Николай Ненчев: 100-те дни на Радев са гаф след гаф, а над Влас се вее руски флаг

Георги Гергов: Ще изплуват много скелети, ще се разберат много истини

Сашо Дончев за срещата със Сотир Цацаров: Мислех, че ще е за човешки разговор

Герджиков: Горд съм, че бях част от управлението на България

Уволненият заради вота в чужбина: Президентът поиска уседналост за всички избори

Красимир Каракачанов: Разговори за министерски кресла не са водени

Партиите ни реагираха едва когато турската намеса надгради понятието „разграден двор“

Проф. д-р Христо Деянов: Анкара сама да си прибере посланика заради гафа

Цвета Караянчева: Защо служебният кабинет още не е уведомил ЕС за намеса на Турция в изборите ни?

Татяна Дончева: Идеята за ЕС на няколкото скорости променя същността на съюза като общност на равни

Красимир Жейнов: Мечатая за едно независимо, по-добро бъдеще и вярвам, че заедно ще го постигнем!

Костов: Санкциите срещу Русия са в защита на международния правов ред

Напрежение в болница "Св. Анна" в София заради твърденията за натрупани дългове

Цветана Манева: Най-голямата беда на обществото ни е ужасната овча търпимост

Иван Иванов: Класическото дясно няма адекватно политическо представителство

Интервю с министъра на външните работи на Украйна Павло Климкин за случилото се през 2016 година

30.12.2016 г. 17:13

Украинското издание Realist обобщи случилото се през 2016 г. в Украйна и света с министъра на външните работи на Украйна Павло Климкин. Един разговор за света без гаранции за сигурност, безвизовия режим и автономия на вземане на решения в ООН.

-2016 година – доколко тя е успешна за украинската дипломация и за Украйна на международна арена?

-Мисля, че това беше една достойна година. Цивилизованият свят, т.е. общността на държавите, чиято политика се основава на зачитането на нормите на международното право и хуманитарните ценности, много последователно ни подкрепя, разбира важността на Украйна и в геополитическия контекст, и като прецедент. Всички много добре разбираме, че окупацията на Крим е първото основно нарушение на международното право в световната „архитектура“ след Втората световна война. Крим и Алепо са точки на бифуркация: световната „архитектура“ и глобалната външна политика няма да бъде същата, както преди. Това няма да се случи веднага, но промените са неизбежни. Вече никой не може да гарантира сигурността и Будапещския меморандум е класически пример за това. Сега в Алепо Русия пресече друга поредна граница. Червените знаменца вече не съществуват. Ирационалните неща стават все повече и повече. Във външната политика работи микс от рационално и непредсказуемо. Тази година имаше също така и резолюцията на ПАСЕ, и резолюцията на Общото събрание на ООН, напълно иновационна, където има ясна правна дефиниция на това, което направи Русия, и механизмът, по който Русия трябва да допусне Върховния комисар на ООН по правата на човека на територията на Крим. Имаше традиционно политически изявления, разширяване на санкциите. Като цяло, санкциите днес се приемат за даденост, но истината е, че това не е толкова лесна работа. Това е въпрос на солидарност. Те работят, когато в този проект участва цялата общност. И ние бяхме в състояние да изградим такава общност. От украинската страна това е една много достойна съвместна дипломатическа работа.

-Говорейки за международните санкции срещу Русия, с какви средства украински дипломати са постигнали успех и са успели да изградят кръг на солидарност по този въпрос?

-Русия иска прераждане на Ялтинската система, т.е. разделение на сферите на влияние. Смятам, че отговорността за този избор е на този, който го прави. В Украйна този избор направиха украинци, и никой не може да повлияе върху него. И сега трябва да го реализираме този избор. Върху резолюциите, особено тази на OOН, работихме над година и половина. Това е много голяма обща работа. Ако ме питате колко обаждания имам лично към министрите в последните няколко месеца – най-малко 500. Ние работихме на различни платформи – в Женева, Ню Йорк. Русия направи всичко, за да спре резолюция на Общото събрание. Някои от колегите разказваха, че руснаците директно са ги заплашвали, казвали са, че повече помощ няма да има и много други подобни неща. Въпреки това, „против“ гласуваха много ограничен брой страни, защото фенклубът на Русия не е голям. Що се отнася до инструментите по работата за налагане на санкции, бих искал да пропусна този момент. Тази работа предвижда различни консултации. Механизми за вземане на решения са известни, но подробностите не мога да ги озвуча. Просто искам да ви уверя, че обемът на санкциите, гаранции на солидарност и това какви трябва да бъдат те, ние постоянно държим под контрол.

-Споменахте Будапещския меморандум. И посланикът на САЩ, и посланикът на Великобритания наскоро заявиха, че техните страни изпълняват задълженията си. Това вярно ли е?

-На един от нашите призиви да се направи по-ефективен Будапещския формат Русия изпрати дипломатическа нота, в която отбеляза, че всъщност Украйна е нарушила меморандума като направи „бунт на Майдана.“ Ние съществуваме в паралелни реалности. Втория момент– за нас този документ беше основополагащ от гледна точка на гарантиране на нашата сигурност, ние разчитахме на него. Сега разбираме, че политическите гаранции не работят. Ние казваме това съвсем честно и на нашите приятели в САЩ и във Великобритания също. Това е основен проблем не само за нас, но и за нашите съюзници. Това предизвикателство: светът става много по-опасен. Това е тест за тяхната credibility.

-Конюнктурата на 2016-2017 гг., изглежда, не е благоприятна за Украйна: укрепване на крайно десни движения и популизъм, смяната на властта в ключови държави от ЕС. Кръгът на цивилизованите страни се стеснява? Пред нас е времето на военните съюзи, големите алианси, или всеки за себе си? Как да се позиционира Украйна в такава реалност?

-Всичко, което се случва с миграционните потоци и терористични актове не е случайно. Това е съвкупност от причини. На демографската ситуация се насложиха икономиката и политиката. Имаме последици. Хората се замислят дали бъдещето е безопасно за техните децата, или може ли всеки предсказуемо да реализира собствените си намерения. Хората трябва да дадат отговори и да покажат тяхната цена. Ако отговор няма, хората търсят по-простички идеи при популисти. Но лесно е да се говори, че всичко остава както е, и че за това практически нищо не трябва да се прави е абсолютно безотговорно. Сега ние защитаваме Европа и отблъскваме руската агресия. Много хора в Европа разбират, че днес не може да се довериш на Русия и да изграждаш с нея отношения на базата на доверие. Възможно е само минимално сътрудничество сферата на борбата срещу тероризма. Въпреки това, един терористичен акт може да промени политиката неизбежно. През следващите години и десетилетия ни очакват и други заплахи, рискове и предизвикателства. Например киберсигурност, още преди 10 години ние не го възприемахме като сериозно предизвикателство. Днес в МВнР цял ден провеждаме консултации с японските ни партньори относно киберсигурността. Ако в бъдещето хората осъзнаят, че искането им за сигурност не може да бъде постигнато в рамките на държави, на съюзи за сигурност, те ще се захванат да направят всичко самостоятелно. Те имат все повече средствата за това: виртуално пространство, класически възможности, начини на обединяване. В НАТО сега е създадена платформа за борба срещу хибридни заплахи. За да бъдеш ефективен, трябва да взаимодействаш с тези страни, които ги усетиха. Украйна в момента става източник на уникална информация за естеството на такива заплахи, ние креативно генерираме нови решения за борба срещу тези заплахи. Става дума не само военните и икономическите аспекти, но и за пропаганда. Европа не е в състояние да направи това, което правим за борба срещу руската пропаганда.

-Следващата година са избори във Франция и Германия. Това може значително да повлияе на „нормандския формат“ на преговорите относно мирно регулиране. Какви са предизвикателствата пред МВнР и Украйна в случай, ако победи проруски кандидат в Париж, ако Меркел няма да устои?

-Ние правим такива прогнози, изграждаме някои сценарии. Знаем целия политически спектър във Франция и Германия. Има някои политици, които постоянно се поддържат от Русия – това също е елемент от „хибридна война“, изстискване на традиционния електорат. Аз смятам, че французите и германците имат достатъчно мъдрост, за да изберат разумно умерени интелигентни хора. В същото време ние трябва да работим с целия политически спектър във всички страни. След като Великобритания напусне ЕС, ролята на френско-германската „ос“ ще бъде от съществено значение. Затова съм убеден, че в резултат там ще се концентрират политически сили, които ще разбират високата цена на по-нататъшната руската агресия – и срещу Украйна и срещу Европа.

-Колко приятели има Украйна в света и кои са те?

-Аз не бих лепил етикети на чуждите страни от типа „приятели“, „не съвсем приятели“ или „съвсем не приятели“. Все пак нашите отношения с тях са много по-сложно. Въпреки това, към приятелите вероятно можем да включим Европа и Европейския съюз, на „Голямата седморка“ и всъщност всички, които подкрепят нашата териториална цялост. Въпросът е в това как да се задейства този потенциал.

Дори Европейски съюз се състои от отделни страни, чиито позиции и ценности, са изпитани от тези трудни времена. Пресечни теми на 2016 та година са безвизов режим и Споразумението за Асоцииране. Какви оценки на сътрудничеството на Украйна с ЕС бихте дали тази година?

За мен основната тема е помощ на ЕС в борбата срещу руската агресия. Има, разбира се, темата за ратификация на споразумението. Ние знаем как започнаха проблемите по време на референдума в Холандия, който кого подкрепи … Вярвам, че през следващите месеци ще имаме ратифициране на споразумението и ще продължим напред. Споразумението това е инструмент, ние трябва да го използваме. Каквото ще поискаме и ще можем да се постигнем в рамките на споразумението, това ще направим. Ние може да отидем много далеч в тази жива рамка, чак до момента на формалното начало на преговорите за членство. ЕС това са много страни, много менталности, много интереси. Но там има ценности и абсолютно разбиране на това, че обещания винаги трябва да се спазват. Понякога става по-трудно, отколкото с безвизов режим, тъй като има въпроси на взаимодействието на различни институции. Но аз вярвам, че това не са единствени теми. Всичко зависи от това как ще използваме предоставените възможности. Да вземем например кредитиране от страна на Европейската инвестиционна банка: по едно време на страните от Източна Европа тези кредити се отпускаха насочено за малки градове, за конкретни проекти, за конкретни дейности. При нас трябва да се случи същото. Например вече една години и половина ние се борим за споразумение за общо авиационно пространство. За нас това е един начин за либерализиране на пазара. Ние не можем безкрайно да летим за 200 евро, искаме най-накрая да летим и за 50, особено когато ще проработи безвизовия режим. Въпреки това, има въпроси за Гибралтар, който също скоро ще бъде решен.

-Когато за пореден път ни отказаха безвизов режим, в Брюксел започнаха много да хвалят украинските реформи. Не да оценяват качеството на реформите, не става дума за това, става въпрос за това, че всеки трябва да изпълнява част от поетите задължения. Какви стъпки прави Украйна за да напомни на Европа за нейните задължения?

-Сигурно в нито един въпрос не са инвестирани толкова много усилия, колкото в лобирането на безвизовия режим. По отношение на реформите, аз съм съгласен, и не съм съгласен. Това, което казва ЕС е важно, но изпълнението на тези реформи първо е необходимо на самите нас. Понякога ние търсим подкрепа или оправдание на своите определени своите стъпки в някои твърдения отстрани. Ние не трябва да го правим, просто трябва да извършваме ефективни реформи. А всички оценки са вторични. Ние трябва да ориентираме нашите приятели, къде по-точно ни е необходима помощ, да формираме дневен ред за двупосочно взаимноизгодно сътрудничество.

-Сега в съседните страни от Източна Европа доминират консервативни, понякога радикални настроения. Какви последствия това може да има за Украйна? Няма ли да се озове демократична Украйна в обкръжението на недемократични държави?

-Не споделям тези настроения. Не е възможно сега в Европа да станеш автократична държава. Абсолютно съм сигурен, че идеята за Централна Европа като един от европейските клъстери е много важна за нас. Ние го обсъждаме с хървати, поляци, някои го наричат Междуморието –терминологията е различна, но логиката е много проста. Ние имаме опит от сложни исторически изпитания, и този опит няма да ни позволи да се движим в посоката към авторитаризма. Трябва заедно да вървим в бъдещето.

-Прогнозирали ли сте победата на Тръмп в САЩ тази година?

Не смятам, че резултатите от изборите в САЩ за странни. И във всеки случай във Вашингтон, ние е необходима двупартийна подкрепа. Това взаимодействие с двете партии ни позволява и да получаваме помощ и да държим политическия драйв в САЩ.

-Казват, че републиканците са на власт и това е добре за Украйна …

Ние контактуваме с преходен екип. В Сената и Конгреса имаме много добри контакти. Ние разбираме политическите позиции на ключови играчи. Консултираме се с анализатори и стратези на републиканците. А официални контакти ще бъдат вече след встъпването в длъжност./ukrainadnes.com

Коментари