Поръчителят на „Килърите”: Бизнесът и властта убиха Петър Христов

Й. Хан: Трябва да използваме момента за интеграцията на Западните Балкани

Интересът към морските специалности в Технически университет- Варна не стихва вече 55 години

К. Дикинсън, Радио Франс: България не държи монопола за корупция в Европа

Последствията от социалния пол: Момиченце се прибира от училище със страх да не се превърне в момче

Г-н RTL: Обществените медии съществуват само заради политиците

Шарл Азнавур: Не знам защо станах певец, случи се от само себе си

Магистър от Кеймбриджкия университет избра Технически университет - Варна за докторантурата си

Антонио Таяни: България трябва да върши повече за ЕС

Гюнтер Ферхойген: ЕС трябва да се подготви за реалност с не толкова стабилна Германия

Кметът на Каварна Нина Ставрева: Ръстът в туризма е по-висок от очаквания

Адвокатът на Спас/Александър: Според него това не е измама, той е правил услуги на близки

Командирът на ВВС ген. Цанко Стойков: Трудно ще ни приземят

Александър Морфов: Живеем в общество, което бавно се самоунищожава

25-годишна българка: След Брекзит в Лондон вече ни наричат „боклуци”

Кадик: България трябва да започне да се оглежда за приятели

12.10.2017 г. 17:23
България трябва да започне да се оглежда за приятели – наоколо в Европа, и да гледа как приятелите разрешават проблемите. Това заяви пред БГНЕС Даниел Кадик, програмен директор за Югоизточна Европа на Фондация за свобода „Фридрих Науман“ при откриването на конференцията „(Пре)моделирай България, (пре)моделирай Европа!“.

По-долу публикуваме разговора с него.

БГНЕС: Какво трябва да промени България, за да стане действително част от Европа, доколкото сега сме част от Балканите?

Даниел Кадик: Е, Балканите са сърцето на Европа. , така че и България е част от Европа. Но има много неща, които трябва да бъдат решени: правосъдна система, корупция, образование, здравеопазване ... Но ако погледнете една по-широка картина България трябва да започне да се оглежда за приятели – наоколо в Европа, и да гледа как приятелите разрешават проблемите. България също така трябва да започне да поема отговорност – не само по време на председателството на ЕС, но и после. Защото, когато ние сега сме в криза, имаме нуждата да знаем накъде ще вървим оттук нататък с Европа. И България има отговорността в оформянето на Европа и да каже каква Европа иска и да работи за това.

БГНЕС: Министър Лиляна Павлова определи приоритетите на българското председателство като четирите „К“: конкуренция, кохезия, консенсус и култура. И освен това често се говори за пътя на Западните Балкани към ЕС. Но къде може да бъде открит консенсус по Западните Балкани? Сърбия има проблеми със свои съседи, Босна и Херцеговина трудно би могла да бъде наречена държава...

Кадик: Що се отнася до консенсуса на първо място трябва да видим каква ще бъде Европа. И после ще видим как ще ги [Западните Балкани] приемем там. Един от моментите тук е голямата дискусия за Европа на различни скорости, срещу която България е твърдо против. Но нека да погледнем реалността: ние имаме де факто Европа на различни скорости, така че да приемем това и да го използваме. Така че да видим водещите страни и да помогнем на другите страни да преодолеят препятствията и да станат членове на ЕС. Нека да се помогне на тези страни да станат полу-членове на ЕС: да имат достъп до единния пазар, тяхното население да може да се движи свободно из Европа... Така че нека им дадем възможност постепенно да се интегрират чрез, както го наричаме, променлива геометрия. Така че, гледайки в по-голямата картина и малкия въпрос за границите между споменатите страни, ние започваме да говорим за региони, така че малкото отстъпва на голямото.

БГНЕС: Защо според Вас България е против идеята за Европа на различни скорости?

Кадик: Нещата по този въпрос са свързани с психологията. Ако имаме Европа на различни скорости традиционното разбиране е...

БГНЕС:...т.е. ние трябва да сме по-активни при търсенето на решения.

Кадик: Да, само че традиционното разбиране е, че някои са по-добре от другите, хората мислят, че други са по-добре от тях. Но тук опираме до случая с променливата геометрия. Трябва да приемем, че за България все още е в действие Механизмът за сътрудничество и проверка, че България все още трябва да се справи с някои неща и че България не е в еврозоната. И на Шенген. Така че де факто Европа на различни скорости си съществува. И ние трябва да преодолеем това. Това поставя България да бъде отговорна за преодоляването на тези въпроси. Преодоляването на тези въпроси е много тясно свързано с европейските фондове. И ако няма усилия за преодоляване на тези проблеми – а България, за съжаление, правеше точно това през последните 10 г. - европейските фондове трябва да бъдат съкратени. И това също е въпрос, който трябва да бъде обсъден – преразглеждане на кохезионните фондове на ЕС за следващата година. /БГНЕС
Коментари