"Приключенията на Лукчо" по Джани Родари на варненска сцена

Повече българчета се раждат зад граница, отколкото у нас

Ученичка от Варна спечели награда от Харвардския университет

Сръбският президент пред bTV за Косово: Трябва да седнем и да намерим компромис

ТУ – Варна и градът може да имат своя модерен конферентен център в кампуса на университета

Дизайнерската школа на ТУ – Варна и създаването на логото за една европейска титла

Зоран Заев пред bTV: Признаваме българския дял от Македония

Баронеса Мишел Мон - за бельото, иновациите и политиката

Физическите упражнения и храненето са основни фактори за забавяне на застаряването

Асистент Таня Аврамова от ТУ – Варна: „Машинен инженер” е много добра професия и за нежния пол

Скоро всеки работодател ще трябва да съхранява личните данни с необходимите нива на сигурност

Давид Oндрачка: „Българската история” може да се използва за смяна на мениджмънта на ЧЕЗ

„Инженерна екология” – нова и перспективна специалност в ТУ - Варна

Адвокат Марковски: Всеки има право на неизбежна отбрана и с незаконен пистолет

Адвокат Марковски: Имаш право да гръмнеш всеки, който ти влиза в къщата да краде

Варненец: България е длъжник на гражданите си в чужбина, не става с писма

20.8.2018 г. 09:45

В Лондон бе създаден Български център за социална интеграция и култура, инициатор е варненецът и британски поданик Нишан Джингозян, предаде кореспондентът на БГНЕС.

В България темата за връщането на българите от чужбина периодично се повдига като решение на проблема с демографската криза. „Аз смятам, че е необходимо спешно изготвянето на нова Национална стратегия за работа с българите в чужбина. Съществуващата такава очевидно не функционира и не само не решава проблемите на гражданите ни в чужбина, а според мен дори ги задълбочава. България е един от най-големите донори на емигранти в Европа като процент от населението, а в последните 25 г. около 1/4 от населението на страната е напуснало пределите й“, заяви в интервю за БГНЕС Джингозян. В мнозинството си това са млади хора в най-активната си възраст и да се разчита на това, че тези хора ще се завърнат в България, ако получат писмо от дадена институция е наивно, подчерта той. И е категоричен, че българската държава е длъжник на своите в чужбина. „Липсата на политика спрямо нас, дори бих казал неглижирането на този проблем, замитането му под килима е грешна, непродуктивна и недалновидна политика. Миграция в такива размери е огромно предизвикателство, но също така предоставя и много възможности. Според официалната статистика, българите в чужбина са най-големият инвеститор в страната. Една сравнително голяма част от тях са получили добро образование в престижни университети и са се реализирали професионално в изключително конкурентна среда в Лондон, Ню Йорк, Берлин, Париж, Мадрид...техният капацитет, знания и контакти биха могли да помогнат на България. Те живеят в друга среда, различна култура, различна икономическа и политическа среда, имат различно виждане, подход. Това е огромно богатство. България разполага с два милиона посланици по света“, коментира Джингозян.

БГНЕС: Какво наложи създаването на Bulgarian Centre for Social Integration and Culture /Български център за социална интеграция и култура/?

Н. Джингозян: По неофициални данни във Великобритания живеят почти четвърт милион български граждани. Точната бройка е трудно да бъде установена поради големия брой сезонни работници, хора, които работят в сивата икономика, както и тези, които пътуват постоянно между двете страни, препитавайки се с търговия. Има и голям брой български пенсионери, които живеят при децата си в Обединеното кралство. Със сигурност, независимо от точната бройка на българите в Обединеното кралство, средствата, които постъпват в България от Великобритания, обезпечават финансовата сигурност на десетки, бих казал стотици хиляди българи в България. За 20 г. в Лондон аз почти не съм срещнал българи тук, които ежемесечно да не подпомагат роднините си в България. Паралелно с това българската общност тук преминава през изключително труден период. Брекзит, несигурността за бъдещето, липсата на ясна и конкретна информация за това какво ще се случи, враждебната медийна и политическа среда, липсата на ясно изразена подкрепа от България, липсата на достатъчно информация за новопристигналите българи, които в голямата си част говорят слабо езика, не познават системата и имат ниска квалификация, всички тези фактори пораждат вакуум, в който българите в Лондон живеят. Създавайки този център, ние сме си поставили амбициозната задача да решим поне част от тези проблеми.

БГНЕС: Как точно Българският център ще помага на нашите граждани там?

Н. Джингозян: Ние ще предлагаме широк пакет от услуги. От информация за правата на гражданите на ЕС, живеещи във Великобритания след Брекзит, до курсове за повишаване на квалификацията. Кметът на Лондон Садик Кан посочи българската общност в британската столица като една от 6-те приоритетни за града. Това е голям шанс за нашенците тук техните проблеми да бъдат в някаква степен решени, но показва и че българите като цяло във Великобритания изпитват определени трудности в интеграционния процес. Ниска квалификация, слабо владеене на езика, трудности при получаване на работа, която най-често се изразява в ниско платен и неквалифициран труд, културни различия, липса на мотивация за професионално развитие, капсулиране в българската общност, което води до трудности в комуникацията, създаване на нов социален кръг. Липса на желание за пълноценно участие в културния, социален и политически живот на страната. Липса на представителство в неправителствения сектор, в политическата система на страната. Поставили сме си за цел не само да решаваме неотложни проблеми на българите тук, но и да се опитаме да поощрим и насърчим тяхното активно участие в политическия, икономически и социален живот на Великобритания.

БГНЕС: Звучи хубаво, но как ще постигнете тази цел?

Н. Джингозян: Приоритети за нас ще бъдат бързата и ефективна адаптация и интеграция, опознаване на институциите и законите, правата и задълженията, бита и културата. За да постигнем тази цел, ние започнахме и вече активно работим в сътрудничество с представители на местната власт и неправителствени организации във Великобритания. Кметство Енфийлд в Северен Лондон активно ни помага, както и няколко депутати и общински съветници от Лейбъристката партия, и най-вече Джоан Райьн, депутат от Лейбъристката партия за тази част на Лондон. Разбира се, ще разчитаме и на подкрепа от българските институции, представители на академичните среди и бизнеса от двете страни. Няколко са основните цели, които сме си поставили, но бих откроил като изключително важни за нас следните: подкрепа на развитието и утвърждаването на благоприятна правна и образователна система, която да подпомага българската общност във Великобритания, подпомагане развитието на професионални знания, умения и капацитет на българите във Великобритания, подкрепа за гражданско участие в процеса на взимане на решения, касаещи българската общност тук, подкрепа за българските институции, които работят за пълноправна интеграция на българите в чужбина, защита от дискриминация, расизъм, хомофобия и други форми на нетолерантност. А също помощ и подкрепа на хора в неравностойно положение.

БГНЕС: С партньори или „и сам воинът е воин“?

Н. Джингозян: Вече споменах кметство Енфийлд в Северен Лондон, което активно ни помага. Аз самият работя за кметство Брент и за кметство Хартфърдшиър. Целият ми професионален път във Великобритания е бил в тази сфера – социална интеграция, работа с hard-ro-reach groups, т.е. с общностите, които изпитват определени трудности в интеграционния процес. Миналата година, когато отговарях за New and Emerging Communities Programme на кмество Брент, с колегите ми успяхме да създадем мрежа от 28 организации, подпомагащи гражданите на Източна Европа, живеещи в Лондон. Активно ще търсим съдействие и подкрепа от тях. Ще работим с Националната здравна система на Великобритания. Въпреки, че здравеопазването е безплатно, голяма част от българите нямат достъп до услугите на системата. Ще търсим партньорство и с организации от неправителствения сектор, които са се утвърдили във Великобритания. Една от тях е „Новите европейци“, с която имаме отлично партньорство. В много от големите университети във Великобритания съществуват български общности. Аз самият съм възпитаник на Кингстьн юнивърсити. Ще търсим партньорство с тях, както и с цялата мрежа от организации на територията на Великобритания, оказващи подкрепа в процеса на интеграция. Надяваме се и на плодотворното сътрудничество с кмета на Лондон Садик Кан да продължи.

БГНЕС: Дотук – прекрасни намерения, кажете за конкретните инициативи с адрес към българите в Лондон?

Н. Джингозян: От септември започваме съвместен проект с училищата в Енфийлд с голям брой български деца. Плануваме изнесени беседи по редица теми, които са актуални за българите на Острова. Също тогава с подкрепата на кметство Енфийлд и Лейбъристката партия стартираме периодични срещи с българите в Северен Лондон, отново по теми, които касаят пряко нашите хора в тази част на Лондон. Разяснения за трудовото и социалното осигуряване, достъп до работния пазар, Брекзит и много други теми са във фокуса ни. Подготвяме и анкета, която се надяваме да обхване максимално широк кръг от българите в Лондон. Целта е да получим информация за общността в Обединеното кралство, която към този момент липсва. Ще мотивираме българите да упражняват избирателните си права и участието им в политическия живот на страната, защото не сме представени никъде във Великобритания. Подготвяме изложбата на Валентин Кардамски-Вале в Лондон. Плануваме и срещи с българската общност в цяла Великобритания по повод правата на българите тук след Брекзит, а това е сред най-горещите теми за всички.

БГНЕС: Дискриминирани ли са българите във Великобритания?

Н. Джингозян: Преди няколко месеца с Марина Иванова, която от години организира традиционния Пролетен фестивал на българския фолклор и традиции в Лондон, пуснахме анкета с над 25 въпроса, която гостите попълниха. Над 20% от тях посочват, че са били дискриминирани във Великобритания. Този висок процент се дължи отчасти на факта, че мнозинството българи не познават системата и не знаят към кого да се обърнат в случай на проблем и като цяло не знаят правата и задълженията си. А и до голяма степен тези хора не знаят за съществуването на 9 защитени характеристики от закона във Великобритания. Тази липса на информация много често води до неразбиране и неспазване на законите, и до ситуации, които са наказуеми строго в Обединеното кралство. Друг много важен момент е мултикултурната среда в Лондон. В някой части на столицата се говорят над 250 езика. Лондон е бил и предполагам ще бъде магнит за хора от цял свят. Търпимост, толерантност и разбиране се възпитават в семейството, но това е и ангажимент на държавата. Голяма част от българите тук идват от малки градове и села. Те не са имали пряк контакт с такова разнообразие от езици, култури и представители на хора от цял свят. Много често това води до трудни ситуации. Адаптацията е дълъг процес и в най-голяма степен зависи от желанието и личните качества на всеки, който е взел решение да живее в чужбина. Иначе са изгубени в големия свят.

БГНЕС: Глобализацията заличава ли националните държави и традициите на отделните страни?

Н. Джингозян: Аз не мисля, че трябва да демонизираме глобализацията. Ние живеем в глобален свят и това е факт. Нека не забравяме, че колкото повече хората се познават и имат общи проблеми, цели и надежди, толкова повече вероятността за конфликт намалява. Кой би искал да се върне времето, когато, за да пътуваш в чужбина беше нужна “изходна виза”? Бихте ли желали да нямате достъп до интернет, да не гледате MTV или National Geographic? Да нямате шанса да работите, учите или пътувате в чужбина? Представяте ли си живота без мобилен телефон, без глобален обмен на информация или, за малки държави като България, без чужди инвестиции? Ние разполагаме с всичко това благодарение на глобализацията. Комуникации и транспорт, които бяха немислими преди само 20 г., сега съществуват и премахват бариери между хората от различни националности. Да, тя носи и много предизвикателства и отговорности, но преимуществата са очевидни. Въпрос на баланс, национално отговорна политика, която да компенсира недостатъците и адаптация към новите условия. /БГНЕС

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Коментари