Кметът на Каварна Нина Ставрева: Ръстът в туризма е по-висок от очаквания

Адвокатът на Спас/Александър: Според него това не е измама, той е правил услуги на близки

Командирът на ВВС ген. Цанко Стойков: Трудно ще ни приземят

Александър Морфов: Живеем в общество, което бавно се самоунищожава

25-годишна българка: След Брекзит в Лондон вече ни наричат „боклуци”

Кадик: България трябва да започне да се оглежда за приятели

Кристиян Коев: Отговорността е на Борисов и неговата свободна воля!

Алфонсо Сабела: Мафията няма човешко лице, забравете филма „Кръстникът” - те не са хора на честта

Киев: Руските спецслужби използваха етнически българи за дестабилизиране на Одеса

Доц. Маргрета Василева: Студентите, завършили ТУ-Варна, имат добра реализация на трудовия пазар

Умните компании инвестират милиони срещу "бърнаут"

Проф. д-р инж. Росен Василев: Интернетът в България тръгва от зала 207 на ТУ-Варна

Българските Мария и Пиер Кюри правят наука във Варна

Каракачанов: Македонци ме спираха и поздравяваха за договора

Симеон Сакскобургготски: Първоначално бях убеден, че нацистите са убили баща ми

Тома Биков: Скандалът с квадратчето цели ефекта от бъркане в контакта с тел

19.10.2016 г. 09:26

Няма справедлива избирателна система, както няма справедлива математика

Историята показва, че кандидатът трябва да има 1,3 - 1,5 млн. гласа, за да
стане президент, независимо от квадратчето

На втори тур с опцията “Не подкрепям” ще се преброят разочарованите
от политиката, не повече


В сравнение с Европа България не страда от ниска избирателна активност, защо тогава все вземаме мерки да я увеличим, казва политологът, в интервю за "24 часа".

- Едно квадратче в изборната бюлетина пощури политиците. Последно опцията “Не подкрепям никого” май остана за президентските избори, но не и за парламентарни. Едни искат да бъде махната, други - обратното. Какво е оптималното решение, г-н Биков?

- Квадратчето беше внесено в Изборния кодекс заради задължителното гласуване. Да имат възможност хората, които не харесват никого, да покажат вота си. Но въпросът като действителни или като недействителни ще се броят бюлетините

не се отразява на гласовете,

които партиите ще получат, а по-скоро на мандатите, които се разпределят.

Ако бюлетините с тази опция се броят като действителни гласове, ще има по-висока от 4-процентовата бариера.

- Проблем ли е, че на всички избори внасяме промени в изборните закони?

- Проблем е, че много често се правят от хора, които не разбират от това, търсейки справедливо изборно законодателство.

- Непостижимо ли е?

- Няма справедливо изборно законодателство, така както няма справедлива математика. Изчисляването на мандатите, на гласовете се прави по математически формули.

Не можем да искаме Питагоровата теорема да бъде справедлива или не

И докато не го осъзнаем, винаги ще бъдем разочаровани от каквито и да било промени в изборните закони.

За мен най-големият проблем на изборния процес в България е ниското доверие в него. Хората тук смятат, че изборите нямат никакво значение и че са фалшифицирани. Затова трябва да си зададем въпроса помагаме ли за повишаване на политическото доверие, когато влизаме в предизборната кампания, превръщайки технически въпроси от изборното законодателство в политически тези с внушението, че някой иска да фалшифицира изборите. Това е клон, на който седят всички български политици и който голяма част от тях се опитват да отрежат. Вероятно накрая ще постигнат целта си, но въпросът е, че след това ще паднат.

- Ваши колеги коментираха, че ако квадратчето се брои за недействителен глас, помага на кандидата на ГЕРБ, а като е действителен глас - намалява шансовете му. Така ли е?

- Вижте, до момента президентите на България, независимо как са се броили бюлетините, винаги са ставали президенти на II тур. От социологическите проучвания през последните дни виждаме, че както и да се брои това квадратче, очевидно ще има втори тур.

Второ, задължително президентът трябва да има 1,3 - 1,5 млн. гласа, за да стане президент, независимо от квадратчето. В този смисъл с квадратче или без нито гласовете на ГЕРБ ще се увеличат, нито ще намалеят. Така ще се случи и с всички останали партии.

Впрочем спомняте ли си откъде дойде въпросното квадратче?Тръгна от електронното гласуване, което мина на референдума на миналите избори. Затова беше и отворен Изборният кодекс. След това се получиха 100-200 предложения от различни народни представители по изборното законодателство. Отвори се огромен дебат, който още не е приключил. А идеята за Изборния кодекс беше още от предишното Народно събрание, в което имаше мнозинство на БСП и ДПС и който действаше за местните избори без никакви промени. Тогава пак ли за ГЕРБ беше измислен този изборен кодекс?

От Орешарски и Мая Манолова ли беше измислен за ГЕРБ?

- Квадратчето ощетявало на парламентарни избори малките партии, затова се договориха да го няма на такива избори.

- Аз обаче тълкувам тази теза като възможност за повече стабилност. Защото колкото повече са партиите в парламента - в момента са 8, толкова по-трудно, бавно и с много компромиси се вземат решения.

- Кое е по-добре за нас като нация?

- Зависи какво искаме - стабилност на политическата система или максимално широка представителност.

Във Великобритания например има мажоритарни избори. Те задават политическа система с не повече от 3 партии. Това гарантира пълни мандати на управленията, политическа стабилност.

Ако искаме всички да са представени, в което също има логика, тогава трябва да останем на пропорционалната система. Можем да свалим изборната бариера дори на 2%, за да имаме не 8, а 13 партии. Впрочем вижте Италия - тя смени своята изборна система през 90-те години заради прекалено многото партии и непрестанната смяна на правителства - 2-3 за година. Казаха “Стига! Нека има време и за провеждане на някакви политики все пак”. И го направиха.

Затова е време да се проведе един дебат за изборното законодателство, но не за техническите, а за големите въпроси. А не дали квадратчето облагодетелства БСП, ГЕРБ или Реформаторския блок. Няма как да предложиш на президентски избори да се брои това квадратче, а на парламентарни - не. Нека приемем закон, да опитваме да го спазваме поне 10 години - само тогава ще сработи едно изборно законодателство, а не от избори до избори.

- Има ли вариант, ако опцията остане и за втори тур, срещу Цецка Цачева да застане “кандидатът” “Не подкрепям никого”? Според последното проучване на “Алфа рисърч” този вот е трети по резултат.

- В закона пише, че на II тур се явяват кандидатите, получили най-много гласове.

Под “кандидати” все пак се разбират хора, а не абстракции

Ако следваме логиката на задължителното гласуване, и на втори тур трябва има опция “Не подкрепям никого”. Тя обаче би имала социологически ефект, защото би показала разочарованите от политическата система политически активни. Но не повече.

Може би ще спрат спекулациите, че след като гласуват 50 на сто от избирателите, останалите 50 на сто мразят всички партии. Но аз мисля, че от “другите” 50 на сто около 30% нямат никакво отношение към политиката и не познават кандидатите за президент. Част от тях дори не знаят, че има избори.

- Има ли опасност от ниска избирателна активност?

- В сравнение с Европа България не страда от ниска избирателна активност. Защо обаче взимаме непрестанни мерки за увеличаването й, не знам. Големият проблем е недоверието в изборния процес, което води недоверие в институциите, а оттам влече проблеми в държавността и на цялото общество. И онези, които бъркат в закона, за да си извадят аргументи с предизборна цел, все едно че бъркат в контакта с тел, за да проверят какво ще стане. Ами ще ги удари токът.

- Какво ще ни донесе падането на тавана за брой избирателни секции в чужбина?

- Това е козметичен жест. Защото от чужбина гласовете не са много.

Сега се притесняваме, че в Германия нямаме разкрити секции. Но такова им е законодателството, то не позволява да се отварят секции за други избори освен за германските. Самата Германия не отваря секции в чужбина, когато прави избори. И не е недемократична, нали?

За нас е важно да имаме прости и разбираеми от всички избори. Да се броят бюлетините по еднакъв начин, за да имаме ясни резултати. Да не усложняваме изборната ни система.

- Как ще се развият изборите на 6 ноември?

- Предполагам, че ще има по-висока избирателна активност, но в границите на това, което имаме в момента. Предполагам, че загубилите след вота ще говорят, че изборите са били фалшифицирани, и ще отворят темата за Изборния кодекс.

- Социолозите прогнозират балотаж между Цецка Цачева и ген. Румен Радев. Какви преливания на гласове се очертават?

- Според мен социологическите проучвания са коректни по отношение на първия тур. Между първи и втори тур се прегрупират различните кандидати, някои от тях започват да подкрепят други - тази ситуация обаче няма как да бъде регистрирана от социолозите. Затова разглеждам такива прогнози повече като медийно послание, отколкото като реалност. Иначе, да - реално на II тур ще бъдат най-вероятно кандидатите на БСП и на ГЕРБ.

От страна на БСП имаме ясна заявка, че целта им е да използват президентските избори, за

да се върнат на власт с ДПС

Откъм ГЕРБ имаме ясна заявка, че ако спечелят изборите, ще продължат политиката за поддържане на политическа стабилност, която осигурява добър икономически растеж, финансова стабилност и предвидимост на българската външна политика. По тази линия партиите от управляващото мнозинство ще се групират около кандидата на ГЕРБ, каквото и да говорят в момента.

Има и тревожна заявка - говори се, че БСП ще преосмисли позицията си към европейската идентичност на България, не само на НАТО. И тук не се хващам за думите на г-н Радев, а за всички послания, които БСП излъчва. Най-важните сред тях са, че ще работят за отмяна на санкциите срещу руския политически и икономически елит. Държа да припомня, че 28 от 28 държави в ЕС, включително Вишеградската четворка, включително Виктор Орбан, са гласували за тези санкции. Какво ще постигнат от БСП с това? Ще прекратят европейските помощи за България в тежката мигрантска криза, а влизането на ДПС във властта ще усложни отношенията ни с Турция, което би могло да доведе до нов мигрантски натиск.

CV

- Роден през 1980 г. в Бургас

- Завършил е актьорство за драматичен театър в ЮЗУ в Благоевград и политология в СУ

- От 2006 до 2010 г. е журналист във в. “Гласове”, а от 2010 до 2012 г. - главен редактор на сайта

- От 2012 г. влиза в политиката. Член е на НС на ДБГ до 2015 г.

- От 2014 г. е съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова

- Автор е на книгите “Досието на Доган” и “Другата България - 154 модерни апокрифа”

- Учредител на Института за дясна политика

- Женен, има две деца

Коментари