Реджеп Ердоган пристига на посещение у нас на 26 март за среща ЕС – Турция

Радан Кънев за манджите в политиката, грубите неистини и страхливия Бойко

ТУ-Варна в ерата на софтуерните технологии

Деница Маркова, магистър от ТУ – Варна: Като социален работник се чувствам изключително полезна

Д-р Николай Михайлов: Истанбулската конвенция - не сме объркани в превода. В клопка сме

Поръчителят на „Килърите”: Бизнесът и властта убиха Петър Христов

Й. Хан: Трябва да използваме момента за интеграцията на Западните Балкани

Интересът към морските специалности в Технически университет- Варна не стихва вече 55 години

К. Дикинсън, Радио Франс: България не държи монопола за корупция в Европа

Последствията от социалния пол: Момиченце се прибира от училище със страх да не се превърне в момче

Г-н RTL: Обществените медии съществуват само заради политиците

Шарл Азнавур: Не знам защо станах певец, случи се от само себе си

Магистър от Кеймбриджкия университет избра Технически университет - Варна за докторантурата си

Антонио Таяни: България трябва да върши повече за ЕС

Гюнтер Ферхойген: ЕС трябва да се подготви за реалност с не толкова стабилна Германия

25-годишна българка: След Брекзит в Лондон вече ни наричат „боклуци”

14.10.2017 г. 19:28

25-годишната Златина повече от година живее в Лондон. Избира да замине със своя годеник за английската столица, защото, както много други млади хора, не вижда перспектива за развитие в родината ни. Какъв е животът на един млад човек извън България и усеща ли се промяна след Brexit, Златина разказва за "Пазарджишка Марица".

- Злати, какво те накара да заминеш?

- Липсата на каквото и да е реализация, липсата на начин да изкараш прилични пари по честен начин. Учиш 4 години и накрая не знаеш защо си си дал парите. Или си намираш работа, която няма нищо общо със специалността ти. Какво може да си позволи човек с 300 лв. заплата, дори и в Пазарджик. С моя годеник решихме и заминахме, вече повече от година сме в Лондон, но есента заминаваме за Германия.

- Защо, не си доволна от Лондон? Усеща ли се промяната след
Brexit?


- Ако погледнеш по-повърхностно на нещата, уж нищо не се е променило в Англия, но не е точно така. Продължават да дават документи на новодошлите, но не става толкова лесно, колкото преди. Когато аз и мъжът ми дойдохме миналата година доста бързо си уредихме нещата, но наши познати в момента чакат много, за да получат и най-елементарни документи. Чета по групите във фейсбук, хората са доста неспокойни и много трудности срещат. Моят мъж се опита да си намери втора работа, но това не се случва, а той има всички необходими документи. Аз работя в сферата на почистването и там нещата не са като преди. Вече не е толкова достъпно - когато започнах, никой не се интересуваше мога ли да говоря езика, или не. Сега клиентите имат претенциите да говориш английски. Чета различни статии, на много места пише, че започват съкращения в повечето сфери.

- Усеща ли се дискриминацията?

- В Англия винаги е имало дискриминация, но сега се усеща значително повече. Ще разкажа случай от вчера. Собственикът на една от къщите, които чистя, ме попита откъде съм. Първо предположи, че съм испанка, но аз му отговорих, че съм българка. При което последва реплика от негова страна "О, България", с тон, който подсказваше, че е потресен. Но това не е нищо. Миналата седмица жена, също занимаваща се с почистване, беше получила писмо, което сподели в една от групите на българите в Лондон. Текстът гласеше, че всички източноевропейци, румънци и българи са боклуци и трябва да напуснат, защото не са желани. Много неприятна история.

- Има ли разлика в заплащането?

- Може да се каже, че заплащането е същото, но като намаля работата, няма как да изкарваш същите пари.Това е една от причините, заради която напускаме Англия.

- Но няма да се върнете в България?

- Не, заминаваме при роднини в Германия.

- Защо точно Германия?

- Не съм била в Германия, не съм сигурна, но от братовчед си знам, че немците са по-толерантни от англичаните. Той също е живял в Лондон, така че може да направи съпоставка.

- И все пак - мислиш ли вариант, в който се връщаш в Пазарджик, в България?

- Много искаме и двамата с мъжа ми да се върнем, но не виждам как бихме могли да се справим в България на този етап. Банално е вече да говорим как младите нямат шансове, това всеки го знае. А като говорим за Пазарджик, там пък шансовете са още по-малки. Младите хора искат семейства, искат деца, ама много трудно се случва в България това. Не е невъзможно, но е адски сложно.

- Познаваш ли много пазарджиклии в Лондон? С какви нагласи са?

- Има много пазарджиклии не само в Лондон, но и в другите градове. Повечето още не знаят какво решение да вземат, но ако работата намалее още, сигурно ще започнат да мислят за варианти. А за колко от тях това ще е България - не знам.

Гергана ДЮЛГЕРОВА, "Пазарджишка Марица"

Коментари