сл. Хр. в петък, по време на пасха, в 9 ч сутринта. [3] В 15 ч Иисус издъхва, мрак покрива земята и става силен земен трус. Най-разтърсващото откровение на Отческата Божия любов към нас е дадено. За всички християни това име е свързано не толкова с хълма, колкото със събитията, разиграли се на него, свързани с Христовата смърт и още повече с Неговото възкресение, свидетелстващо за победата на живота над смъртта.

Издигнат високо, за да бъде видян от всички хора, през всички векове. В старозаветните времена хората го виждали чрез откровенията на пророците, защото всички пророкуват за Него. Патриархът Йов в най-горестните си времена намира в Него утеха. (Йов 19:25) Защото зная, че е жив Изкупителят ми. И че в последно време ще застане на земята. В новозаветни времена Го виждаме чрез евангелските разкази и апостолските послания, които много ясно и подробно ни разказват за успеха на саможертвената Му спасителна мисия. Трябваше да бъде издигнат високо (можем да кажем, че Голгота е най-високият връх в човешката история) не само за да бъде видян от всички, но и за да преодолее бездната на разделението и отчуждението между Небето и Земята, появила се след грехопадението. Да прехвърли мост над пропастта, да бъде свързващо звено или онази стълба от съня на Яков, чрез която ще можем да достигнем Бога и да получим вечен живот.

Защо трябваше да пострада вън от града?

Отговора намираме в (Евр.13:11) И както телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището за очистване на греховете, се изгарят вън от стана, 12 така и Иисус, за да освети хората със собствената Си кръв, пострада извън градските порти. 13 И тъй, нека излизаме при Него извън стана, като споделяме поруганието Му 14 защото тук ние нямаме постоянен град, а търсим бъдещия. 15 И тъй, нека чрез Него винаги принасяме на Бога хвалебна жертва, тоест плода на устните, които прославят Името Му.

Проф. д-р Славчо Вълчанов казва по този въпрос: „Както Исаак е излязъл от дома на баща си и е отишъл на определеното за жертвоприношение място, така и Христос е бил поведен извън Йерусалим, за да бъде разпънат на Голготския хълм – вън от Йерусалим (Евр. 13:1-12). Подобно на своя предобраз и Спасителят Сам е носил своя кръст. Както Исаак до деня на жертвоприношението е бил вече пожертван и един вид вече мъртъв в сърцето на Авраам, а на третия ден му бил възвърнат отново от Бога, така предстояло и на Спасителя да умре на кръста, да престои три дни в гроба и да възкръсне.”[4]

Можем да кажем, че в това се състои благоуспяването на служителя Господен (eved Jahwe). Чрез въплъщението си да стане наш близък родственик, ползващ законното предимство на сродник-изкупител (Вт. 25:5-10; Рут 2-4 гл.; Йеремия 32:7; Йов 19:25 )[5]. Като жертвено агне да понесе греховете на човеците. Чрез смъртта Си да победи смъртта, защото е невинен и свят; поради тази причина не подлежи на смърт и смъртта няма власт над Него. И още, змеят, древната змия, наречена дявол и сатана, трябваше да бъде победен от някого, на пръв поглед по-слаб от него. Трябваше да бъде победен от семето на жената. Никой човек не можеше да направи това. Но Христос можа. Извоюва тази победа на Голгота за хората. Чрез кръстната си смърт победи смъртта и вечният живот отново засия.

“Христос возкресе из мертвих, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав.”[6]

(Исаия 52:13б) ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи.

Може ли да има нещо по-възвишено и велико от саможертвената смърт? Нека добавим към това и въплъщението, което ще бъде валидно завинаги през вечността, както се твърди в Халкидонското вероопределение[7] и смирението и послушанието, за което ни се казва във Филипяни 2:5 Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос. 6 Той, Който беше Бог по природа, не се възползва от равенството си с Бога, но унизи Себе Си, като стана раб и се уподоби на човек. А когато се яви като човек. 8 Той смири Себе Си и стана послушен дори до смърт – до смърт на кръста. 9 Затова Бог Го извиси, и Му даде име, което е над всяко име. Разбира се, нещата минават през Гетсимания (гетсимана – преса за маслини), стигат до Голгота (лобно място), но не свършват там. Защото портите на смъртта не са достатъчно здрави, за да удържат силата на Христовото възкресение. Жените мироносци откриват празен гроба, в който бе погребан Христос. Той не е там, Той е възкръснал. Периодично се явява пред учениците и пред много свидетели, беседва с тях, храни се, дава наставления. Пред Тома показва раните си като доказателство, че е Той същият.

Следващото действие се нарича ”Възнесение” и е също от изключителна важност за нас. (Марк 16:19) А след разговора с тях Господ Иисус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. (1Тим. 3:16) И наистина, велико е тайнството на благочестивата вяра: Бог се яви в плът, засвидетелстван беше от Духа, видян от ангели, проповядан между народи, приет беше с вяра в света, възнесе се в слава. В Никео-Цариградския символ, в шести член се казва: И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.[8]

Горе някъде има небесно светилище, където е престолът на Бога, наречен още и престол на благодатта. Архангел Гавраил, един от главните ангели, казва за себе си, че всякога стои в присъствието на Бога. Иисус е описан като седящ от дясната страна на Бог. Факт, който говори за особеното положение и почит, които има. Дясно е почетната страна и страната на силата: това, че седи в присъствието на Бога, говори за Неговото царствено достойнство. И наистина Бог Отец изисква от всички ангели да се поклонят пред Иисус, факт, който доказва Неговата божественост. Защото, ако Иисус не е Бог, равен на Отца, поклонението пред Него ще бъде нарушение на първата заповед от Декалога, а и на целия закон.

(Евреи 1:6) Също, когато въведе Първородния във вселената, каза: Нека се поклонят пред Него всички Божии ангели.

Наистина не съществува по-високо място от това. Ако се запитаме къде е центърът на изглеждащата ни необятна и безкрайна вселена, можем да дадем само един отговор – там, където е седалището на Бог. Бог е Дух, който изпълва цялата вселена и присъства навсякъде, но Библията ни дава описание и за едно небесно светилище с престола на Бога. Когато продължим разсъжденията си в този ред на мисли, разбираме особената важност на нашата планета и на човечеството като цяло. Първо, самият Бог прие да стане човек като нас[9] в лицето на Иисус и по този начин ни издигна до възможно най-голяма висота. В Иисус човечеството е по-близо до Бога дори от ангелите и другите небесни създания. Второ, един ден през вечността Той ще бъде с нас на Земята. (Откровение 21:1) И видях ново небе и нова земя – предишното небе и предишната земя бяха отминали и морето вече го нямаше. 2 Тогава аз видях светия град Йерусалим, нов, да слиза из небето, от Бога, приготвен като невеста, пременена за своя мъж. 3 И чух силен глас от небето да казва: “Ето, скинията на Бога е сред хората. Той ще живее с тях, те ще бъдат Негов народ, а сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. 4 И ще изтрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече, ни скръб, ни плач, нито болка ще има вече, защото предишното отмина.”


* * *
[1]Свети Василий Велики, Творения. Том 2 Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Зограф”, Света гора, Атон 2008 г. стр 162, 163

[2] Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, Вечното в двата библейски завета (Сборник с материали по библеистика), проф. д-р Славчо Вълчанов, Христоцентричност на Стария завет, Величието на Христовия кръст, Издателство „Слово” – Велико Търново, 1994, стр. 289

[3] La Bible de Jerusalem, by Edition du serf, Paris 1973, pour cette edition, by Desclee de Brouwer.Paris 1975.

[4] Проф. Протопрезв. д-р Николай Шиваров, проф. д-р Славчо Вълчанов, Вечното в двата библейски завета (Сборник с материали по библеистика), проф. д-р Славчо Вълчанов, Христоцентричност на Стария завет, Месианската надежда в Стария завет, Издателство „Слово” – Велико Търново, 1994, стр. 216

[5] Ървинг Дженсън, Обзор на Стария завет, Издателство „Нов човек”, София 1999, стр.172 – 179

[6] Пасхален тропар.

[7] Малицки Петър, История на Християнската църква том 2, Издателство ГАЛ-ИКО, София 1994, 2001, стр. 99

[8] Макариополски епископ д-р Николай, Архимандрит д-р Серафим, Нашата вяра, Синодално издателство, 2005, стр. 191

[9] Виж Св.Йоан Дамаскин, Точно Изложение на Православната вяра, Издателство Тилиа ООД, стр. 130-143

2014 Всички права запазени. Позоваването на nakratko.bg е задължително. За контакти: news@nakratko.bg