Адвокатът на Спас/Александър: Според него това не е измама, той е правил услуги на близки

Командирът на ВВС ген. Цанко Стойков: Трудно ще ни приземят

Александър Морфов: Живеем в общество, което бавно се самоунищожава

25-годишна българка: След Брекзит в Лондон вече ни наричат „боклуци”

Кадик: България трябва да започне да се оглежда за приятели

Кристиян Коев: Отговорността е на Борисов и неговата свободна воля!

Алфонсо Сабела: Мафията няма човешко лице, забравете филма „Кръстникът” - те не са хора на честта

Киев: Руските спецслужби използваха етнически българи за дестабилизиране на Одеса

Доц. Маргрета Василева: Студентите, завършили ТУ-Варна, имат добра реализация на трудовия пазар

Умните компании инвестират милиони срещу "бърнаут"

Проф. д-р инж. Росен Василев: Интернетът в България тръгва от зала 207 на ТУ-Варна

Българските Мария и Пиер Кюри правят наука във Варна

Каракачанов: Македонци ме спираха и поздравяваха за договора

Симеон Сакскобургготски: Първоначално бях убеден, че нацистите са убили баща ми

Антоний Гълъбов: Българските политици не работят с малцинствата

Иван Костов: България трябва да актуализира позицията си за Македония

13.5.2017 г. 14:59

Бившият министър-председател Иван Костов призова България да се превърне отново в незаобиколима сила, значим фактор в региона, какъвто е била, до 2001 г. В интервю за БНТ той заяви, че държавата ни се нуждае от дълбок преглед на своята политика по отношение на Македония и трябва да го направи.

Г-н Костов, на Вас и на вашето правителство се налагаше да взимате сериозни решения във връзка с кризата в Косово и Македония преди 17-18 години. Тогава Македония беше едва ли не на ръба на война. Как днес виждате кризата в Македония, където политическите сили също се заиграват с етническия фактор?

Първо трябва да се каже, че онази криза преди 16 години завърши с Охридското споразумение, което реши конфликта, който беше на границата на гражданска война между двете етнически общности в Македония. Охридският договор е призната основа за мира в Македония. Това, което виждам сега е отстъпление от Охридския договор и трябва да се каже директно. Според Охридския договор правото да се говори, да се ползва друг език - албански, в общините, които имат повече от определен процент от населението, е дадено на самата община. Къде става пробивът на това споразумение - в искането на албанските партии, изглежда диктувано от самата Албания, да се преразгледа това споразумение, да се наложи друг вид договореност. А договореността например е албанският език да стане наравно с македонския, втори официален език. Не може депутат да започва да пее албанския национален химн в македонския парламент. Аз не видях реакции на това поведение, защото това, което българската страна е признала и за това, което е работила, беше Охридското споразумение от 2001 г. Аз си мисля, че в ЕС и НАТО не се разбират в дълбочина тези процеси, не се разбира спецификата на региона, поради което не се заема и правилна позиция.

България през годините - въпреки и у нас турболентните политически времена, към Македония се води постоянна предсказуема политика на подкрепа на евроатлантическото и европейско членство. От гледна точка на днешния ви опит вие бихте ли коригирал нещо в тази политика?

Не, не бих коригирал нищо в нашата политика, основната цел на българската политика трябва да бъде Македония да изпълни изискванията, да стане член на НАТО и след това на ЕС . Но как ще изпълни Македония при положение, че половината от населението е против това, което става в момента и то войнстващо против това, което се прави в момента. Това решение на македонския въпрос, това начина на решаване ли е. Моят отговор е категорично не. И съответно се намесват и външни сили. Аз казах в едно интервю. Толкова активна руска дипломация и такива намеси на руското посолство в Скопие аз скоро не съм виждал на Балканите.

Само Русия ли е обаче дестабилизиращ фактор в Македония? Ако имаме предвид позицията на ЕС. Юнкер съвсем неотдавна каза, че ако така се върви, Македония няма да влезе скоро в ЕС.

Ако така се върви Македония няма да влезе скоро, но това не е позиция, която е безпринципна и която желае лошото на Македония. Всъщност той какво казва? Изпълнете изискванията за членство, за започване на преговори първо, това са Копенхагенските изисквания, изпълнете изискванията, за да станете член на НАТО. Както ги изпълни Черна гора, какво пречи на Македония. Вижте, дълбока грешка правят тези медии и тези хора, които се включват в обществен дебат, които слагат на едно ниво изискванията на ЕС страните да се демократизират, да изпълнят критерии критерии за демократичност и стабилност, за решени проблеми, външнополитически и вътрешно политически,в изграждането на тези страни по пътя към демокрация, която е призната като качествена демокрация в ЕС и позициите на руската страна, която се намесва в Македония от съвършено други причини, която се нуждае от пример за провал на ЕС. Впрочем от същите позиции там се намесва и Турция.

Сега в Македония изглежда се върви към вариант съставяне на правителство без подкрепата, без мандата на президента. Трябва ли България да подкрепи такова правителство?

България се нуждае от дълбок преглед на своята политика по отношение на Македония и трябва да го направи. Новият министър трябва да се опре на целия опит и способност за преценка, която разполага българската дипломация и не само. Да направи тези консултации и да актуализира позицията, защото ситуацията е много силно променена в сравнение с 2001 г. И знаете ли, България има изключителен шанс да се превърна в оня фактор, който беше на Балканите, незаобиколим фактор, за решаване на проблемите на Балканите, каквито бяхме до 2001 г.

Вашият център за анализи и управление на рисковете изготви доклад за рисковете след резултатите от референдума в Турция за увеличаване на президентските правомощия. Какви са основните рискове за България?

Рисковете, които... Нека да кажем първо, че намаляха. По странно стечение на обстоятелствата. ОТ една страна практически в Турция нещата като че ли стават по-тревожни и като че ли по-несигурни, по-нестабилни. От друга страна рисковете за България като че ли намаляха първо заради много твърдата съпротива, която срещна опита на Ердоган да се намеси в българския политически живот по време на изборите. Много твърда, неоразмерена разбира се, провокативна на места, но практически и президента Радев, и останалите много твърдо се противопоставиха, блокираха влизането на откровено доминирана и управлявана от Анкара партия в българското Народно събрание, което щеше да бъде лош прецедент. Другият риск от намеса на дианета в българските вътрешни дела на българското мюфтийство също намаля, защото правителството служебното - чест му прави, денонсира протокола между дианета и дирекцията по вероизповедание от 99-а година, на базата на който турски духовни лица можеше да идват и да подпомагат българското мюфтийство. 19 28 Турция от 1999 г. и Турция от днешна дата са съвършено различни страни.

Коментари